Тази седмица научихме, че кабинетът „Борисов” бил отличник – министрите приемали през миналата година по един нормативен акт на всеки две минути. Което обяснява качеството, но не утешава потърпевшите. Свършеното от изпълнителната власт обаче остана незабелязано заради казаното от някои нейни представители. Или пък неказано. Въпросите около

множащите се телефонни разговори

остават без отговор. Поне вътре в държавата. След като Европейската комисия чу за скандала със срс-тата, от Брюксел поискаха да разберат от правосъдното министерство единствено дали подслушването е законно. Те получиха отговор, макар и от главния прокурор, което вероятно е объркало малко европейските им представи. Но, казват, в този отговор е обещан „пакет от мерки”, произтичащи от разговорите, уловени със срс-та. За вътрешна консумация обаче имаше само клетви и вот на доверие, очевидно разглеждан като индулгенция. За външна консумация остана констатацията на "Ди Велт" за действията на премиера ни, „близки до методите на мафията”, както и изследването на „Галъп” за 14-те процента българи, които вече не подкрепят Бойко Борисов като резултат от скандала. За вътрешна употреба бяха данните на МБМД, които откриха "стабилизиращ ефект” в разговорите за бира, митници и влияние. Това, което не чухме, беше простото и кратко изявление на някоя от страните - „това е лъжа”, а не „това е монтаж” или „това е манипулация”. Пращането на записите за анализ

в структура на пряко подчинение на Цветанов

подхрани съмненията за крайния резултат. Макар че некатегоричните изказвания, които идват дори оттам, са доста показателни. Цецка Цачева компенсира – „Изводите са категорични, че това не са оригинални записи на СРС-та, а презаписи. Резултатът от проверката е обективен. Предлагам да не се чете конкретно експертизата», заяви тя тази седмица. Откъм парламентарната й група демонстрираха и къса памет, като изразиха съжаление, че нямало механизъм за контрол на срс-та. Могат, например, да погледнат в архива си и да проверят на коя точно дата закриха комисията, наречена «за контрол на СРС». Единственият потърпевш засега е Сашо Пенов – президентът го освободи от поста председател на правния съвет, след като стана ясно, че е защитавал интересите на

бирата, от която втаса политическият живот

тия дни. От митниците повечко думи каза само бившият заместник шеф Антоний Странджев, като потвърди, че разговорът с негово участие е истина. Премиерът бързо намери обяснение за това – в "учебниците" на КГБ, където пишело, че противникът трябва да се удря с всичко, включително и с „добре подбрани истини”. Тук ще трябва да приемем казаното на доверие – не всички сме чели букварите на чекистите. В началото на седмицата Бойко Борисов все още обясняваше за спорните разговори, че „независимо от всичко не е настъпило никакво вредно събитие” и наблягаше, че “ако имаме и втори мандат, ще направим и тунела под Шипка.” Вицето Цветанов пък разшири кръга на заподозрените, като вкара в него и мобилните оператори, а после съобщи, че атаката била предизвестена, само че подранила заради големите успехи на кабинета в борбата с организираната престъпност. Само между другото, Антоний Странджев, освен че потвърди участието си в публикуваните разговори, каза

и друго – „контрабандата расте”

Цветанов понесе още един удар – веднага след отстраняването му като председател на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов обвини вътрешния министър, че това е отмъщение заради неизпълнена поръчка. Колкото до борбата с престъпността, тя е буквално безмилостна. В следствения арест в центъра на София почина Иво Андреев – председател на съюза на зайцевъдите, обвинен, че е част от престъпна група. И който би трябвало да има права като задържан без доказана вина. Колкото до срс-тата, те отекнаха и в медиите. Защитникът на продуцентски права Георги Лозанов тази седмица развесели публиката, като заяви, че не би било лошо да има спецкодекс, който да пречи на медиите да нарушават човешките права, като публикуват подслушани телефонни разговори. Защото страната щяла да се превърне в „Биг брадър”.

Като извадени от „1984”

бяха и идеите на КРС за борба с престъпността, която продължава да ползва предплатени сим карти. След като регистрацията нарои собственици на по 200-300 карти, а юрист от МВР ни озадачи с изказването, че „не може да се поставят нормативни бариери пред престъпниците“, регулаторната комисия просто реши, че най-лесно ще е да имаме право на по една карта от оператор. А ние останахме да се чудим за кого ли са нормативните бариери. През това време премиерът ни успокояваше, че сам ще си иде, ако усети, че е зависим от някого. Намери и добра дума за бившия си колега Алексей Петров, за когото откри, че е „много, много силен”. Петров му върна топката с пожеланието да махне Цветанов. „Силният човек” не остана без внимание и от страна на американския посланик – Уорлик поиска „активно прокурорско разследване” по неговия случай. Едно време съветските посланици инструктираха „на килимчето”, сега

американските го правят по телевизора

Съвети раздаде и появилият се отново Константин Мишев – да се иска веднага вот на доверие. Разбира се, редно беше при скандал от такъв характер първо да завърши проверката, а после да се гласува доверието, а не да се иска индулгенция от депутатите, сред които питащият държи мнозинството. А може би е имало опасения и от полазването на гербаджийски мравки, ако процесът се забави. За по-сигурно беше поискан и имунитетът на смутителя Яне Янев, който продължава да вади записи и договори. А за останалите спешно беше одобрен Ден на признателност и почит към жертвите на комунистическия режим на първи февруари. За народонаселението беше написана специална декларация, че «правителството на европейското развитие на България прие предизвикателството чрез непопулярни мерки и със силна воля да промени управлението на страната». На опозицията беше допълнително натъртено, че изпреварващият ход е предприет, за да не участва ГЕРБ в

обсъждането на техния вот на недоверие

От ДПС веднага изчислиха, че акцията «вот на доверие» вдига акциите на «Атака», макар че вероятно са били благодарни за отвличането на вниманието от Касим Дал. Синята коалиция извади темите за енергийната независимост, финансовата стабилност и изгонването на ДС от властта като база за преговори за подкрепа, а Костов сподели личен опит, че е добре да се свали напрежението или, иначе казано, да се отстрани Цветанов. Затова, след като по време на дебатите БСП се развихри, а Станишев нарече премиера «гьонсурат», на финала Борисов благодари на опозицията за водения «европейски дебат» и обвини Синята коалиция, че го е подвела. Целият кабинет се събра в залата, а министрите един след друг говориха за стабилност, развитие и светли бъднини. Докато ни накараха да се чудим ние къде живеем. Като цяло вотът мина по вода, като

водата може би беше малко повече от необходимото

Все пак мнозинството получи малък подарък – още двама се отцепиха от РЗС и попълниха столовете на така наречените «независими», след като имаше зрелищни опити за поливане в стил «Жириновски». «Нападателят» Емил Василев дори съжали, че са отминали времената, когато мъжете на честта решавали проблемите си с шпага в ръка. Липсваше само хорът, който да запее: „на Курубаглар, на Курубаглар””. Василев, разбира се, беше отстранен от залата, както и социалистът Драгомир Стойнев, който пък отиде на говори на премиера на ухо. И докато поетичните опити на червения Димчо Михалевски не пожънаха голям успех, то патетиката на гербаджийката Снежана Дукова и възклицанията й

"Бог да ви благослови в името на България",

успяха да накарат премиера да се намръщи. Оживление предизвика и Симеон Дянков с поредната порция финансова екзотика. Ако за идеите да има граници за дефицита и за парите, които държавата да преразпределя, има някакви разумни аргументи, то референдумът за определяне на данъците е нещо, което не би трябвало да излиза извън страниците на „Стръшел”. След няколкото часа на шеги и закачки депутатите съвсем очаквано обявиха, че вярват на правителството както никога досега. Два пъти за по-сигурно. След като денят започна с предложение за тайно гласуване, на финала народните избраници

стояха диван чапраз на кабинета

Гласуването беше явно, поименно и със ставане на крака. И понеже нещата се пообъркаха при първото прилагане на гласоподавателния авангардизъм, наложи се да повторят. А премирът дори не остана да види предизвестения край. Вотът обаче едва ли ще накара Европа да гледа по-мило на нас. Дори без сравнителния анализ на „Ди Велт” двете основни сили – Германия и Франция, тази седмица за пореден път заявиха, че България и Румъния няма да влязат в Шенген през март. На което премиерът отвърна с хвалби за състоянието на границите ни и прогноза, че ако си оправим съдебната система до есента, септември ще бъде март. Май. През това време НЕК поиска да получи една стотинка от повишението на крайната цена на тока. Според шефа й при така планираните инвестиции компанията щяла да има големи разходи и въпросната стотинка щяла да гарантира

„добър финансов уют” на фирмата

А на нас ни стана много уютничко още сега, като си представихме колко хубаво ще се гушим под юргана, за да спестим от стотинките за ток. Пиенето на по една студена вода също ще трябва да се преосмисли, след като регулаторната комисия взе да гледа все по-благосклонно на идеята да има такса „водомер”. Поне откъм мобилните оператори има относително добри вести. След като вече се опасявахме, че предстои въвеждането и на право на първа брачна нощ с договора за мобилен телефон, стана ясно, че заробващата клауза за автоматично подновяване на договора ще отпадне. А най-вълнуващите новини дойдоха от модните ревюта. Елитните шивачи обявиха, че тази година ще се носи минижуп. А принципът бил „къса пола – богата година”. Отивам за ножицата.