Баба Марта може и да е българска традиция, но амулетите за здраве - мартениците, са прехвърлили държавните граници,

пише "Труд". Комшиите отвъд Дунав и край Бяло море също си връзват усукани бели и червени конци.

Румънците нямат претенциите марцъшор да е тяхно изобретение. Но всяка година на 1 март момичетата си разменят бяло-червената плетеница, на която са закачени артистични висулки, символизиращи здраве и любов. Момчетата не се кичат. При северните съседи мартеницата символизира възраждането на природата на прага на пролетта. Свързана е с местното божество Баба Докия. Мартеницата е нишката на деня, изпредена от Баба Докия, докато пасяла овцете високо в планината. Белият цвят символизира отиващия си зимен студ, а червеният - настъпващото топло лято. Пролетта и есента се смятат за преходни.

В миналото мартеницата била изработвана от майките, които добавяли към двуцветната вълнена връвчица по една сребърна пара. Връзвали я на ръчичката на момиченцето на 1 март преди изгрев слънце. Вярвало се, че така децата са защитени от зло и болести и ще бъдат здрави както среброто и с румени бузки като червената нишка.

В някои райони на Румъния мартеницата се носи от момичетата 12 дни или до някой специален празник (Благовещение, Цветница, Великден), докато цъфнат плодните дръвчета или шипките. На други места - до връщането на прелетните птици и се хвърля в посоката, от която те идват, с думите: “Вземи чернотата, дай белотата.” В други случаи се връзва на клончето на цъфнало дръвче, както се прави и у нас. А с паричката се купуват червено вино, хляб и прясно сирене, за да бъдат децата бели като сиренето и румени като виното.

Традицията съществува и в Молдова. И там мартеницата е марцъшор - както популярно се нарича третият месец от годината. За 45-и път т. г. от 1 до 10 март ще е Международният пролетен фестивал, на който участниците са с мартеници.

Етнолозите в Гърция свързват мартениците с древната езическа история на Балканския полуостров и най-вече със земеделските култове за плодородие. Обичаят е запазен само във високопланинските райони, далеч от големи градски и културни центрове. Обикновено в малките села бабите връзват “марти” на малките дечица, за да бъдат здрави и радостни през годината.

Традицията идва от ритуалите в чест на Деметра (богинята на земеделието и зараждащия се живот) и Персефона (единствената дъщеря на Деметра и царица на подземното царство), известни като Елевзинските мистерии. Участниците в тях връзвали на дясната си ръка и на левия си крак вълнено преплетено конче. Днес този обичай е останал в по-изостаналите и рядко населени райони на страната като Епир, Македония, Южна Тракия и части от Тесалия.

Навремето с мартеници са се кичели и в Македония. За да се заличи обаче всичко българско, през 50-те години на миналия век, в стила на комунистическата идеология, мартеничките били анатемосани. Днес край Вардар мартеници нито се правят, нито се продават. Само по-възрастните си спомнят за тази традиция.

Каква е легендата в България, родината на мартеницата? През VII век хан Аспарух вече бил край река Дунав и чертаел границите на нова държава. Далеч от него съпругата му Ахинора се молила на бог Тангра да го пази и да сложи победата на върха на копието му. Всяка пролет тя смятала всяка лястовичка за поздрав, пратен й от хана. Един ден тя уловила една от птичките, вързала на крачето й усукани бял и червен конец и я пуснала към Балкана. Това била първата мартеница. При това, пратена с “въздушна поща”.

Днес Баба Марта, която посрещаме на 1 март, е един от най-обичаните български празници. Няма чужденец, който да не е във възторг от традицията. Дори фотографи изловиха, английския престолонаследник принц Чарлс, който бе закичен с мартеница при гостуването си в България през 2003 г., месеци по-късно още да я носи на китката си.

Според народните вярвания първият ден на третия месец бележи началото на пролетта. Всички си завръзват мартенички с пожеланието да са бели и червени, румени и засмени. Своеобразните амулети пазят от уроки и болести. Свалят се, когато човек види за сефте щъркел, или се завръзват на първото цъфнало дръвче.

В миналото традицията е повелявала мартениците да са усукани така, както момите се усукват около ергените. Или обратното. Невестите са ги носели отдясно, момите - отляво. При ергените те били с разчепкани краища, а за зрелите мъже - изрязани до възела, за да не се развяват по седенките.

Баба Марта има две лица - като всяка жена. Тя е ту е весела, ту сърдита. Непостоянна. С двузначна стойност е и мартеницата - бялото символизира мъжкото начало, а червеното - женското. И усукани, те правят едно цяло.