През последните седем дни у нас пациенти и лекари пак са заедно - за да протестират, Африка направи още една крачка – към друг ред или към общ апокалипсис, а клетвите и обещанията пред паметника на Апостола увяхнаха по-бързо от служебните букети.

Преди седем дни пак бяхме изкарали големите думи, които ползваме на всеки 19 февруари. Ползвахме и тази година и въпросителните в тефтерчето на Левски, и изумлението, че никой нищо лошо не бил казал за него, извадихме и предупрежденията за Русия, и спомена за самотния път на страдалец, избран съзнателно.

Все повече става обаче и гузното усещане,

че ако не беше бесилото, и за него щеше да се намери после някоя килия като варненската на Капитан Петко войвода. След това нещата продължиха по обичайния си ред. През същата седмица кардиолози от Варна, Плевен и Ямбол започнаха разяснителна кампания защо е много важно да получите инфаркт по-рано сутринта. Парите на болниците за тази пътека са орязани и помощ може да бъде оказана на първите осем за деня. Деветият чака до утре, плаща си или разчита на чудо. При болните с онкологични диагнози съотношението на лекуваните по каса и от собствен джоб може да се окаже също толкова страшно. Според новата методика, разясни шефът на столичния онкодиспансер,  лечение, заплатено от държавата, ще могат да получат около една четвърт от болните.

Останалите чакат за „друг път”,

доплащат си или разчитат на чудо. До сметките за живота и здравето ни тази седмица се наредиха и други сметки. Вътрешният министър Цветанов тия дни може би си е задал един от основните въпроси на демокрацията – кой пази пазачите. Или се е сетил, че като наближават изборите, ще има нужда от още информация, при това – по-добре пазена. Затова каза: „Дайте да дадем” и поиска още 31 милиона лева. Те били “за техническо обезпечаване на работните места на служителите по СРС-тата”. Иначе казано – за шпиониране на шпиониращите. Иначе, в дните, когато тръгнаха първите фоточеститки за нарушилите пътните правила, изведнъж стана ясно, че всичките петнайсет снимащи радара у нас са незаконни. На горния етаж главният прокурор Борис

Велчев прогнозира “колосален хаос”

със спецсъда за организирана престъпност и поиска отлагане. Заместник председателят на парламента Анастас Анастасов в същото време поиска тотална отмяна на европейските проверки у нас. Нищо, че поредната междинна визитация завърши с похвала за свършеното дотук и с много по-дълъг списък препоръки какво още трябва да се направи. Времето за реакции в икономиката май пък съвсем свърши. И ако позицията на Иван Костов за вече настъпила стагфлация можем да подминем с “разбирането” на Бойко Борисов, че идват избори, това трудно може да се направи с данните на КНСБ за срив на трудовия пазар, подкрепени от цифрите на националната статистика за

нови 150 хиляди безработни,

което означава, че вече над 11 процента от икономически активното население е вън от пазара на труда. В такава ситуация, разбира се, реакцията е да си пазиш работното място. Което не важи, ако си депутат. Там е съвсем нормално два пъти за едва седмица на работа да не отидат достатъчно “работници”, а накрая всички да получат бонус едноседмична ваканция за националния празник. Според председателя на групата на ГЕРБ Красимир Велчев било по-изгодно икономически да се спести ходенето на народните представители до София само за един работен ден. Един, защото очевидно за работа се броят заседанията, показвани по телевизора, а комисиите са оставени да произвеждат решения по чудодеен начин. Може би е време Велчев и компания да се досетят, че скоро и ние ще се сетим, че

те вкупом не са ни икономически изгодни

и то не само по празниците. Защото има нещо ненормално не само в това олиото у нас да е два пъти по-скъпо, отколкото в Ротердам, но и в това, че една краставица може да стане по-скъпа с 40 процента само за една седмица. И това да е само началото, защото ако сега все пак има някакви български краставици по пазара, то след 50 години няма да има кой да отгледа и една. Според прогнозите на Института за изследване на населението и човека в БАН точно толкова време е необходимо, за да станат всички българи граждани. Но пък със сигурност ще са най-здравите граждани, след като отсега се инвестират солидни суми в проучване на тяхната физическа активност. Тази седмица спортното министерство примами репортерите дори с подаръци, за да им разкаже как ще похарчи към 3 и половина милиона лева за кампанията “Раздвижи и спечели”. Не е ясно

кой ще го раздвижва и кой ще печели,

но пък близо половин милион от парите щели да отидат за социологически проучвания по темите знаят ли българите, че обездвижването е вредно и движат ли се достатъчно. Между другото, аз вече знам, че отговорите са “да” и “не” - може ли да получа поне милион? Или поне да го получи някой, който ще го вложи и ще върне поне един лев отгоре. Бизнесът обаче се оказа в позицията си от 2004-та година - поне по отношение на подкупите, които са искани, или иначе казано – според мониторинг на Центъра за изследване на демокрацията корупционният натиск върху бизнеса в края на миналата година е бил най-висок в сравнение с предходните три. А през последните шест месеца, оказва се, водещият индекс на Българската фондова борса SOFIX бил изчисляван погрешно. Фактът е достатъчно показателен за реда и контрола в държавата, а липсата на последици – за нивото на борсовата търговия. Това не пречи на финансовия министър да продължава похода си към чакалнята на еврозоната. Поредната идея е

да има Пакт за финансова стабилност,

заради който дори отиде на крака на БСП. Симеон Дянков, заедно с Вежди Рашидов, отбеляза и политическа активност тази седмица – ходи до Истанбул и разговаря с българските изселници там. Защото по-рано през седмицата ДПС изгони Касим Дал, макар диаспората да беше против, а нейният представител напомни точно колко тежи - 87 хиляди гласа. Започнаха и партийните клетви за честна игра. От ГЕРБ обещаха да не водят и да не се включват в компроматни войни, което вероятно ще е удобно извинение да не се коментират никакви казуси като дарени имоти и зестра от любящи тъст и тъща. “Цветан Цветанов вече излиза от политиката”, коментира веднага Алексей Петров избора на вътрешния министър за председател на предизборния щаб. А последвалата лежерна размяна на реплики за избори и война между Петров и Борисов ги кара

да изглеждат все по-взаимно удобни

За “Монд”, например, това означава, че Борисов е маската на Петров, за което са сложили и съответната илюстрация на корицата. Когато български журналист се опита да получи коментар, за пореден път прозвуча махленското: “Я си глей работата! Точно на теб ли ще отговарям!”. През това време вестници обясняваха тъмните кръгове под очите на Цветанов с коликите на третата му дъщеря, а НАП проверяваше имотното му състояние. Проверката завърши с констатация, че фамилията на министъра не е нарушила закона, а за тъста и тъщата - ще видим. Блюстителите на добрия вкус през това време потръпваха пред друга снимка на вицепремиера – показал маншетите на ризата си, украсени с бродираните му инициали на латиница. Очевидно или домашната пералня се е повредила,

или е нает стилист тип “Минчев”

Словесният му еквивалент явно също продължава да съветва Цветанов, който тази седмица защити назначението на спорния Петко Сертов в БОРКОР с призива да не се съмняваме в тези, “които премиерът е избрал”. Сигурно не трябва да се съмняваме и в това, което премиерът е казал, макар че Германия отрече да финансира антикорупционното ни звено, колкото и да настоява Борисов. Около СРС-тата пък вече настана такава мараня, че съвсем се объркахме на какво да вярваме. От една страна – СТР-та нямаше, от друга – тази седмица намериха кой ги е изнесъл, от една страна – нямаше записани разговори, от – друга – каквото и да сме чули, то е манипулация, от една страна – имаше няколко експертизи, от друга – няма нито едно категорично мнение. И така –

до пълно изтощение на логиката

Подобаваща точка сложи лично главният прокурор. Велчев нарече тази седмица оставката на Цветлин Йовчев заради СРС-тата “акт на една старомодна почтеност, но все пак достоен акт” и така ни накара да се замислим в света на кого от модерните абсурдисти живеем. И друга смяна предизвика тълкувания през седмицата – поредният шеф на „Пътна инфраструктура” - Божидар Йотов, напусна поста си. Според ресорния министър това било планирано. Следващият пътен шеф се казва Сергей Михалев – компютърджия, който сам се определя като “човек, който не разбира от пътища, но разбира от управление и прави екип”. Все пак шефът на седмицата определено е Емил Коцев. Той беше

оплют, уволнен, приет и върнат на работа за един ден

„Случва се и това в мача”, пророни Борисов на финала на тази управленска активност, докато на терена самотно беше останала да се търкаля наивната ни и старомодна представа за държава. До ръководните врътки се стигна заради опита на премиера да запише точка на всяка цена, пращайки правителствения самолет да прибере българите от Либия. Като се оказа изпреварен от действията на Коцев и допълнително ядосан, че заради лоша министерска организация “неговият” самолет се върна с цифром и словом един български гражданин на борда, Борисов аргументира уволнението единствено с обвинение, че шефът на „Техноекспортстрой” си прави пи ар на гърба на външното министерство. Изгуби му се фактът, че административният хаос тук може допълнително да застраши живота на хората там.

Каубойските опити да се краде разрешително

и да се кара през международното въздушно пространство със същото неуважение към правилата, което се демонстрира към всичко вътре в държавата, просто не бяха коментирани, макар че точно не са в основата на премиерската драма. И определено всички отказват да разсъждават по темата защо мнозина българи в Либия предпочетоха да останат там. Бунтовете в Либия поне доведоха до едно закъсняло признание – режимът, а не българките, зарази децата ни със СПИН, заяви правосъдният министър на Кадафи. Независимо от мотивите и степентта на достоверност в изявлението на либийския министър, нашият премиер успя да затъмни и него, и репликата на Костов: “Ами ако са виновни”. Първата и засега единствена реакция на Борисов беше

бакалската сметка колко ни струвало изнудването

на Кадафи. Във Варна пред дома на правосъдието тази седмица се появи “къща от цигански тип”. Войводите от ВМРО нагледно показаха, че ако си достатъчно нахален, можеш да си позволиш всичко. Техният катун го прибраха накрая. Трудно ще се случи същото обаче с истинските коптори, срещу които беше насочена акцията. И с двойните стандарти, които все повече усещаме на гърба си. През седмицата имаше и още един, доста рехав протест – на граждани “срещу произвола на телекомите в страната”. Колекцията казуси и правила, по които си позволяват да ни работят тези фирми, са прекрасен сборник вицове на абсурда, докато човек не попадне вътре със своя казус. Какво и защо се случва показва опитът на един друг протестиращ - Франк Абас. Живеещият в България германец преди време изрази учудване от това колко се различават германският и българският Е.он. Тази седмица от Е.он отговориха: “Ако има разлика, това се дължи единствено на различната регулаторна и законова рамка в държавите”.