Предстои ни да си платим и за стандарт на хляба, а монополистът Е.ОН докара до протест и свой сънародник, имал лошия късмет да им бъде клиент в България.

Тази седмица Константин Тренчев плака, когато му се наложи пак да оглави синдиката – изненадващо за нашите ширини на конгреса на “Подкрепа” нямаше навалица от желаещи да работят “началник”. Подопечните на синдиката плакахме по-рано, когато експертът им Мика Зайкова облече в цифри усещането ни за опразващи се джобове. Според нея реалните ни доходи вече са намалели с около една трета спрямо началото на 2010 година. А всеки, който може да брои до три, вероятно веднага след това е пресметнал, че ако продължаваме така,

фалитът ни ще изпревари тазгодишната Коледа

През същата седмица научихме, че години наред са ни хранили с най-лошия хляб в Европа, вместо тази пшеница да храни прасетата. Което обаче обяснява някои специфики в живота и облика на част от обществените животни. След като огласи откритието за хляба, земеделският министър Найденов прибягна до вече пробвана рецепта “въвеждане на стандарт”. И до предупреждението: “Със сигурност този хляб ще бъде по-скъп. Колко ще струва - не знам, но нека не се изненадват хората, качеството струва пари”. В икономиката е така, в политиката обаче май е обратното – колкото по-качествен е политикът, толкова по-евтино излиза на избирателите си. Но ние явно се чувстваме достатъчно богати, за да не търсим качествена стока. Хлебопроизводители вече заплашиха министъра със съд заради клевета, ние обаче се вълнуваме от друго. Веригата “внезапно откриване на проблема – лечение чрез стандарти – скандал заради стандартите” вече взе да ни омръзва, особено след като единственият

сигурен резултат са по-високите цени

Електоразпределителните дружества също ще добавят още към сметките за пренос, превоз, червен вятър и зелена енергия. Прогнозата на регулатора е, че токът ни ще поскъпне с процент и половина от първи юли. По стара българска традиция това поскъпване, вероятно закръглено до две на сто, ще бъде добавено във всички останали цени веднъж преди първи юли и още веднъж след това. А политиците ще ни утешават с басните за най-евтиния ток в Европа. Срещу варненският монополист Е.ОН тази седмица имаше доста показателен протест. Недоволният е германски гражданин, който от шест години живее в България и още не е разбрал как така у нас фирмата може да си позволи да работи по този начин. От Сдружението на общинските болници също се чудеха тази седмица как ще работят по новите правила, след като те на практика забраняват на лекарите от по-малките болници да вършат част от това, което всъщност им е работата. И за друго предупредиха лекарите – че ще започне едно

возене на пациенти от болница в болница,

което може и да не свърши добре. В Сандански са вече наясно – жена със сърдечен проблем почина, докато я претоварваха в болничния двор от една на друга линейка, за да спазят новите разпоредби коя болница докъде може да вози. И, дори и да е вярно, едва ли близките й ще приемат, че краят и без друго щял да бъде същият. Тези дребни житейски драми очевидно са далеч от “Дондуков”. Премиерът ни призова да стискаме зъби и тази година, защото догодина вече ще потекат проекти, масло и мед. Ако решите да следвате съвета на премиера, имайте обаче едно наум за цените на зъболечението. Не скърцайте със зъби и ако имате съпротива срещу идеята на премиера, че преди 22 години тогавашната власт е планирала нещата така, че сегашната да има проблеми. Вероятно най-много вярват на тази идея в Белослав. Там кмет няма, а избраният от общинския съвет заместник не се харесва на варненския областен управител, та градът беше

оставен да виси във финансова неизвестност

Проблемите на малкия Белослав обаче не бяха интересни извън региона. Далеч по-забавно беше да се пише за тълпите американци, които ще си хвърлят паспортите и ще се наредят на опашка за българско гражданство, за да си спестят данъците. Така поне твърдеше тази седмица швейцарският финансов всекидневник “Ажефи”. Та вече няма нужда да стигаме американците, те сами идвали. Българските политици пък бяха горди да обявят, че вече сме почти в Шенген, като вицепремиерът Цветанов дори посочи 14 март като датата, на която ще сме готови технически. Вероятно това означава, че ще сме измазали всички гранични пунктове и ще чакаме Европа да замижа за това, което честичко се случва вътре в тях. Поне пътуващите в страната вече са по-спокойни, след като на третия път пътната агенция успя да реши как изглежда “законната” винетка за годината. Тези светли новини не смекчиха сърцата на опозицията, която поиска

незабавната оставка на вътрешния министър,

а след тях към главата, или поне към креслото, на Цветанов посегнаха и от Синята коалиция. Тази седмица сложи край и на един от най-често повтаряните аргументи от защитата на министъра – спрените отвличания. Намерен беше трупа на изчезналия, очевидно отвлечен, измъчван и убит бизнесмен от Павликени Петър Бялков. В парламента обаче атаките срещу Цветанов продължиха да са на вълна “подслушване”, а Димитър Дъбов излезе в защита на ДАНС, като заяви, че не техен човек е в дъното на скандала. Дъбов говореше за техническа специфика, но пък, ако са верни новините от Ботевград, може да става въпрос и за съвсем друго неможене. Поне според РЗС, в града обикаляли агенти на ДАНС и разпитвали всички Цветановци с надеждата да открият кой от тях стои зад подписката за референдум. След драматичните подавания на оставки и неделни заседания, Яне Янев пак си е председател на партията, а седмицата му даде възможност да прибегне до великата фраза “аз нали ви предупредих”, или, в случая, “аз нали ви казвах, че

тези флашки могат да взривят държавата”

След като размахваха флашки по вестници, а дори не бяха си отворили дюнерджийница на входа, от вестник “Галерия” осъмнаха с по-малко врати и прозорци. Същото важи и за невинните им съседи, които при това са лишени от щедри спонсори, но за тях политическо съчувствие не остана. Още преди да бъдат изметени стъклата, започна замерянето с версии и контраверсии кому е изгодно да се гърми в ден, в който започва посещението на четирима еврокомисари, един от които - по сигурността. И понеже пострадалата редакторка се оплакваше с прекалено широка усмивка, а поставеният в уж неизгодна позиция премиер си позволява да поздравява бомбаджиите за професионализма, “кому е изгодно” си остава въпрос с прекалено много отговори. И ако спасяването чрез дюнери си е още в кръга на шегата, то далеч по-сериозно трябва да се отговори на друго – при толкова слушане

как бяха изтървани уговорките за фойерверки

на “Цариградско шосе”. Или премиерът наистина е бил наясно, но, както каза, не би искал опонентите му да приемат пращането на охрана като натиск. А основната фигура, около която се въртят конспиративните теории, вече е почти свободен. Малко преди да направи една година в килията и под домашен арест без присъда, Алексей Петров вече е с мярка “подписка”. За да ознаменува събитието, той обеща да заведе над десет дела срещу медии и политици “в следващите дни”, а “след три седмици” - да ни каже това, което не знаем, от биографията на Бойко Борисов. Премиерът беше атакуван отново и от президента. Георги Първанов съобщи, че след обвиненията на Борисов за президенско участие в скандала със записите, вече е сезирал прокуратурата и само чака резултатите, за да реши точно за какво да съди премиера. С което ще успеем да бием дори Италия по

степен на забавност на вътрешнополитическия живот

Сценаристите на сапунки пък могат вече да четат стенограмите от парламента, вместо да плащат за идеи. В края на тази седмица най-големият въпрос, останал неизяснен между бившия и настощия премиер се оказа битието на бившите им съжителки. Неясно защо сегашният министър-председател стигна до идеята да разбере кой е платил на Елена Йончева за риска да отиде при сомалийските пирати, макар че така наречената “спонсорска заставка” отговаря явно и публично на въпроса още преди началото на филмите й. Засегнатият Станишев остави защитата на съпартийците си, които също нямаха проблем да размахат финансовите възможности на Цветелина Бориславова, а парламентарните питания останаха за друг път.

Във Варна хванаха общински служител с подкуп

Огласиха обаче името на друг. Последици засега няма. От Спортна зала с половин уста пък потвърдиха, че една от възможностите за инвестиции предполага повече от една трета от площта на Двореца да бъде заета от хотел, а “част от настоящите зали да бъдат преместени”. Засега не е известно името на щедрия кандидат за публично-частно партньорство. Известно е обаче, че скандалът около така наречената Картофена къща дотук  завършва в полза на фирмата, която събори сградата – паметник на културата. Случайно или не, името на фирмата изплува и от списъците на дарители на ГЕРБ. А един от управителите й заяви за “Народно дело” тази седмица: “На мястото ще правим каквото решим, може и надгробен паметник да построим”. Всъщност, идеята не е лоша – на плочата можем да поставим

надпис в памет на всичките си политически илюзии

Тези дребни неволи и недоразумения обаче бледнеят пред събитието на седмицата. След като очевидно изчерпа обичайния си кръг медии, премиерът Борисов застана лице в лице с един яростен критик на управлението си – професор Вучков. След първите 30 секунди феновете на водещия вече питаха: “Кой си ти и какво направи с Вучков”, защото човекът в студиото не само повтори всички налични комплименти към премиера, но със сигурност изобрети и няколко нови. Феновете на премиера също питаха: “Кой си ти и какво направи с Борисов”, защото гостът в студиото рядко успяваше да вземе думата и се примири с ролята на изчакващ. А

ако Рип ван Уинкъл се беше събудил в този ден,

той щеше да добие следните впечатления за страната. Телевизионният официоз е на нивото на Виетнам веднага след изтеглянето на американците, премиерът е един неразговорлив човек, който ходи по медиите, за да го поучават, а основният проблем на обществото е естетиката в облеклото на политиците.