По държавата тази седмица плъзна шап, а по медиите – записи от СРС-та и вицове за тях, като двата жанра не винаги са ясно различими. Но пък сериозните проблеми на държавата са съвсем уредени, след като депутатите, когато не са заети с лобизъм, се занимават с клюките, езика и психичното си здраве.

В Бургаско тази седмица се наложи да пратят дори полиция – стопаните на животните в района, засегнат от шап, не бяха склонни да повярват на обещанията за бъдещи компенсации срещу убиването на поминъка им сега. Наложи се Симеон Дянков лично да отиде до Кости и да направи това, което е най-неприсъщо за всеки финансов министър – да дава пари. Триста лева обаче едва ли са достатъчна сума и макар българският премиер щедро да обещава пълно възмездяване с европейски пари, от Брюксел са сложили летвата на 60 процента и не я вдигат. Народните избраници обаче бяха на вълната не на плачещите от Кости, а на баба Пена от Бусманци. Която, оказва се, не разбирала вече българския език, който се говори. Очевидно депутатите от ГЕРБ са твърдо убедени, че внуците на баба Пена така или иначе

няма да живеят под вещото им управление

тук, та затова са се заели да удовлетворят баба им, като поемат работата на „синодалните старци” от БАН или по-скоро като викат духа на Балан. Инициаторът Емил Караниколов излезе с железния аргумент, че много държави имали такъв закон. Като Франция, например, където мерилото е почти толкова авторитетно, колкото баба Пена от Бусманци - Академията в Париж. В езиковите дебати се включи и премиерът Борисов, който самостоятелно достигна до христоматийния пример с липсата на запетайка в животоспасяващата телеграма «Да се помилва не да се обеси». Единствената разлика е, че на премиера му се губи една точка – в подслушания телефонен разговор за умствените способности на вътрешния му министър. Публикуваната версия гласи „Бойко е умен, за разлика от Цецо", а според премиера би трябвало да е „Бойко е умен. Точка. За разлика от Цецо той разбира нещата". Макар че

точката не променя кой знае колко смисъла

Изобщо, смисълът на понятията тази седмица се плъзгаше на премиера. Така разбрахме, че у нас демокрацията „вече толкова над нормалното се е развила”, че е време за ограничителни мерки. Съща така разбрахме, че ако ГЕРБ падне от власт сега, чака ни анархия. В това поне има доза истина, но тя не прави българите по-щастливи. За една година още девет процента са оттеглили доверието си от управляващите, половината смятат, че през следващите месеци нищо няма да се промени, а оптимистите са се стопили до 15 на сто. Вероятно и на тях им минава все по-бързо. Въпреки „липсата на обективни причини” цените на основните храни малко по малко вървят нагоре, а производителите на олио извадиха направо голямата брадва и прогнозираха пет лева за литър в средата на годината. Вече се говори и за стандарт на хляба. Според него етикетът „хляб” изключва избелителите, оцветителите и консервантите. Освен ако няма "технологична необходимост". Което на практика означава още малко текст върху етикета и никаква промяна под него. Стандарт за депутатите пък поиска неуморният Красимир Велчев. След като лансира идеята за спецзакон за клеветата, тази седмица гербаджийският депутат поиска

психотестове за хората на изборни длъжности

Аргументът му е поведението на опозицията, а единственият недостатък – че не е чел достатъчно вестници, за да знае, че повечето подобни - удобни за управляващите – идеи, докато се приемат, идва време да заработят срещу авторите си. Началото на годината, съчетано с наближаващите избори и остърганата хазна, води и до все по-изобретателни начини за пълнене на бюджета. След като удобно забрави, че вината за хаоса с личните документи не е на гражданите, а на администрацията, държавата зарадва изнервените от опашки с глоби. Не само заради несменените карти и паспорти, но и заради невърнатите. Защо трябва да връщаме един така или иначе невалиден документ не е много ясно. Защото аргументът, че би могъл да се изполва за фалшификат, отдавна не върви на фона на домашните печатници. Следващата идея е да се въведе данък „въздух” върху колите. С тези пари ще се опазва чистотата на въздуха. Вероятно по същия начин, по който с парите от винетки се поддържат пътищата. Може би си струва, преди властта да извади

данъчните регистри на Османската империя

и да върне и данъка върху търкането на зъбите си, да се огледа за други възможности. Една сравнително нова фейсбук група, например, предлага акциз върху чалгата. За разлика от емоционалните изблици досега, те са стъпили на здрава икономическа основа – Адам Смит, който вярва, че мотивът за въвеждането на акциз трябва да е „стремежът да се ограничи потреблението на вредни за здравето и морала стоки и услуги». Ако пък бъдещият акциз обхване не само базовата версия на чалгата, а и общественополитическите й прояви, хазната направо ще прелее. Тази седмица депутатите окончателно зачеркнаха опитите да се обсъди какво всъщност се е случило във фонд «Земеделие» покрай Калина Илиева, като отказаха да сформират анкетна комисия. Снежана Дукова от ГЕРБ обвини опозицията, че пренася «лична вина на политическо ниво”. Което продължава линията на аргументиране в ГЕРБ, силно напомняща някои алтернативни задокеански

структури, където «всичко е лично»

По-скоро на шамански Сибир напомняха други действия на премиера. След неудържимото протичане на подслушани разговори по всички медии, премиерът драматично се прекръсти, и като се закле в децата си, каза, че в партийната каса не е влязъл и лев от контрабанда. От нас се очаква само да повярваме, като оглушеем за потока разкрития. Той започна с огласените опити на две видни ГЕРБ-дами – Искра Фидосова и Менда Стоянова, да прокарат свои хора в митниците. Разбира се, репликата на Менда Стоянова към Ваньо Танов, че ако не прояви разбиране, тя ще отиде при премиера, веднага беше наречена монтаж. Както и отговорът на митническия шеф, че за да прояви разбиране, трябва да получи личния подпис на премиера върху една от явно специалните му визитки. И докато властта говореше за монтажи и се кълнеше, течът от СРС-та заля и премиера с тиражираната реплика: "Поех ангажимент

да не го закачам Мишо Бирата..."

„Бирата” е шефът на бирена фабрика Михаил Михов и нареждането за изтегляне на митничарите от нея поражда някои въпроси за подписани картички. Особено след казаното от Бойко Борисов, че само той може да влияе върху Ваньо Танов. Но едва ли някой ще заложи срещу вероятността и този запис да бъде обявен за „манипулиран”, а към въпроса: „Какво толкова е попитала Искра Фидосова?” ще добавим и: „Какво толкова е обещал премиерът?”. Все пак след първите записи той вече попита съвсем не риторично какво точно очакваме от депутатите, след като „са избрани от няколко хиляди”. Така любопитната част от света и тази седмица четеше предимно Уикилийкс, а ние – СРС-та. Европейските коментатори се забавляваха добре за наша сметка, а ние можем само си припомняме Радой Ралин с неговото

„Под небосклона осем милиона микрофона...”

Всъщност микрофоните вече са по-малко, но то е само заради демографската криза. Досиетата вече дори не са тема – въпреки гласуваното оттегляне на посланиците с картончета, на което опозицията отвърна с разкритието, че вътрешният министър Цветан Цветанов също е започнал кариерата си в Държавна сигурност. Далеч повече любопитство предизвика друга новина – за оттеглянето на Касим Дал от ръководството на ДПС. Въпреки изявленията, че целта му не е да създава нова партия, Дал си тръгва с обвинения срещу Доган, който с действията и бездействията си е довел партията до колапс и е превърнал съпратийците си в «мъжки секретарки». А те, известно е, поне в тази партия, свършват зле. Във Варна тази седмица бюджетът, напук на кризата, се увеличи с два милиона лева. Лошото е, че парите идват от увеличение на банковия кредит, който ще тегли общината, за да строи пътища. Имаше и поредна серия протести – ръководствата на таксиметровите фирми, притиснати от конкуренцията и кризата, решиха да свалят цените, шофьорите им не харесаха идеята, а взаимните обвинения в криене на доходи най-вероятно

ще доведат до контролно-финансов Армагедон

В общинския съвет окончателно се върна, поне на хартия, Иван Славков, който трета година е затвора. След митарствата си съветникът-арестант поиска да гласува, ако трябва – дори с белезници, и пожела на колегите си да минат през затвора поне за месец, за да си направят някои изводи за живота. В края на седмицата морето пред Варна стана червено. Сега можем да започнем да го чакаме да раздели, за да тръгнем най-сетне на  катарзисното си скитане в пустинята.