Бомби и радиация белязаха изминалите седем дни за света.

У нас научихме, че модното кредо на премиера е „да му е широко около врата”, а тайната и на нас да ни се охлаби каишката е в гледането на картофи. Криминалната хроника започна да напомня на сводките от преди десетина години, макар че я попълнихме и с първия банков обир със заложници. Като всичко останало у нас, накрая се оказа, че и той не е това, което изглежда.

Родната чалга индустрия роди нов бисер, който удари в земята „Паисий кючек”. Шедьовърът, центриран около призива „върти краченца”, възпява финансовата криза, а ордата крадци на чужди кючеци явно е била в отпуска, защото всичко това се случва върху „аранжираната” музика на „Велик е нашият войник”. Музикалният мутант е наречен „Не моа се запра” и

ако преодолеем погнусата,

заглавието характеризира седмицата доста добре. Въпреки проблемите премиерът намери време за светски живот и отиде на модно ревю. Не пропусна да уточни, че ползва услугите на представяната модна къща, макар че тя не винаги се придържала към неговото скромно желание - „Искам да ми е широко около врата”. После, покрай банковата одисея в Сливен, премиерът отново се направи на рекламен агент – този път на едно радио. Явно започва да му става навик, дори без да броим защитата на „Лукойл”. През това време ние затвърждавахме навика си всяка следваща седмица да плащаме все повече пари за все по-малко стоки. Имаше и нов авангарден момент. С преноса, превоза, червения вятър и зелената енергия в сметките за ток вече свикваме. Оказа се обаче, че три процента от тези сметки ги

плащаме за нещо, което го няма

ТЕЦ “AES Гълъбово” първо е получил разрешение от държавата да ни продава тока си два пъти по-скъпо от “Марица-изток 2”, макар че разлика между двете централи няма. После не е започнал да произвежда ток през юли миналата година, но ние вече девети месец плащаме за изкупуването на по-скъпата, макар и непроизведена, енергия. Очаквам скоро да се въведат плащания към затворената квартална бакалница и фалиралата аптека на ъгъла. Социолозите продължават да мерят отражението на подобни иновации върху народната любов. Тази седмица беше ред на НЦИОМ. И макар и те да отчитат електорални загуби за ГЕРБ, почти 60 процента от българите смятат, че няма кой друг да свърши работата по-добре, а 44 на сто мислят, че Бойко

Борисов може да бъде добър президент

И според месечното проучване на „Галъп” Борисов е единственият, който би могъл да вкара ГЕРБ на „Дондуков” 2 – разиграни са хипотези с участието на Меглена Кунева и различни кандидати на управляващите, дамата печели и срещу Плевнелиев, и особено срещу Цветанов. Вероятно в ГЕРБ са разтревожени повече от тези цифри, макар че би трябвало да размишляват върху другите данни на „Галъп”. Според тях за 71 процента от българите икономическото положение през последната една година е станало още по-лошо, а 41 процента очакват през следващата година да стане още по-лошо. Песимистите днес – 65 на сто, са толкова, колкото са били и през последната година на тройната коалиция. Освен социолозите, прогнози правиха фармацевтите. Те очакват фалити на аптеки и поскъпване на лекарствата. Не че преди това поредно поскъпване има за всички. ХИВ-позитивните у нас не са си получавали едно от лекарствата пети месец. А здравното министерство иска

да намали парите за онкоцентровете

повече от десет пъти. Очевидно идеята е да България да стане първата държава в света без онкоболни. Изобщо. Рецептата е стара и изпитана още в Спарта – слабите и болните се оставят на милостта на боговете и природата. Лекарите също недоволстват – не само заради общата липса на пари, но и заради разпределянето им. Според депутатката от ДПС Нигяр Джафер в Нови пазар преди две години болните са разчитали на 22 лева годишно за болнично лечение, в София - на 269. сега било още по-зле. Лъчезар Иванов побърза да обясни, че това всъщност е грижа за болния, който да отиде да се лекува в модерна болница. Кой знае защо, кметове от малките градове не се съгласиха с него – може би защото знаят колко от хората им

нямат пари дори за билет до големия град

Подобни разминавания доведоха до питане към премиера дали пък финансовият му министър не е излъгал за излизането ни от кризата. Така научихме, че „всеки един министър на финансите пред хората е длъжен да бъде оптимист. Иначе помежду си сме реалисти”. Ние още не знаем докъде стига самотният реализъм на премиера, но тази седмица го видяхме още веднъж като рекламен агент – на „Лукойл”. Понеже министър Трайков продължи да настоява, че има легитимни въпроси, които изискват отговори, а не спекулации за компетнността на министъра, наложи се премиерът публично да съобщи, че му е направил „остра забележка”.  А също – че е помолил за поне едномесечен мораториум за цените – „да не ги вдигат във връзка с войната в Либия”. Операцията в Либия, между другото,

свали цените на петрола

на международните пазари. Това явно не е стигнало до премиера, както и информацията, че хазната се пълни от данъци и акцизи върху всички горива, които купим, не само от тези на бургаската рафинерия, защото иначе нямаше да ни укорява, че с протестите си срещу „Лукойл” ще издъним бюджета. Сега очакванията са бензинът да поевтинее с около 13 стотинки и да задържи цената си за един месец. Подаръкът не успя да омилостиви министър Трайков, който сравни „Лукойл” с „Росатом” заради безпрецедентния тон към правителството. Което май му струваше отстраняване от преговорите. Разбира се, премиерът Борисов, отказа информация. Фразата беше: „Просто не считам за нужно да отговарям на въпроси, които изцяло касаят моите решения”, а наследниците на Краля – Слънце спокойно могат да претендират за авторски права. Недоволните българи обаче счетоха за нужно да продължат с въпросите. В Добрич, например, поискаха правителството да си заработи заплатите, като спре да дава по пет обяснения на един въпрос, а на премиера заявиха –

благодарим за магистралите, но не ядем асфалт

Явно не са ги чули. С началото на военната операция срещу Либия многогласният държавен хор излезе на сцената и за няколко часа получихме  около пет различни позиции – както за акцията, която беше и „авантюра”, и “легитимна, нужна и правилна”, така и за нашето участие в нея. На същото махало се люлее и позицията ни за „Белене”. Тази седмица премиерът е категоричен, че АЕЦ „Белене” ще се строи, като сега имаме финландски инвеститор. Пак според премиера, цената не би трябвало да ни интересува, защото не ние даваме парите. Прав е, парите ще бъдат от заем, ние само ще го връщаме. С лихвите. И тази седмица не мина без скандал и около електроразпределителните дружества. Започна се с изказването на министър Трайков, че 15 процента от електромерите в страната не отговаряли на изискванията. Подтекстът беше, че поне 15 на сто от нас са крадци. Само че сто процента от електромерите са собственост на дружествата. Техните проверки без изключение показват, че електромерите са пипани в полза на потребителя. Държавата им е разрешила без доказателства да глобят този потребител веднага, без право на обжалване и с шест месеца назад. Електромер, мерил в ущърб на дружеството, досега не е засичан, което е

блестяща победа на монопола

над статистиката, теорията на вероятностите и принципа „изключението потвърждава правилото”. Което не е останало без внимание в годишния отчет на ДАНС. Скъпата нам служба публикува несекретната част от доклада си и така научихме, че “във всички електроразпределителни дружества са установени практики във вреда на обществения интерес, насочени към максимизиране на печалбите за собствениците при формално изпълнение на ангажименти за инвестиции и подобряване на качеството на услугите”. Същото, но преведено на нормален език и с конкретни примери, може да се намери из българските медии всеки ден. Понякога дори с решение в полза на изтерзания потребител. При това медиите го постигат с подръчни средства и без бюджет. И още една тема за размисъл имаше тази седмица. От дружество на Христо Ковачки се оплакаха, че в допълнително споразумение към договорите си работниците се съгласяват да работят в дружеството пет години, а ако напуснат или ги уволнят по тяхна вина,

плащат пет хиляди лева

Директорът нарекъл това гаранция, че ще имат работа през следващите пет години. Грижа за финансовата ни стабилност тресе и тази седмица финансовия министър. Симеон Дянков продължава совалките за подкрепа на своя Пакт, като заради него отиде на крака на Алексей Петров като при изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива. ”Смятам, че говорим на един език. Тук въпросът е дали този език е разбираем и за други хора”, коментира след това Петров. Дянков също изрази доволство от срещата. Не всички разбраха общия им език, този министър обаче не получи забележка от премиера, а признание, че „има глава на раменете си, може сам да определя с кой и как да се среща”. Което не попречи на премиера два дни по-късно да оповести, че пактът на Дянков си е негова работа, ние ще влизаме в пакта за еврото, въпреки че и финансовият министър, и управителят на Централната банка са против. Аргументът на Борисов е железен – като влезем в пакта, нямало да научаваме какво се случва в Европа от медиите. За целта обаче ще трябва да вкараме в данъчните си закони клаузи за данъчните основи, дефицита, монополите, дълга, пенсионната възраст и връзката между заплата и производителност – все неща, в които имаме да наваксваме много. Отделно са глобите, които реално ни заплашват още преди да сме приели еврото за своя валута с цялото поскъпване, което идва с него. Според премиера нямало нищо лошо

да се придържаме към димитровския принцип

„който не работи, не трябва да яде”, но тогава ще трябва да започне от заплатите на депутати, министри и съдии. Тази седмица научихме и за новите тухлички в партийното строителство - ГЕРБ пусна анкета до  50 хиляди членове и симпатизанти с питане какви да са кандидатите за президентските и за местните избори. Като шеф на предизборния щаб Цветан Цветанов призна, че идеята е разчистване на неподходящите лидери по места. Подходящите явно са в състояние да обяснят правилно избухвания от типа „Като не искате магистрали, ходете си по селските пътища”. Това заяви премиерът тази седмица в едно интервю, което ще се коментира още много дни. Недоволството му беше продиктувано от факта, че „по селските пътища хляб няма”. За кого обаче? За тези, които чакат по този път да им докарат хляба или за

другите, които си искат процентите?

През седмицата започна да пада и най-скъпо и законно консултираният път у нас – обходното шосе над „Цанков камък”. А из световната мрежа обикаляха едни снимки от Япония. На първата е магистрала, току що претърпяла 9 по Рихтер. На втората – същото място след четири дни, които са били достатъчни не само за полагането на асфалта и маркировката, но и за засаждането на нови дръвчета. Нас пък ни посъветваха да садим картофи. Премиерското семейство така правело и затова не се вълнувало от драстичното им поскъпване. Премиерът съживи още един спомен от младостта – самозадоволяването и едновременно с това зачеркна цялата история след Средновековието – с окончателното разделение на труда и развитието на цивилизацията. Покрай емоциите за картофите и бензина обаче тихичко се изнизаха други новини. Магистратите, намесени в сканадала с имотите за социално слаби роднини и колеги, останаха да правораздават. За да не е съвсем без поука – отрязаха им четвърт от заплатата за следващите две години.

88 депутати пък си намериха по-приятни занимания

в съботата, която за простосмъртните беше работна. Тях дори не ги глобиха. За утеха може да ни служи само скандалът в европраламента – там британски журналисти, маскирани като лобисти, доста бързичко успяха да намерят трима депутати, готови да им прокарат закон срещу 100 хиляди евро. Българин нямаше. През седмицата и криминалната хроника, наред с премиерските съвети за самозодоволяване, взе да ни връща в спомените – разчистване на дребни сметки с убийства, взривове за кметове, стрелба срещу домашни крадци. Новото беше въоръжен банков обир с вземането на заложници. Още преди да изведат стрелеца, експертът по сигурността Иван Бояджиев го провъзгласи за терорист и нарече станалото в Сливен „чист тероризъм”. Ако това в Сливен обаче е „чистият” тероризъм, то ние явно живеем в нещо, което няма как да наречем, освен дестилиран тероризъм.