Завършила е Стопански мениджмънт в гимназията и още със средното си образование вече е счетоводител 2-ра степен. Бакалавър е по Туризъм от ИУ - Варна и магистър със специалност Реклама и връзки с обществеността.

"Английски 2-ро ниво - сертификат кеймбридж, немски уча от гимназията, завършила съм и курс за коктейл-барман, имам морски сертификати, сертификат за начален словашки от Банска Бистрица (учила е в Словакия по програма Еразъм), говоримо се справям и с руски, понеже работя от 16-годишна с туристи и за 9 години руския го пооправих", казва Анна.

Тя наистина работи от 16-годишна. Какво ли не - на Златните продавачка, аниматор на туристи, в Англия - също, дори във фирма за връщане на данъци (към която ще се върнем след малко). Сама е спестила пари още на 20, за да си купи кола.

Много е енергична, слънчева, позитивен човек. Но започва да се отчайва. По цял ден праща автобиографии и мотивационни писма. Рядко й се обаждат за интервю, а дори да й насрочат такова, успех няма. Анна става все по-отчаяна ден след ден, вече не знае какво да прави, къде да търси работа.

Обикновено й казват, че е прекалено квалифицирана. Наскоро на едно интервю са й казали: "Момиче, ти какво правиш в България?"

"Хората извън България определено имат друго мислене относно връзката работа-образование. Българският работодател търси свинари и овчари, както ми каза евентуален работодател на поредното безмислено интервю, след като разгледа CV-то ми...", разказва Анна.

"Ама то работодателят като е пропуснал дипломирането си, как ще иска хора с дипломи...Те тия с дипломите са малко вече и се мъчат сякаш. Сега всеки мисли, че младите влизат в университети, понеже в къщи мама, баба мечтаят да видят детето или внучето студент. Как после ще искаме хора с дипломи, като тия дипломи повечето, я са купени, я преписани, но дори и да не вярват в дипломите и образованието, поне шанс да се докаже човек да дават, но това сякаш е загубено време, средства за работодателя. Само ние си знаем кой колко е учил, какво е жертвал, какво е научил и как се е променил и у нас много малко хора могат и искат да го оценят. И логичното продължение на живота на един млад и образован човек е  да отиде там, където хората знаят и оценяват дипломата и усилията положени за нея, т.е. навън....за съжаление. Но на мен ми харесва тук, много ми се иска да успея тук", споделя още Анна.

"Не е честно някак си, но на никой не му пука", завършва разказа си тя. Анна сподели още много истории от личния си опит. Повечето не особено приятни, но за всичко си спомня с усмивка. И не се отказва засега да си намери работа тук във Варна. Тя също живее на квартира. Родителите й я издържат, те от няколко години живеят в по-малък град.

Надеждата на Анна вече също е емиграция, обстоятелствата я принуждават.

Връщаме се към фирмата за данъци. Tя е мулти-национална корпорация, предоставяща данъчни услуги в над 100 страни. Има офис във Варна, в който работят много образовани млади хора. Удобното в случая е, че е достатъчно да знаеш един чужд език, висшето не е условие. Средното заплащане е между 500 и 700 лева, смените са удобни и за студенти. Проблемът е, че не се развиваш и не получаваш особено полезен стаж и малко по малко се отказваш от амбициите си, примиряваш се. Работата иначе не е тежка, но е досадна. Парите обаче са сериозна мотивация.

Има още много истории за млади момчета и момичета, които са строители, слагат паркет, фасади на сгради, сервитьорки, бармани, гледат деца, разхождат кучета, продават вестници.
Всички те някога са учили нещо хубаво и интересно, полагали са много изпити и имат дипломи вкъщи, които събират прах. Много от тях са се примирили, че е по-добре да работят някаква тежка работа, но да получават добри пари, отколкото да търсят нещо специално, да градят кариера за 400 лева заплата, с която да мизерстват в някоя маза.

А работодателите. Те искат от младите хора да знаят по три езика, да имат университетска диплома и поне 2 години стаж за кандидатстваната длъжност. Тук не става дума само за парите, макар че, разбира се, и те са много важни...става дума за шанс, за начало, за алтернатива на емиграцията, която става все по-реално наше бъдеще.

"Би трябвало да е ясно, че докато някой не ни назначи, няма как да имаме стаж", казва Анна. "Омръзна ми да мизерствам и да живея по мази", казва Георги.

Какво остава за интелигентните хора, за бъдещето на България? Тук често дори за бармани и сервитьорки не ги назначават. Анна иска да е барман. Разбира се, квалифицирана е за много по-висока длъжност, но не я наемат, защото няма опит, въпреки че има диплома и за тази професия.

На Запад дори трудът да е черен, поне заплатите ще си струват...

Много хора, които работят това, за което винаги са мечтали, за което са учили, също мислят за емиграция. Трудно е да се вземе това решение да си бачкатор навън, но повечето се утешават с идеята, че ще е за няколко години, да поспестят малко и да започнат свой бизнес обратно в България.

Повечето от познатите ми обаче така и не са се върнали още. Много от тях живеят нелегално.

Имам приятели, родени от 1979 до 1987, в САЩ, Англия, Испания (там направо има цели български колонии), Германия, Австралия, Италия, Австрия, Канада.

По цял свят вашите умни деца мият чинии.

Повечето наистина вярваха, че ще се върнат, когато заминаваха.

Всички работят здраво, на повечето много им липсва България, семейството, приятелите... но живеят добре. Имат коли, някои дори си купиха къщи там, които ще изплащат по 30 години, но знаят, че в "белите" страни доходите им винаги ще бъдат гарантирани.

Няма да се върнат.

Не знам след 10 години колко хора от моето поколение ще са останали в България. Не знам дали и аз ще съм тук.

P.S. Появи се и оше едно, неочаквано, продължение - от читател. Ще го получите веднага, щом смелите това.