Дори, когато написаното ме касае лично. Никога не съм си позволила да дам воля на подобни дебати в медиите, в които съм работила - убедена съм, че нещата "от кухнята" ни не са интересни за читателите и нямаме право да им ги натрапваме. Случаят този път е малко по-различен. Първо. Проблемът - макар и, подчертавам, изкуствено създаден, касае всеки варненец (дотолкова, доколкото колегите от "Народно дело" създадоха психоза, че започва събаряне на Филиала на театъра). Второ, чувствам се отговорна, че по моя покана, след интервю, което аз съм направила, моят събеседник беше подложен на несправедлива и тенденциозна атака.

Е, успокойте топката, Свилен Крайчев не планира печеливше строителство на пъпа на Варна. Нищо, че е депутат от ГЕРБ. Единственият му грях е, че беше така неразумен да сподели колко зле се е чувствал при посещение в старата и неремонтирана сграда, и вместо в театрален екстаз, успял да потъне в мрачни мисли за съдбата на българското изкуство. И да помечтае, че на нейно място може да има нещо по-модерно - като операта в Сидни или поне достойно за съседството на основната сграда на театъра. Освен това, след като му напомних, че сградата е строена преди повече от век и има своето историческо значение, кап. Крайчев обеща да разучи историята на сградата и беше готов да ревизира мнението си.

Естествено, заради огроооомния периметър на интервюто: опитахме да "помечтаем" за всички емблематични за Варна места (на практика колегите изкараха 1 изречение от контекста на целия разговор, без дори да сложат препратка към оригинала, за да могат читателите сами да съдят кой крив-кой прав) някои реплики бяха съкратени от редактора. В крайния вариант не намери място и опитът на Свилен Крайчев да преговаря с Министерството на транспорта за възстановяване на старата зала в Дома на транспортните работници, където в нашето детство бяха спектаклите на детския театър "Щурче". За съжаление се оказало, че мястото е предвидено за офиси на "Пристанищна инфраструктура".  Затова сега се налага да пуснем още едно, уточняващо и по-кратко интервю със Свилен Крайчев:

- Г-н Крайчев, има ли опасност на мястото на Филиала да изникне хотел или лъскава бизнес сграда и откъде дойде тази истерия, свързана с името Ви?

- Въобще не ми се коментират подобни жалки опити на местната ни журналистика. Вярно е, че с теб си говорихме приятелски на чашка кафе за това кой как вижда Варна утре, кой как му се иска да види града си в бъдещето. След този разговор, публикуван във „ВарнаУтре”, ми позвъни журналистка от в. "Народно дело" и без да ме уведоми, че това е разговор, който ще използва, ме попита дали наистина съм искал да съборя Филиала. След това и този разговор тръгна кой какво иска да види във Варна. Въобще не предполагах, че от целия разговор на споменатата журналистка силно й е направило впечатление моето „неистово” желание за събаряне на сгради. Междувпрочем, тя сподели, че на нея пък не й харесва Спортна зала, която е уникална с архитектурата си и, доколкото знам,  такива има 2 в света – едната във Варна, другата в Лагос (Нигерия), която съм посещавал и която е по-голяма от нашата и строена от наши специалисти. В защита на Спортна зала споменах, че и Айфеловата кула, която е била строена за изложението в Париж, също е трябвало да бъде разрушена, но все пак е останала и сега е символ на града. От това тази журналистка не се трогна, ами направо "събори" Двореца. В края на краищата всеки си има мнение. Та, в такъв тон на разговор може всичко да се каже. В интерес на истината искам да кажа, че и ти защити Филиала от събаряне, но от този наш разговор нямаше драми.

- Каква беше Вашата идея всъщност?

- Същността на повдигнатия от моя страна въпрос с Филиала е това, че бях на театър преди около месец и обстановката вътре е просто ужасяваща. Старите столове още от времето, когато бяхме ученици, по стените - ужасяващи назъбени тръби за парно, което вероятно не работеше, защото температурата беше като външната. И сега важното - от една страна казваме, че няма пари за театър и актьорите. От друга, как тези актьори могат да играят при такива ужасни условия? Как в този студ и в тази обстановка те трябва да дадат всичко от себе си, за да може зрителят да получи пълно духовно удоволствие от играта им? Как те да имат самочувствието на творци, след като обстановката е по-скоро потискаща? От друга страна – как пък зрителят при тези условия може да се наслади на постановката? А пък да не говорим и за ужасно  грозното име „Филиал на ..”! Бил съм, примерно, в операта в Париж, в Миланската и Неаполската скала. Влизаш вътре и вървиш на пръсти, говориш шепнешком. Защо? Защото там залите не са изтърбушени, с изпопадала мазилка и протъркан плюш на седалките. Те респектират с блясък, имат дух, усещаш някаква магия.

Във Филиала аз такъв дух не мога да почувствам, но това си е индивидуално. Всеки си харесва кочинката. С две думи: според мен, трябва нова комфортна зала, с всички съвременни удобства за артистите и за зрителите. Дали това може да стане, след като се изтърбуши съществуващата или се събори и построи наново, за мен е технически и не от значение въпрос. В този ред на мисли, според мен държавата трябва не да подпомага театрите, а по-скоро трябва да инвестира в тях, защото и сградата на културата е част от самата култура, която да остане и след нас, и тя трябва да е заела достойно място. Та това беше същността на разговора около тази сграда. Вместо жулналистите от другата медия да си пилеят времето с такива не толкова съществени за днешното съвремие истории и да се мъчат да „разцепват” ГЕРБ, да вземат с всичките си журналисти, да разследват някой корупционен скандал. Бих им препоръчал, примерно, случая с бившия председател на Общинския съвет, милионера, който предвожда бедните леви маси. Четох в медиите, че при всичките му напъни да си покрие разходите, останали му има-няма около 5 милиона лева, които не можал да докаже откъде са. А! Момент! Сетих се, че се говори, че той и половинката му са бизнес-партньори и собственици на този вестник. Е, значи няма да стане разследването, уви!

- Как си обяснявате тази атака? Има ли тя политически привкус?

- Разбира се, че има! Ясно е, че ще има непрестанни опити да ни разцепват с глупави, изсмукани от пръсти жълти историйки, само и само да отвлекат вниманието от милионера. Междувпрочем, нали този местен соцлидер изпрати писмо до лидерите на другите партии да се събирали в деня на влюбените и в мир и любов да умуват какво да се прави за града? Искал да застанем всички зад нещо си. Какво - не е ясно, но отсега си мисля, че това задъжително трябва да са неговите проекти – вторият мост над езерото, контейнерният терминал и разни други подобни, които сме чували не веднъж. Притеснявал се, защо не се строи контейнерният терминал срещу Максуда. Всеки знае, че той от контейнери нищо не разбира, но от строителство разбира. Вече направо ме е яд, че направих такава грешка с това изказване.  Ами нали точно той, заедно с авера си, с когото търкаха следствените нарове, са луди фенове на събарянето и строителството на билдинги-мастодонти, като този на сп. Журналист или оня на пътя към Галата, заради който се пропука пътят и, аха-аха да отреже Галата от света. Та, колко му е да ми „откраднат” идеята и наистина да съборят Филиала, да вдигнат една 7-8-етажна грозна като споменатите по-горе сгради, първия етаж дават на Общината като компенсация, останалите - за тях, на пъпа на Варна. Не е възможно ли? А я ми кажи, кой строи на мястото на старата къща на кметство Одесос? И за кого ще са останалите етажи без първия? Така че схемата им е смазана, но им е неприятно, че преди да се появим ние от ГЕРБ, те си правеха каквото си поискат в града, а сега вече няма начин това да стане и това адски ги вбесява.

Поради това вбесяване атаките валят. А вече идват и отляво, и отдясно. Задачата е прозрачна – трябва да се вкарат в оборот и да се повтарят думичките „ГЕРБ се разцепи”, като мантра, така че да стане повторената лъжа истина. В моя случай нямаше никакво значение какво съм казал. Ако не беше Филиала, вероятно щеше да бъде, че ще събарям Аспаруховия мост или Общината (защото и нея не харесвам), или нещо друго. Ако беше станало въпрос и за грозните панелки или подобията на къщи в Максуда, вероятно щяхме да четем заглавия с големи букви как Крайчев иска да събори жилищата на хората и те остават на улицата. Прости манипулации. Но каква е целта? Сигурно си спомняте, преди няколко дни, когато Синята коалиция поиска анкетна комисия, услужливите медии гръмнаха: „ГЕРБ се разцепи”. Защото 16 депутати гласували „въздържали се”. Много се смяхме на такива заглавия. Очевидно и по места започват същите атаки от местните леви и десни агитки. И те ще са с увеличаваща се сила преди наближаващите избори, защото те искат реванш, защото загубиха и продължават да губят много милиони.

Но да оставим некрасивата действителност. Искрено се надявам, че Вашата медия ще продължи да търси мненията и вижданията на хората за бъдещето на Варна. Няма нищо по-хубаво от това хората да си казват мнението открито, без да се страхуват, че няма да се впишат в нечия матрица. От това ще спечелят градът и всички варненци, защото от 100 идеи една да се реализира ще бъде успех.