Всички 264 общини в България влизат във финансовата 2011 г. с неразплатени дългове от общо 193 млн. лв. - опасно близо до смятания за критичен праг от 200 млн. лв., над който напрежението между тях и доставчиците им нараства значително, пише "Дневник".

Това показват данните на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ), съобщи пред "Дневник" изпълнителният му директор Гинка Чавдарова. В същото време 42 от тях към 1 март са със запорирани сметки основно заради частни вземания, което блокира социалните им плащания.

По данни на сдружението натрупаните общински дългове са предимно към доставчици – на горива, електроенергия, към фирми за снегопочистване през минали години, за храни. В момента тези разходи заедно с лихвите се обслужват с предимство. В противен случай бизнесът може да се възползва от възможността за блокиране на сметките на общините, уточни Чавдарова.

В същото време местните власти влизат в 2011 г. и с несъбрани дългове, чиято обща сума още не е обобщена. Сред длъжниците са фирми, частни лица, а също и държавни структури, обясни Гинка Чавдарова. По думите й кметовете се опитват да съберат дължимите им суми главно с помощта на данъчните служители по места и рядко прибягват до услугите на частните съдебни изпълнители заради разходите, свързани с това.

"Навсякъде структурите на "Гранична полиция" от години не си плащат нито данък за сградите, нито такси за битови отпадъци. Подадохме сигнал на вътрешния министър и чакаме отговор, защото искаме този анахронизъм полека-лека да се преодолее. Някак си под сурдинка се приема, че като е държавна структура, може да не плаща. Тогава сметката я поема някой друг и това е местният бай Иван с великия доход от 230 лева пенсия или 300 лева заплата, защото това са доходите при нас в общините", каза Чавдарова.

От 16 февруари 2010 г. до 14 януари 2011 г. местните власти се ползваха от привилегията срещу тях да не могат да се завеждат изпълнителни дела. Тя беше въведена с промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Преди това такава забрана действаше само за дълговете на държавата. В този период от близо година на практика беше невъзможно за фирмите и гражданите да получат от общините парите, които местната власт им дължи, ако тя упорства и не плаща доброволно.

Общините можеха просто да игнорират исканията на доставчици и изпълнители по договори, защото законът единствено им предписва да предвидят пари за плащанията в следващия си бюджет. Това предизвика недоволството на предприемачи и на редица юристи и омбудсманът поиска от Конституционния съд (КС) да отмени привилегията на общините и държавата, която ги пази от принудително изпълнение.

С решение от 21 декември 2010 г. КС премахна защитата на общините, но остави тази на държавата. То беше публикувано в Държавен вестник на 14 януари  и отвори пътя на стотиците кредитори на местната власт да си търсят парите.

Тъй като срещу решението на КС не може нищо да се направи, единственият изход за общините е да поискат публичните им приходи от продажби на общинско имущество, наеми и др. да не са в същата сметка, в която постъпват парите, предназначени за детски градини, обезщетения на безработни, социални заведения, посочи Чавдарова. Така задълженията ще се обслужват от първата сметка и социалните плащания няма да бъдат нарушени.