Според предварителни данни от новото преброяване населението е около 7 милиона и 300 хиляди души.

Така един депутатски мандат се пада на около 30-31 хиляди души. Досега беше на 32-33 хиляди души, обяснява на страниците на "24 часа" проф. Михаил Кнстантинов.

Олекването не е голямо. В историята на парламентаризма в България това число - на колко души се пада депутат - е варирало между 20 и 40 хиляди. В момента сме точно по средата.

Това означава ли, че ще има разместване на брой депутати по избирателни райони в зависимост от промяната на населението? 25 секунди, след като Националният статистически институт представи данните, ще имаме мандатите. 25 секунди - толкова е времето, за което да вкараме данните. Самото изчисление отнема една милионна част от секундата. Компютърните програми са готови, чакаме данните на НСИ.

Промяната обаче, каквато и да е тя, ще се отнася само за бъдещи парламенти. Няма да засяга сегашния. Освен това промяната няма да е по-голяма от плюс-минус 1 мандат в район.

Най-много районите, в които има най-голям спад на населението, да очакват “загуба” на 1 мандат . Мандатът няма да изчезне, а ще се премести в друг район. Евентуално. Ако спадът навсякъде е равномерен, нищо няма да се промени. Но тъй като спадът вероятно е неравномерен, сигурно някъде ще “скочи” мандат.

Ако примерно Пловдив или Бургас е загубил много население, може да “загубят” по 1 мандат (но в Пловдив има 2 избирателни района, така че не знаем за кой точно става въпрос). Ако обаче София се е увеличила като население според данните от сегашното преброяване, може и да получи още един мандат в някой от трите софийски района.

В нито един район обаче мандатите няма да паднат под 4.

Защо? Защото съгласно чл. 67, ал.3 от Избирателния кодекс броят на депутатите във всеки район се определя пропорционално на населението. Но този брой не може да е по-малко от 4.

Има 4 района - Видин, Габрово, Смолян и Търговище, които в момента излъчват по 4 мандата. Но те няма как да изгубят мандат. Всъщност ГЕРБ “пощади” малките райони, тъй като според досегашния закон този брой не можеше да бъде по-малък от 3. А сега е казано 4, т.е. малките райони са бетонирани и не могат да изгубят мандат.

Важно е да се разбере, че каквото и ново разпределение на мандатите между районите да се получи, то няма никакво значение за националния резултат на партията, а само за вътрешнопартийните разпределения. Ако една партия има примерно 50 депутати на национално равнище, тя си ги запазва. Въпросът е в кой район ще попаднат те.

Хората инстинктивно гледат в районите да имат повече депутати, за да има повече хора, на които да се оплакват и пред които да представят своите искания. А пък и повече партийни апаратчици може да бъдат наградени с депутатство, ако в района има повече мандати.

Така че каквато и промяна да стане, тя ще е вътрешнопартиен проблем и не засяга националните резултати. Най-много апаратчикът Х от една партия да страда за сметка на апаратчика У от същата партия.

Помолихме изборния експерт за коментар до какви промени може да се стигне, след като станат ясни резултатите от преброяването, което се проведе през февруари.