Седмицата: Страстната седмица и политическият километраж

Без цензура

23-04-2011, 06:58

Автор:

СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Всичко от Автора

Тази седмица трябваше да е различна – да я прекараме в размисъл за тленното и за Възкресението, да помислим случайно ли съвпаднаха Разпети Петък и денят на Земята и да смирим душите си.

Трябваше, но се получи както обикновено – с много пара в свирката и с димни завеси от измислени скандали. Но новата партия–спасителка е на път. След като отдавна е ясно, че у нас всеки следващ вот върви със съответния нов месия, за предстоящите избори нещата май стигнаха до логичния си край – „Четвърти километър”. Партията-избавителка идва с ясното признание, че ще краде, колкото може, и ще разчита най-сериозно на тези, които са минали през най-много други партии. Нарича се ЧК и смята да управлява под девиза ”Четвърти километър – на всеки километър”.  Родена е от злата ирония на последните двадесет години, през които съвсем наистина правим точно такъв избор, независимо от лъскавите хартии, в които ни го опаковат. Може би е време да си признаем какви ги вършим, за да минем към следващия етап на порастването си?

През седмицата се сдобихме с още един стандарт – за хляба. Агенцията, натоварена да следи за безопасността на храните, вече има идея и за следващото стандартизиране – на лютеницата. Поне нямаше предложения за нови бюрократични процедури. Министърът на храните продължи да е изненадан от това, което се случва на цените преди празниците. Изненадата му не попречи на агнешкото да стигне 18 лева килото, макар изкупните цени да са около три пъти по-ниски, та вече не е ясно кое е традиция по Великден –

клането на агнета или скубането на купувачи

В поелите нагоре цени на храните вицепремиерът Дянков откри сериозен положителен момент – България става основен износител и печелим много пари. Не е много ясно как ще произведем това, което ще изнасяме. Там Дянков е стигнал до идеята за разработване на „национална и регионални стратегии след предварителен анализ на тенденциите”, явно в очакване ако не анализът, то поне стратегията да роди и домати. Покрай шапа малко остана да се прочуем със снайпер-родео. Йордан Войнов, който наскоро оглави агенцията по храните, поиска спецчасти и снайперисти, които да се справят с 25 крави в Бургаско. В едно от обясненията за поисканата подкрепа се промъкна обяснението, че

добичетата развили прекомерна интелигентност

През това време от Европейската комисия си поискаха обратно 24 и половина милиона евро от земеделските субсидии – оказа се, че през 2009-та сме ги раздали неправилно. И тъкмо към камъните в колата на тройната коалиция да се добави още един, ОЛАФ най-немилостиво съобщи, че в момента разследва два пъти повече български злоупотреби със земеделски субсидии, отколкото през рекордната досега 2009-та. Лекарите също добавиха страсти през Страстната седмица. Министърът ни успокои, докато откриваше извънредния лекарски събор в Равда, че здравната реформа „ще отнеме време, но трябва да се случи”. И ние така се надяваме, но ни се иска реформирането на системата да изпревари окончателното преструктуриране на пациентите й в клиенти на други услуги. Погребални, например. На същия събор лекарите се погрижиха за пациентите си, като обявиха, че не може да има преглед, по-евтин от 24 лева, а шефът на съюза доктор Цветан

Райчинов перифразира „Монти Пайтън”,

като заяви по адрес на не дотам заможните: “Никой не задължава пациентите да отиват на частен преглед. Има си ред по здравна каса”. Извън законовата невъзможност да бъде налагано подобно картелно споразумение, не е лошо докторът да се запита - като има такова хубаво безплатно здравеопазване и касата се грижи за онкоболните, например, защо все повече от тях си плащат за лечение в съседните държави. И защо другите европейци си доплащат към една пета от лечението, а ние – почти половината, както изчисли Световната здравна организация. По други сметки – на ДКЕВР – от първи юли «най-евтиният ток в Европа» ще поскъпне с един процент. Още цифри за състоянието ни огласиха тази седмица от КНСБ. Според тяхно допитване чувството, че не си бедняк за повечето български работници е равно на чист доход от скромните 514 лева. На въпроса «как живеете» отговор «добре» дават 1 /един/ процент от попитаните. Нищо утешително няма и в данните на Центъра за изследване на демокрацията. Според тях на черно работи всеки пети българин, а от брутния вътрешен продукт

една трета се произвежда от сивата икономика

Каквото и да му се е искало на икономическия министър Трайков, и неговите цифри от доклада за глобалната конкурентноспособност не са по-утешителни. При 139 изследвани държави България е на 135 място по качество на пътищата, на 114 по функционалност на институциите, на 127 по изтичане на мозъци. А индексът „Джини”, който показва съотношението между бедни и богати в държавата, при нас е 45,3 процента. За сравнение – в Германия ножицата е отворена до 28 на сто, в Румъния – до 31. Което не попречи на премиера и тази седмица да ни залива с хвалби на тема магистрали, копки и ленти. Рекордът му е от четвъртък, когато за три непълни часа успя да посети, открие и обещае пари на пет места в Стара Загора. Там от премиера разбрахме, че магистрала „Тракия” управляващите „я взехме от нива, разорахме я, засяхме я и ще я ожънем.” И още: „имаме още много работа да свършим.

Като построя седем магистрали, ще си ходя да почивам."

Да си почива беше пратен тази седмица шефът на комисията „Кушлев”. Съответният орган на Министерския съвет най-сетне успя да установи това, което всички знаехме отдавна – председателят на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност не може да участва в управителни органи на неправителствени организации. С това работата на премиера не свърши – той нареди веднага да се обсъди кога ще започва учебната година, за да не си мисли народът, че правителството е нерешително, а в защита на потребителите заръча към областните управи да се направят комисии за жалби от монополистите. Макар че някой можеше да обясни на премиера, че отдавна има комисии за защита на потребителите, които добре изпълняват ролята на стена на плача, както и неправителствени организации, които вече имат съдебни успехи срещу монополистите. Макар и със закъснение, критики отнесе снайперистката идея на Йордан Войнов. Премиерът нареди „трима ловджии за един час да свършат работата".

Най-гръмотевично беше в Пещера

"Срам ме е от тази депутатка. Никога ГЕРБ не е правил такива неща". Това беше премиерското обобщение на скандала, тръгнал от натягането на Красимира Симеонова. Депутатката пробута на ученическо състезание идеята децата да играят за съставянето на фразата „Ние сме ГЕРБ, с теб сме по-силни”. Разбира се, премиерският гняв изобщо не отговаря на въпроса кой създаде средата, в която на депутатките да им идват такива идеи, но всъщност никой и не попита сериозно. Самата депутатка ритуално се покая, че „идеята на състезанието имаше за цел единствено насърчаването на развитието на учениците по история и логика". За историята може да се спори, но че учениците в Пещера получиха добър практически урок по политическа логика – спор няма. А депутатката май така и не разбра, че скандалът не е в злополучната фраза, а в усещането, че поне тя още живее

във времето на стария член първи от Конституцията

Трогателна беше и реакцията на ДПС. Докато партията изхвърляше Корман Исмаилов заради присъствието му на събранието на Дал в Търговище, заместник председателят Лютви Местан провъзгласи натегачеството в Пещера за „провокация срещу основополагащи принципи на гражданското общество” и за „най-големият скандал на 20-те години преход”. Най-много пара в свирката пусна премиерът, който превръща стенограмите от правителствените заседания във все по-бекетовски текстове. „Тяхната партия ме караше да ходя с червена връзка. Тяхната партия насила ме караше, те ми опорочиха детството", изплака Борисов след реакциите на БСП по случая «Пещера». Очевидно партийната книжка, заради която навремето напусна МВР, е била на друга партия. Като утешителен бонус може да мине хитът на седмицата – ванилов ароматизатор за кола «Борисов». Вървял в комплект с «Тодор Живков». А големият скандал на седмицата се случи другаде и мина почти незабелязано –

управляващите затвориха търговския регистър

Признатият за голям успех регистър и аплодираната възможност всеки българин да е наясно кой в какви фирми участва, заминаха в историята – при останалите предизборни обещания на Гражданите за европейско развитие на България. А отговорът на питането «кому е изгодно» е точно този, заради който всъщност затвориха регистъра. Тази седмица американският посланик пак успя да влезе в новините, макар и с гаф, предизвикан от озвучването – докато коментираше споровете между президент и военен министър, той ги нарече «фалшиви», а пък се чу «фарсови». Което отново даде повод за коментари, вместо за нота, която да обясни на посланика какво по принцип означава «вътрешни работи». За друга една външно-вътрешна работа – АЕЦ «Белене», разбрахме, че последната дума ще е на Парламента, а преди това «трябва да станат ясни две неща - икономически обоснован ли е този проект и каква е цената му”. Заяви го финансовият министър Дянков тази седмица, а ние все си мислехме, че

с тия две неща се започва в подобни сделки

Което не попречи на интернет общността да роди тази седмица Фейсбук групата „Аз харесвам това което прави българското правителство”. Очевидно знанията за пунктуацията не са единственото, което им липсва. Друга една общност с много липси ни ощастливи с поздрава „Неска голям ден! 122 години от Рождението на Хитлер и 135г от Априлското Възстание!”. Тези Фейсбук активисти се борят с циганизацията на България, но дори не са забелязали, че това, което причиняват на езика си, влиза в същата графа. Особени протести срещу хитлеристките им поздрави не се забелязаха. В Бургас ВМРО също нагази добрия тон – и с физическото посегателство срещу йеховистите, и с обясненията, че така е правилно. Защото няма нищо правилно в агресивната религиозна пропаганда и в неясното й финансиране, няма нищо правилно и в тезата на Главната прокуратура, че забременяването на 14 години не е престъпление, щом се случва в ромските гета. Но точно толкова

няма нищо правилно в юмручното налагане на убеждения

Имаше и по-забавни моменти през седмицата. Директорът на митниците Ваньо Танов се оплака, че го карали да товари портокалите в бурета – пращали му анонимни компрометиращи съобщения по телефона. Изненадващо, но този път ДАНС решили, че текстът «Корабът чака на Солун - какво ще правим с цигарите», не съдържа данни за престъпление и няма нужда от проверка. След като стана ясно пък, че общоевропейският трудов пазар ще остане затворен за нас и за румънците още три години, а Холандия изобщо реши да не допуска български работници, имаше призиви българското правителство да вземе ответни мерки. Вероятно отказът да пуснем хилядите холандци, чакащи за работа на границата ни, ще ги доведе до дълбоко отчаяние. Макар че годишнината от полета на Гагарин отмина, честванията продължиха. Фактът, че България въпреки всичко е шестата космическа сила в света, остана встрани от вниманието ни, а прогнозата на космонавта Красимир Стоянов, че българин може да стъпи на Марс, предизвика предимно повдигане на вежди. До полета обаче остават петнайсетина години. Освен ако не избягаме натам по-рано, подгонени от преследвачите на политическия четвърти километър.