Избрани Новини
Няма такава Нова година...
Откак чух клипа на Слави Трифонов по стихове на Иво Сиромахов, че „нема такава държава”, все си мисля, че у нас продължава да се случва онова, което е властвало десетилетия наред, даже много преди да се родим – всеки да прави това, от което не само не разбира, ами и няма морал да прави. Че такава държава няма, е ясно и на слепеца, не само защото учиндолския самодоволен хитрец не е човекът, който трябва да има очи да пее тази песен. За онези с къса памет ще припомня, че той много пъти стоя в поза „слуш” в собственото си студио – и пред Иван Костов, и пред царя, и пред Бойко Борисов... Какво ли не видяхме в годините на тъй наречения преход, за който някои говорят, че бил свършил отдавна – как множество последователи на Бай Ганьо сменяха партия след партия, само да се удържат във властта; как мазни медийни „звезди” им даваха територия за изявления и бурно аплодираха изказванията им, а после идеше върла критика точно от същите журналисти, божем тъкмо опомнили се от безсъзнателното си поведение; как медиите сменяха политическия си господар като носна кърпичка, стига да е икономически изгодно; как самите тъй наречени политици се вземаха все по-насериозно (онези, които допускаха самокритика, отдавна са в забвение) и все повече си вярваха, докато дърдорят глупости...
Все си мислех, че не може встъпването в длъжност на една жена в Бразилия да е новина №1 за България, пък дори тя да има някакви замъглени в миналото български корени... Но не би! Това се оказа суперновината за националните медии, които щат не щат отразиха покрай нея и поздравленията на българския премиер Бойко Борисов. Не разбирам какви велики взаимоотношения можем да имаме с Бразилия, че чак държавният секретар на САЩ се била впечатлила от това! Смехория, не мислите ли? Докато се прави на посланик на Европейския съюз, нека Бойко Борисов си седне на гъза и се замисли дали за него не е по-важна цел да спаси българите от обедняването и оскотяването, вместо да играе подобни водевилни роли? Не, циркът трябва да продължи – и той продължава: България била получила висока оценка от ОЛАФ (също много важна организация, като се има предвид препоръките от нейна страна за назначаването на Калинка Илиева).
Няма такава Нова година, в която хедлайнът на новините да съдържа протеста на българските ученици за по-дълга ваканция и тяхното организиране във фейсбук. А бе, то е ясно, че те не учат не само седмица след края на ваканцията, а и много по-дълго време, защо това трябва да се превръща в национален проблем? Но нищо не може да учуди българския зрител, който на Коледа преживя безумното дефиле на фолкпевици в концерта „Българската Коледа”... аз лично няколко пъти се взирах в знака на телевизията, която го излъчваше, мислех си дали погрешка не съм пуснал „Планета”... Всичко е до болка просто – вдъхновените гимназистки от днешните протести имат всички шансове да се влеят в чалга армията на България. Друг е въпросът, че патронът на Българската Коледа – самият президент на държавата, трябваше да се замисли чие лице става в този случай. Знам, че могат да ми противоречат – всички средства са добри в името на децата. Всички ли? Спомняте ли си как фондацията на Елена Костова „Бъдеще за България” беше привлякла едни не дотам чисти пари, уж в името на доброто?
Няма такава държава, в която сглобяваме трапезата с френски картофи, гръцки домати, турски лук и китайски чесън, а в същото време пеем за България... А като пуснем после телевизора „В неделя с...”, се чудим всъщност Нова година ли отпразнувахме току-що, или се майтапихме за първи април. При това скучно, пошло и досадно като сто пъти прочетен вестник – как например Варна щяла да строи кула висока един километър заради нефтените си залежи, или как Боливуд щял да даде работни места на един милион българи.
Няма такава държава, в която преди празниците, между тях и след тях гледахме как някакви хорица биват бутани от репортерките да се щурат като луди из моловете и да пазаруват, като едновременно с това убеждават драгия зрител, че ето – със сто лева може да се напазарува много прилична вечеря. На кой свят живеем!? С тази прилична вечеря карат почти месец доста граждани на България. Но докато Дилма Русеф обещава на бразилците да се пребори с бедността, у нас ни убеждават, че такова животно няма. У нас няма бедни, няма недоучени и безграмотни ученици и възрастни, няма гладни, няма оставени да мрат заради реформата в здравеопазването. Няма нищо такова. Нямаше и Нова година всъщност, просто сменихме листчетата в календара, без да открием надеждата, че нещо изобщо може да се промени. Честити празници!
