Последните дни дадоха много аргументи на оптимистите, които се утешаваме, че винаги има и по-лошо.

В Уганда новият президент заплаши опозиционния кандидат с изяждане. Предвид традциите им, ние определено сме по-добре в това отношение. От друга страна, след десетина години приказки за електронно правителство, ние си имаме три електронни услуги, а Зимбабве – цяла система, при наполовина неграмотно население.

Докато Либия се клатушка на прага на гражданската война, някой у нас сметна, че ще е много подходящо точно ние да пратим медицинска помощ, а от Брюксел председателят на Еврокомисията Жозе Барозу поиска европомощите да зависят от демократичните реформи. През това време Шести американски флот тихичко започна да потяга редици. Оптимистите се надяват поне

либийската реколта талибани

да не е по-лоша от афганистанската. И докато у нас вървяха залагания коя частна телевизия ще се изложи с най-чалга концерта на поредния национален празник, австрийският предприемач Рихард Лугнер, известен с прякора си Хоросана и с това, че плаща за Виенския бал, предизвика скандала на годината. Балът, който всъщност е годишната държавна светска изява на Австрия и цяла Европа, има тази година за специална гостенка Карима ел Махруг. Тя е далеч по-известна като малолетната проститутка Руби, обслужвала Силвио Берлускони и постави държавните мъже и жени на Европа в позицията да гледат към официалната ложа и да се питат какъв точно сигнал е това за световната политика. Отговор подават някои „западноевропейски психолози” – след връчването на американските филмови награди те изведнъж откриха, че „Черният лебед” не е наръчник за малки момиченца от типа „Барби – балерина” и вместо да обсъдат дали страданията без катарзис не са лошо послание, закършиха пръсти че историята ще докара

хранителни разстройства и психически смущения

на истинските балерини. Добре, че преди време никой не се сети да се пита дали доктор Ханибал Лектър няма да повреди необратимо психиката на всички останали лекари по целия свят. Та явно светът става по-просто място за живеене. Като „по-просто” изобщо не означава „по-хубаво”. И ние започнахме простичко март – закичени с бели и червени конци, на които услужливо бяха виснали местни политици, турски сапунени герои и почти съблечени чалгаджийки. Който си е купил – заслужил си е, каквото му се случва в живота, диктуван от тези негови герои. Лошото е, че всички останали сме в графата „косвени щети”. Националния празник посрещнахме с изненада – Светият синод обяви за светци българите, загинали в баташкото клане и в Априлци. Какви са жертвите на останалите кланета, попитаха веднага в другите опустошени градове. Само историческата дистанция ли определя мъченичеството, попитаха наследниците на жертви от следващите режими. На самия Трети март

политиците ни останаха изненадващо изолирани

Въпреки че електоратът беше предварително проверен, никой от елита не отиде при тях за дружески ръкостискания и реплики. А може да е било тъкмо поради опасение от репликите. На Шипка пък възстановката на опълченската дружина се оказа обезоръжена, защото 150-годишните им пушки излязоха по-трудни за пререгистриране от базука. И без друго и този път националният празник се оказа само фон за различни „програмни” и „основополагащи” говорения на политическите ни първенци. Премиерът Борисов за пореден път заяви, че няма да се кандидатира за президент. "По-демократично управление от нашето не е имало", скромно обобщи министър председателят. През това време най-демократично живеещите се чудеха какво става с парите им, а проучването на „Алфа рисърч” отчете – 37 процента от българите все още си харесват правителството, но пък 80 на сто никак не са доволни от волните полети на цените в държавата. Иначе казано – пари няма нито за хляб, нито за пасти, а политическите зрелища станаха толкова много, че не забавляват никого. Облечени в цифри от националната статистика, усещанията ни изглеждат така – за една година

доходите ни са намалели с почти 4 процента,

половината си пари даваме за храна и сметки, пестим, като даваме по-малко пари за здраве, за дрехи и обувки, за месо и зеленчуци. Три дни след огласяване на цифрите земеделският министър, който все повече остава без реален ресор, заяви, че започва борба със спекулантите. Което значи „пакет мерки” за наблюдение на цените, структура от типа БОРКОР и дори пряко наблюдение на премиера. Така десният кабинет лансира поредната лява идея, която зазвучава почти левашки, ако се сетим, че у нас вече има Комисия за защита на конкуренцията, която би трябвало да върши точно това. А все още присъстващите чужди играчи на пазара получават още един знак, че държавата смята да им влезе с бутонките. Местните вероятно пък се утешават със съдбата на лозунга от соц-кръчмите: „На война с мухите!”. Накрая – на война като на война - мухите побеждават. Не че е лошо, когато някой се увлече, да има държавен орган, който да удря през пръстите. „Медиапул” обаче провериха тази седмица как работи Комисията за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност, наричана за краткост „Кушлев”. Та извън медийната шумотевица комисията за шест години е вкарала в бюджета 230 хиляди лева и е получила обещание от съда за още 430 хиляди. За същите шест години само

заплатата на шефа на Кушлев е половин милион

А един от клиентите му – Йоско, тази седмица уби двама души с бронирания си джип, нищо, че съдбата на автопарка, парите и дворците на въпросния Йоско ги оглеждат за конфискация отпреди шест години. Подобни сметки, изглежда, не смущават правителството, защото тази седмица анонсираха още един спецБОР. От държавния бюджет ще бъдат заделени 70 милиона лева, с които държавата ще компенсира общините, глобени заради чиновнически грешки по европроектите. Излъганите обикновени граждани и фирми няма да имат достъп да тези пари, а, както по-рано беше казано, няма и механизъм за наказване на чиновниците, заради които се създава фонда. Тази седмица, с разрешението на държавата, пак настъпи време електроразпределителните дружества да кажат колко още искат от нас. За Североизточна България Е.ОН желае да натовари сметките с над 14 процента, като в съобщението до медиите това беше маскирано с фразата „под 2 стотинки за КВтч». Делата срещу регионалния монополист междувременно станаха 1080 само в районния съд.

На тази високоволтова струна засвири

и Волен Сидеров навръх националния празник. «Атака» искат национализация на трите ЕРП-та и закони в защита на българското население, за да продължат да подкрепят правителството. Волен Сидеров формулира исканията от трибуна, издигната до храма «Александър Невски» - защото е в центъра на София, но и защото споровете с общината и НСО къде точно да е трибуната осигуриха много медийно време. Накрая партийните гаулайтери пак гледаха изпод вежди дошлите да празнуват, също както ги изблъскаха от паметника на Левски на 19 февруари. Засега всички ние позволяваме да късат и да употребяват и празниците, и недоволствата ни. Та може би не е зле да си припомняме от време на време едни строфи от Мартин Ниемьолер:

«Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах. Не бях комунист.
Когато затвориха социалдемократите, аз мълчах. Не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за профсъюзите, аз мълчах. Не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах. Не бях евреин.
Когато дойдоха за мен - вече нямаше кой да говори.»

Кабинетът е далеч от поезията обаче, притиснат от политически прагматизъм. Което не означава, че не мисли за нас. В изпълнение на поредната евродиректива, например, скоро ще можем да си получаваме презервативите на работното място. Идеята е профилактика на СПИН. Макар че у нас преди СПИНа трябва да се профилактират доста други болежки. Като тези на фирми, които не плащат заплати, а държавата не може да ги принуди. Които осигуряват на минимума, а държавата не може да ги хване, защото работниците им не смеят да се оплачат. Които събират безработни и им вземат последните пари за предварителни курсове и кастинги, макар да знаят, че няма да назначат никого, и това не е незаконно. Та може би наистина имаме нужда от един, но голям презерватив. С надпис „Нямам нужда от секс, правителството ми го... причинява... всеки ден.” След като се погрижи за нас, парламентът взе мерки и за себе си. Още в края на този мандат избраниците ни ще имат нова зала. Удоволствието ще ни струва между 10 и 14 милиона лева. Че даже и

за някакви спестени 10 милиона ни разказаха

покрай тази сметка. Не е ясно, освен на дългата верига печеливши от поръчки, кому е необходимо точно сега депутатите да стават новодомци. Разбира се, въпрос на престиж е формата да отговаря на институцията, но дали не трябва първо съдържанието да се приведе в такъв съответстващ вид? Ремонти са предвидени и за съдържанието, между другото. Има вариант да отпадне забраната за създаване на нови парламентарни групи от отцепниците вътре в парламента. Поредното променено решение на ГЕРБ се дължи на факта, че бегълците от РЗС, ДПС и „Атака“ ще могат да формират групичка, която ще ги подкрепя и така герберите няма да разчитат само на Волен Сидеров. Макар че, ако се доверим на "168 часа", бунтовници има вече и вътре в самата група на ГЕРБ. Спорът бил породен от дълбоко принципния въпрос – защо едни по цял ден седят да натискат копчета в залата, а другите през това време си движат бизнеса. От дясно също създават проблеми на кабинета – след серията издънки на вътрешния министър Синята коалиция постави публично цена на подкрепата си – главата на Цветанов. Засега шефът на Цветанов се ограничава да съветва спорния тъст да внимава с похожденията

и разказва вицове за тъщи,

при това далеч отвъд добрия вкус. А самият Цветанов продължава да натъртва колко е богат – «с любовта на семейството си». Това накара Костадин Проданов, като експерт на президентското движение АБВ, докато критикува дянковия пакт за финансова стабилност, да предложи и „емоционален борд” – „на висши държавни мъже не им се разрешава да вземат отговорни решения без да са преброили до 100”. Или до колкото могат. Седмицата ощастливи и лумпените, които ходят по мачове, за да се бият. Дойде ред на срещата „Левски” - ЦСКА, наричана по инерция „дерби”, извън терена мачът завърши с трима ранени полицаи, десетки набити и изгонени фенове - не всичките виновни, потрошени витрини, коли и автобуси. И срещу всичко това футболният съюз продължава да иска милиони за телевизионните права. Голямата спортна новина обаче беше от Банско - със стартовете от световната купа. Както и с камериерките-крадли и преводът на английски в менютата

"бански старец със запек",

открит от министър Трайков. И със самите министри, облечени в екипи с търговска реклама и обзети от ентусиазъм за сеч, която да освободи място за нови писти. По това време в София закриха фонда за трансплантации в чужбина. По отработената схема с фонда за лечение на деца парите се връщат в бюджета, а болните да се оправят сами. Също като ромите от старозагорския „Лозенец”, които изобщо не се притесняват, че лекарят им се оказа менте. Те си го искат обратно, защото ги лекувал „почти без пари”. На много по-високо ниво за ромските проблеми заговори и омбудсманът. Константин Пенчев предложи да узаконим ромските гета, та хората там, като усетели, че имат нещо свое, щели да почнат да си плащат данъците и изобщо да се държат като граждани. Не беше лошо омбудсманът да дойде и да погледа

гражданското поведение на ромите от «Максуда»

Още докато събаряха незаконните коптори на улица «Девня», обитателите им вече вдигаха нови бараки от другата страна на улицата, в «Кербала». А в Монтана тази седмица се срути още недовършения завод за отпадъци, започнат миналата година. Вероятно заради «пропуски в строителните работи”. Явно някой е карал на принципа АМ – „Ако мине”. При гравитацията НМ – „Не минава”. В политиката минава. На приниципа ВМПЗ - „Винаги може и по-зле.”