Тази седмица ние, българите, спечелихме още няколко първи места по бедност, на пазара картофите вече струват толкова, сякаш сами са доплували от Америка, а цените на горивата изкараха част от населението на протест.

Това обиди премиера, макар и не до степен да замълчи, а НСО получи правителствено разрешение да ни отстрелва наред с побеснелите глигани.

Седмицата започна със статистика. Храните са скочили с малко над три процента само за един месец. Така за една година вече сме натрупали 5,2 на сто инфлация, при това без статистиката да е отчела либийските проблеми с нефта и вече разрешената военната намеса. Някои твърдят, че инфлацията била неизбежна част от икономическото развитие, другата му половинка обаче е потреблението. А с него нещата се развиват за поредна седмица

на принципа „по-малко, но по-скъпо”

С повече от пет на сто е поскъпнал хлябът, а рекордьор са картофите – скок от цели 17 процента. Може би ги поливат с нефт. Дори министърът на храните призна, че няма обяснение за цифроманията по етикетите и даде личен пример за социално подпомагане – сам плати рибата на една варненска старица, докато рекламираше новата агенция по безопасност на храните. Тия риби обаче не излязоха като ония две риби, затова много повече интерес предизвиката двамата служители на чисто новата агенция, които, докато шефът им беше във Варна, се опитаха да вземат 200 лева рушвет в София. Ако гладните бунтове още са само кошмар, протестът срещу горивата изкара доста народ по бензиностанциите – да пазарува бензин за жълти стотинки. След натиска транспортният министър заяви, че

„случаят е по-извънреден”

и предложи намаляване или премахване на акциза върху биодизела и панацеята „държавен контрол на цените”. Едва ли беше изненада, че финансовият му колега веднага застана пред бюджета и защити акциза с аргумента и без друго бил най-ниският. Дянков дори покани данъчния еврокомисар Шемета у нас, за да може с чиста съвест да ни каже, че Европа не дава да си пипаме акцизите. Икономическият министър пък отново се опита да си ритне трудовата книжка, като изрази съмнение в ценообразуването на „Лукойл” и предизвика гнева на Валентин Златев с твърдението, че производствената цена на горивата у нас е висока. Въпросите за конкуренцията и вноса на горива също предизвикаха раздразнение, но не и проверка на цените на рафинериите в съседните държави, например. После Златев заяви доста по-прагматично, че преосмисляне може да има,

стига държавата да му го плати

Трайков продължи да настоява, че високите производствени са проблем на производителя и ако той не може да се справи с него, трябва да се мисли за по-евтин внос. „На цената, на която рафинерията е продадена, с удоволствие държавата би си я купила обратно, ако чак толкова не се печели от този бизнес”, заяви министърът, който май тепърва ще разбира механизмите на предизборното финансиране. Държавата няма големи възможности за намеса на пазара, продължи да твърди Симеон Дянков, макар че държавата доста активно се опитва да регулира кюфтета, менюта на квартални кръчми и хладилници на бакалии. От друга страна – като се знае, че след всята държавна регулация цените скачат, може би е по-добре да се оставим на милостта на „Лукойл”. Оттам лаконично се оправдават с вдигнатите цени за барел петрол. Очевидно онези стари вестници от 2008-ма, според които петролът е 150 долара за барел, а бензинът – лев и 45,

са изпаднали от някоя паралелна реалност

Защото сега „поскъпналият” петрол е около 120 долара, а бензинът – 2 и 50. И без подобна конкретика, само с въпроси за гражданските протести, премиерските репортери го разсърдиха с питания и Бойко Борисов първоначално дори отказа да говори. Разлика нямаше и след проговарянето - акцизите са европейска работа, съжалявам. Макар че европейска работа е също и проучването „Индекс на потребителските пазари” на Европейската комисия. Тъкмо според него българинът търпи най-големи лишения от всички европейци, най-много от нас живеят в мизерия, имаме и най-лошите условия като потребители. И ако проучванията на комисията можем и да ги заобиколим, какво да кажем за изводите на Световната банка, в която се кълнат всички министри начело с финансовия. В тях пише – в Източна Европа България е сред страните, в които икономическата криза е нанесла най-голям удар върху хората, а

правителството на ГЕРБ е засилило негативния ефект,

като е намалило разходите за здравеопазване и образование. След тези правителствени стъпки, според последния доклад на Световната банка, българите за компенсация са започнали „да прибягват до стратегии, които не само влошават качеството на живота им, но и го застрашават”. Нищо ново за нас, всъщност. Изненадата беше повече при социолозите. След като дълго време електоралната любов доказваше, че освен очи, явно няма и джобове, и стомах, логиката най-сетне започна да взема връх над балканските изборни чудеса. Това поне сочат данните на „Медиана” - в 12 на сто от българските домакинства има по двама безработни, 44 процента са свили рязко разходите си, а като резултат - 54 на сто вече са разочаровани от ГЕРБ. Никой не печели обаче – просто расте лагерът на тези, които на следващите избори ще идат за гъби. За пръв път декларирната подкрепа за ГЕРБ и Атака не стига за мнозинство. Вероятно най-лично и най-болезнено е обръщането на блюдата на „Дондуков” -

Първанов изпреварва Борисов

Това очивидно не е достатъчно за него – след като преди четири месеца каза АБВ, сега президентът каза и Я – стана ясно, че гражданското сдружение изобщо няма да се роди официално чрез регистрация в съда. Макар че и от двете страни на „Дондуков” би трябвало да се тревожат повече от друго – папките с имена на бъдещи посланици, например, продължават да са пълни с бивши доносници. Дали наистина сме били осем милиона ченгета, или кръгът на търсене не е достатъчно широк, защото и търсещите не могат да излязат от него? Независимо от отговора ситуацията започва да изглежда доста цинично, ако го гледаме откъм местата, където се опитваме да си пратим ченгетата. И това далеч не беше единствената новина с вкус на цинизъм и загуба на смисъла. В Асеноград, например, едни хора, срещу определени суми, осигурени от местния електромонополист, обясняваха на ромите как да си планират семейния бюджет. Резултатът бил, че

спрели да си купуват „маркови дрехи и обувки”

Очевидно преди са им били в изобилие. А в София управителят на НОИ Христина Митрева, щедро компенсирана за отпуски и други пропуснати ползи, когато от една държавна работа се премести на друга държавна работа, поде кръстоносен поход срещу осигурителните престъпления  с болнични и обезщетения. Световният ден на потребителя, отбелязан тази седмица, също се получи постен и сив, макар че по света бяха насочили тазгодишното издание към банковите услуги. При които у нас има вълна от падащи лихви по влоговете, срамежлив ръст по кредитите и закон за тях, който би изправил косите и на Айнщайн. А ако сравним казаното от управителя на БНБ Иван Искров: „Цената на една банкова транзакция в България е 9 стотинки”, с таксите от по пет лева, които ние плащаме на банките за същите транзакции, излиза, че

надценката при тази услуга е 5300 процента

Пет хиляди и триста. Което си е чисто финансово чудо. Чудеса започнаха и при усвояването на европарите. Премиерът започна да заточва министерските чиновници в провинцията на талази - по агенции и министерства. Обяснението е, че по някои магистрали трафикът трябва да се засили, за да можем да вземем пари от Европа за довършване и ремонти по тях, а и така щяла да се раздвижи местната икономика. Като пробен изстрел е движението, което ще настане между столичната община и земеделското министерство, които си менкат сградите. Там аргументите са допълнени от желанието общината да е в най-красивата сграда и от илюзията, че местният бюджет има повече пари за ремонта й. Точни разчети за икономическия ефект, разбира се, няма. Когато се появят, те ще трябва да калкулират и семействата на натирените чиновници, и катастрофите по разбитите магистрали, и убийствения ефект от появата на купувачи със софийски заплати в магазините при хора с три пъти по-малки доходи. Но пък Европа

ще ни даде пари за още магистрали,

по които вероятно ще събираме и пътни такси. Макар че накрая ситуацията неизбежно ще стигне до традиционната крачка назад. Бихме могли да кажем „тури му пепел”, но точно тази седмица ще е неприлично. Макар министър Плевнелиев да защити магистрала „Тракия”, да отхвърли възможността за оставка и да обвини медиите в изпълнение на поръчка, пепелявият вкус остава, след като БСП извади доклад, че на Лот 2 на магистралата като строителен материал се използва пепел. Поръчка, оказа се, има – от транспортното министерство. Сега тази независима експертиза, пълна с тежки констатации, ще бъде дублирана с още по-независима. Макар че най-независимата експертиза ще бъде времето след пусковия срок. Може би не е лошо да припомним на експертите, че едно време слагали майстора на моста под него, и да ги пуснем те първи да се повозят. Шумно беше и в съда. Вече се говори, че новият спецсъд ще има нужда от над десет милиона годишно. Докато го чакаме да заработи, братята Маргини бяха оправдани и на втора инстанция, а Деница Урумова, която бе дисциплинарно уволнена заради скандала в Приморско, съди общината по две дела и обмисля трети иск - за психически травми. Затова не е чудно, че живеещият в село Доктор Йосифово

Данаил Момчилов се е запътил към мешерето

Бащата на Момчилов е пребит до смърт, виновният, понеже си признал, получил присъда от 12 години – по-малко от минималната по закон. Та Момчилов разбрал от приятел, че мешерето още не познава думи като съкратен процес и ще търси възмездие там. На този фон почти умилителна беше новината, че Феим Чаушев просто се е изгубил в превода и нямал нищо общо с рекета за крадената кола. Чаушев остана в ареста, а група директори се чудеха къде е мястото на някои хора от здравното министерство. Директорите на 36 общински болници получили тази седмица покана от министерството си да подпишат Запис на заповед без сума и дата. Зад сложното наименование стои простичката възможност министерството да поиска от тях всяка сума, която впише над точките. За компенсация министерството дало обещание да плати вече изработените от болниците средства за ТЕЛК, хемодиализа, спешна помощ и реанимация. Устно обещание. Трусовете в Япония отприщиха вълна от състрадателност по социалните мрежи, предложение да пратим минерална вода и пожарникар, покана един милион японци да дойдат у нас и с

бясно пазаруване на йод по аптеките

В Бургас услужливи хора дори съобщавали, че радиацията ще дойде на 13-ти, в 10 вечерта, а в Шумен родители забраниха да пускат децата им на двора, докато са в детската градина. Може би чернобилските уроци се забравят трудно, но по-вероятна е по-тъжната възможност – ставаме все по-лесни за паникьосване и манипулиране. Ако не вярвате – разгледайте глобуса. Покрай японските трусове във Варна ни успокоиха, че новите сгради са строени така, че издържат седма степен по Рихтер. Много ни се прииска да повярваме. Някои искат да си платят и данъците – толкова много, че обсадиха гишетата от първия ден и после започнаха да се оплакват от опашките. При това бързащите далеч не бяха тези, които ще спестят хиляди от отстъпката. Ако не сте от най-бързите или просто чакате да си получите съобщението – не се надявайте много. Две седмици след началото на срока за плащане стана ясно, че фирмата, която печата и праща бележките за дължими данъци, в момента я избирали. Друго едно писмо обаче беше написано, пратено и добре рекламирано. КРИБ, или Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, прати на министър председателя благодарствено писмо, защото неговото правителство

било „единственото в съвременната история

на България, което провежда целенасочена политика за защита на правата и законните интереси на гражданите и бизнеса в страната”. Този шедьовър на епистоларния жанр би накарал Шодерло дьо Лакло да изяде „Опасни връзки” още в ръкопис, а ние тръпнем в очакване да бъде учреден орден „Герой на капиталистическия труд”. Нас, гражданите, никой не ни е питал дали се чувстваме първокласно обгрижени, освен социолозите, а там, както видяхме, любовта става все по-оскъдна. Може би затова КРИБ помислиха и поне излязоха с уточнение за тревожно свитото потребление. През същата седмица, докато КРИБ са писали благодарственото писмо, в Софийския университет пишеха обяснения, че държавата е осигурила 60 процента от средствата, необходими за Алма матер. Може би трябва да съчинят една

обява за конкурс - за нови братя Георгиеви

Пак тази седмица британският посланик Стив Уилямс за втори път пое мисията на кралството в София. Като мина през дежурните похвали към правителството за борбата му с организираната престъпност, посланикът в прав текст заяви, че след полицейските акции трябва да има и убедителни присъди. Не мина и без спомени - в комунистическа България Уилямс бил най-впечатлен от присветващите фарове на черните „Волги” на властта. Сега забелязал мутренските джипове да се държат по същия начин, та ни посъветва да си сменим имиджа. Послушаха го май. След като катастрофите с коли на НСО зачестиха, а гражданите взеха да се оплакват, бяха взети мерки. Цветомир Богданов, например, вече ще бъде

обвиняем в съпричинителство на катастрофа

Той я съпричинил през април миналата година, когато возел жена си и детето си и с около 30 километра в час минал през кръстовището на зелено, но имал лошия късмет да го връхлети бързащата кола на военния министър. И понеже вдигна шум, сега ще отговаря солидарно с шофьора на министъра, който отрашил на червено, сякаш са ни обявили война. Тази седмица разсеян цивилен на свой ред мина на червено и спря в кола на НСО. Дали сега и шофьорът на НСО ще отговаря за съпричинителство? И за да не протестират Богданов с пострадалото си дете в частност и изтиканите от пътя като цяло, правителството взе решение за отстрел на опасните животни и населението. Според гласуваното от министрите „служителите на Националната служба за охрана могат да стрелят по преминаващи около кортеж на властта коли, ако преценят, че се създава потенциална опасност за охранявания”. Не са уточнили само

за гражданите отделен ловен билет ли ще има,

или ще важи картата на НСО. И като  поредна илюстрация на пошлостите, които са ни залели отвсякъде,тази седмица дойде новината за един пожар в Септември. Там през първата година на новия век беше оставен да умре в мизерия дисидентът Илия Минев. Осем години след това признателните демократи му издигнаха паметник, а тази седмица изгоря родната му къща – запалил я клошар. Демокрацията май успешно я приспахме, взехме да вдигаме словесни паметници на това, което я замести, а процентът поели към клошарството, расте.