300 хиляди ферми у нас изхвърлят и съхраняват тор безконтролно.

Оказва се, че дупка в законодателството ни допуска животински фекалии безпрепятствено да се просмукват в земята. Така заразата с 34 деца от Исперих заради разлив на тор от кравефермата на местния ДПС лидер Гюнай Хюсмен може и да не бъде само изолиран случай.

Служби от 3 министерства и общините си прехвърлят отговорността за контрола и изискванията за съхранение на животинските фекалии. От министерството на околната среда и водите заявиха, че в екологичното законодателство у нас няма изисквания за събирателните ями за кравешките лайна. Те не подлежат на никакъв контрол, освен ако няма жалба от граждани. За разлика от тях свинекомплексите и птицевъдите трябва да си вадят комплексно разрешително. Кравефермите и техните торища обаче можело да бъдат предварително контролирани единствено, ако са близо до зона от "Натура 2000", тогава им се правела преценка за съвместимост с опазването на природата, не и на човешкото здраве. И само в този случай екоминистерството имало механизъм да не допусне построяването на миризлива лагуна.

Изисквания за това как се изграждат лагуните за съхранение на оборския тор имало в наредба номер 44 от 20 април 2006 г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти. Тя била на министерството на земеделието и Националната ветеринарномедицинска служба трябвало да упражнява контрол, твърди екоминистерството. Определянето на отстоянията на кравеферми от населени места пък било от компетентността на Министерство на здравеопазването.

От ветеринарната служба обаче твърдят, че те следят само при пускането на фермите дали там има място за временно съхранение на тор и обеззаразяване. В наредбата нямало конкретни изисквания към т.нар. лагуни за тор, такива били посочени в правила за добра земеделска практика. Ветеринарите цитират и съвместна заповед на земеделския и екологичния министър, че контролът трябвало да се прави от Националната служба за растителна защита. Добрата земеделска практика обаче не е задължителна в момента за всички ферми, а само за тези, които кандидатстват с проекти по еврофондовете за по-висока субсидия, която се дава при спазване на различни екоизисквания. Затова и реално тези практики се прилагат от не повече от 1% от всички стопанства у нас. В същото време т.нар. нитратна директива на ЕС задължава от 2012 г. всички наши ферми да имат собствени торохранилища.

Отговорността за торовете е споделена - за нитратната директива е на службата за растителна защита, но ако има просмукване в подпочвени води, тогава категорично контролът е на РИОСВ към екоминистерството, твърди пък Георги Ралчев, шеф на дирекция "Растениевъдство" в земеделското министерство.

Реално в България кравефермите не са задължени да имат торища и често пъти си изхвърлят отпадъците, където им падне, твърди пък зам.-шефът на "Екогласност" Петър Пенчев.

Тези абсолютно незаконни торища всъщност са много по-голяма опасност от лагуните, обясни той. Проблемът идва от това, че ветеринарите се интересуват от кравефермата единствено от вътрешната страна на оградата. Зад нея, където се изхвърлят фекалиите, било отговорност на екоинспекторите, но те пък обикновено работят само по сигнал. Така се завъртал омагьосан кръг и всяка институция гледала да разкара миризливия контрол по-далече от отговорностите си.