Ако подценяваме себе си, ако другите около нас ни се струват недостъпни и ако сме загубили усещане за времето, диагнозата е ясна. Според нея ние всенародно трябва да сме най-депресираните на света. Защото дори и да не искаме да се подценяваме, все сме на опашката на евросъюза, където не ни приемат твърде охотно, а темпоралната ни дезориентация не се дължи само на рециклираните вицове за милиционери.

Тази седмица "Файненшъл таймс" отдели място на

българските несполуки с Шенген,

като нарече отлагането ни „несправедливо, но правилно”. През това време премиерът Борисов назидателно поучаваше австрийска репортерка, дошла в София, без да се ограмоти за местния етикет. Но покрай недоволството, че се споменава българската корупция, научихме, че от влизането в Шенген всъщност ни дели само измазването на една сграда. Не разбрахме твърде къде е сградата, обаче е сигурно, че измазването ще е качествено. С микробетон. А пък австрийската репортерка си отиде да размишлява къде точно е била, след премиерът на държавата официално заявява: "И ние,
ако решим, нашите медии също биха задавали доста въпроси, свързани с недобра работа на австрийски компании или подобни, където да намерят проблеми". Докато правителството жалеше за «несправедливото, но правилно» шенгенско вето, за вътрешна употреба получихме едно «разумно тълкуване» на закона, според което вътрешният министър не е нарушил никакви закони, изкарвайки разговорите на лекарите от Горна Оряховица пред парламента. Разяснението дойде от главния прокурор, след като съдът разумно отказа да образува наказателно производство срещу Цветанов, а ние останахме да се чудим -

ако законът беше тълкуван не толкова разумно, дали нямаше да е по-законно

Макар че едва ли е от значение – по време на парламентарния контрол в края на седмицата министър Цветанов добре натърти, че дори и да се намерят виновни в този случай, наказаните ще са по ниските етажи, а министърът ще си остане с поемането на политическата отговорност. Пак по темата «подслушване» тази седмица излезе докладът на  парламентарната подкомисия. Депутатите, с изключение на този от ГЕРБ, са се подписали под заключението, че подслушването може да започне без достатъчно основания, информацията от него е
почти като изнесена на площада,
а крайната цел – политическа. Изводът е, че контролът трябва да се затегне, а решението – да се сформира работна група. Която евентуално да сложи над вратата си безсмъртния закон на Мърфи  „Искаш ли една работа да не бъде свършена, създай комисия”. Почти е създаден вече спецсъдът, който ще се бори с мафията. Уточнени са броят на съдиите, сградата и заплатите им. Началото е фиксирано ясно – когато се намерят пари. Макар че по-усърдно от финансирането трябва да се издирва

поне един български Джовани Фалконе

Засега си имаме Кушлев. Председателят на комисията „Антимафия” тази седмица се изправи пред въпроса как осем негови роднини са му станали и подчинени. Докато семейство Кушлеви търсят благопристоен синоним на звучния термин „шуробаджанащина”, в ДНСК търсят изгубената логика. Като провериха големите язовири у нас, от строителния контрол намериха 1 400 постройки. По закон всички те са извън всякакви закони. На практика обаче 722 от тях имали „различни видове легитимиращи документи” и въпросните
индулгенции спирали багерите и съда.
Съдът се оказа некомпетентен да се заеме и с фирми, които не плащат заплати на работниците си. Главната инспекция по труда прати имената на 11 такива работодатели в Софийската районна прокуратура. Оттам обаче заявиха, че в неизплащането на заплати месеци наред „няма престъпление по смисъла на Наказателния кодекс” и върнаха папката на инспекторите. Законотворците също се заеха да въвеждат ред при работещи и пенсионери. Нов закон предвижда доказването на трудов стаж за пенсиониране да става още по-трудно. Като независимо от написаното в документите, за доказания в съда стаж ще се плаща минимална пенсия. Социалният министър пък продължи да настоява, че «след първото полугодие», иначе казано – месец преди изборите, може и да има увеличение на пенсиите. За хляба поне трябва да сме спокойни. За пореден път земеделският министър ни обясни, че

няма нито зърнена криза, нито картелно споразумение между производителите

Нямало и възможност държавата да сложи таван на цените в защита на потребителите, защото това
било в разрез с пазарната икономика.
През това време от Брюксел се заеха с борсовите спекулации, които вдигат изкуствено цените и разрешиха поставянето на пределни цени за основните хранителни стоки. Науката, или поне БАН, постигнаха оттегляне на спорния закон, заради който бяха окачили на сградата си табела "Not for sale". Министърът обаче имаше грижи с друга част от ресора си. Сергей Игнатов обяви, че за 48 процента от първолаците у нас българският език не е майчин. И ако тази цифра може да бъде оспорвана заради статистиката, според която 85 на сто от хората у нас се смятат за българи, то друга една цифра, ако се огледате около себе си, трудно ще оспорите –

41 пpоцента от учениците в България са в някаква степен неграмотни

А 73 на сто от отпадналите изобщо не са се опитвали да търсят работа. Нито веднъж. За отличниците обаче винаги има подаръци. Особено ако са на подходящото работно място. Тази седмица закъснели коледни подаръци получиха министрите и депутатите от ГЕРБ – всеки се сдоби с нов таблет компютър. Подаръците са купени с пари от бюджетната субсидия на партията, оправданието е, че така се слага началото на електронното правителство, а реално новите компютри ще улеснят четенето на вестници. И на флашки. Макар че водещото издателство се опита да обяви фалит. Първо беше огласена кражбата на колата на Яне Янев. С нея бяха обявени за изгубени и флашки с нови разкрития.
Последва смълчаване на агнетата,
имаше намеци за задгранично оттегляне, шумно искане на оставка и накрая Яне Янев се озова вън от партийния си кабинет. А Алексей Петров все по-интензивно ни залива с информация как точно ще участва в президентските избори. С домашни абсурди се занимавахме и във Варна. Свлачището в квартал „Бриз”, което все по-категорично напомня за себе си, може да удави местността, защото ако свличането спука магистралния водопровод, водата ще тече поне три дни. Защо свлачищната зона е извадена от строителната забрана е въпрос, който вероятно има отговор с много нули след първата цифра. Тази година за пръв път в календара ни имаше и Ден за почит към жертвите на комунизма. На първи февруари тези, които разбраха за новия празник, бяха единици. Повечето – сред неуморната блогърска общност, откъдето веднага попитаха кога ще отдадем почит и на репресираните от демокрацията. Всъщност, за такъв ден ще трябва да почакаме, докато си направим демокрация. Но пък има повече от достатъчно дни, през които да почитаме травмите на потърпевшите от прехода. Около 365.