Седмицата: Отстрел по протокол

Без цензура

30-04-2011, 06:20

Автор:

СВЕТЛАНА ГАНЧЕВА, БНТ Море

Всичко от Автора

През седмицата Европа би източните рекорди по безвластие, у нас един кмет обяви война, жанрът „снимка за спомен” стана криминален, а съкратените от работа миналата година през този май ще плащат глоби на данъчните.

Ако не сте го намерили в новините, заради събитието на годината е. Световните медии целокупно обявиха британската кралска сватба за тема номер едно, без да се зачитат особено в мненията на потребителите си, които, често без да са чели Шекспир, тия дни преоткриваха въпроса на Шекспир: „Каква му е Хекуба”.

Тази седмица Белгия започна втората си година без правителство. На микрониво липсата му не се забелязва. На макрониво страната вече има дефицит, равен на брутния вътрешен продукт. Засега поне белгийците се чувстват по-добре от нас. А вероятно ще е така и след като най-сетне се сдобият с правителство, което ще започне да разчиства заметеното под килима. Нашето правителство тази седмица имаше особен проблем – темпорален. Оказа се, че поне според английската версия на официалния правителствен сайт, предназначен да рекламира успехите на ГЕРБ по света,

за кабинета времето е спряло

след речта на премиера за бюджетния дефицит на 22 декември 2009. Така обаче на правителството му остава около година и половина, за да разбере, че през април 2011 пловдивският кмет Славчо Атанасов ще обяви война на Либия, ще посочи града си като основна мишена на терористите и ще създаде кризисен щаб за отбрана. Причината - участието на фрегатата «Дръзки» в международна операция в извънтериториални води. И ако пловдивският кмет осигури забавен край на Светлата седмица, началото й беше тъжно. В Симеоновград пиян шофьор излетя от пътя, по който се движел с два пъти над позволената скорост, и остави шест трупа. Коментарите веднага потекоха в двете задължителни посоки – как Господ ни наказва преди празник заради греховете ни и как държавата, иначе нарочена за лош Голям брат, трябва «да упражни контрол», също така – да оправи пътищата. Сякаш ние не се наказваме достатъчно сами и сякаш хубавият път може да компенсира идиотизма на решението да пиеш, а после да минеш през града със сто. Няколко дни след тъжния симеоновградски Великден пияна зад волана беше хваната актрисата Елена Петрова. Тя ограничи коментара си до фразата: “Няма нищо извънредно в цялата ситуация, няма нищо страшно”. А при това мислене, споделяно от мнозина български шофьори,

нито Господ, нито държавата могат да ни помогнат

Малко остана и Варна да брои трупове по Великден. Шуменски джигит накъса с колата си металните вериги на пешеходната зона и само саксията с палма спря устрема му към тръгналите за храма. Поне палмите компенсираха данъците ни, вложени в тях. Но успяхме и ние да помрачим празника. Семейство с четири деца беше изгонено от хазаина си навръх Великден, а майката издъхна на стълбите. Неплатенията наем бил 34 лева. Подобни микродрами обаче трудно получават национално внимание. Далеч повече научихме от подновената след празниците обиколка на Меглена Кунева, която не иска да бъде президент. Тази седмица турнето й, започнало през февруари, стигна до Габрово. Там тя призна, че едно време била отличничка. Което било лошо, защото я смятали за зубър, но и хубаво, защото се чувстваш добре, когато знаеш. В Габрово обаче, а и не само там, Кунева знаеше хубави европейски истории, а слушателите й говореха за цени, заплати и пенсии. Младите дори се разсърдиха, че чуват само констатации, не и решения. Липсата им Кунева защити с тезата, че решение без дебат е тоталитаризъм. Което, гледано на макрониво, е вярно. Но пък на микрониво

обещания без решения са си чисто безхаберие

Докато Кунева размишлява дали иска да е президент, Синята коалиция извади цели двама кандидати - СДС предложи Румен Христов, а ДСБ - Светослав Малинов. Обединява ги въпросът на електоралните единици: «тия кои бяха». През седмицата отново имаше протест срещу цените на горивата. Поне на места. Макар че недоволните още не са осъзнали, че това, срещу което трябва да протестираме, не са цените, а тези, които ги правят възможни. Пак тази седмица изтече странното едномесечно замразяване на цените на горивата. Според икономисти то е имало нулев и дори отрицателен ефект заради дъмпинга на «Лукойл», а бургаската рафинерия ознаменува края на мораториума с вдигане на цените на едро. Седмицата донесе и едно признание на агенцията по приходите. Там очакват да съберат 570 милиона лева по-малко от планираното за годината, което означава ревизия на бюджета, още

намаление на разходите или вдигане на дефицита

Като най-голям проблем данъчните посочват събирането на социалните осигуровки и данъка върху печалбата – макроотражение на получените на микрониво доходи. Според финансовия министър Дянков обаче пенсиите и заплатите ще бъдат вдигнати „при възможност". Търсенето на алтернативи ражда новини като тази за начална учителка в София, която заработва допълнително като компаньонка. Професор Стефан Стоилов пък доказа, че не съвсем вярна тезата «по-бедни сме от европейците, защото не произвеждаме колкото тях». Данните на Евростат показават, че през 2008 година ние наистина сме произвеждали 40 процента от продукцията на «старите» европейски членове. Заплатите ни обаче са били 20 на сто от техните и така печелим класацията за най-несправедливо заплащане. Както и обяснение за личните икономически чудеса на някои от нас. Останалите без фея кръстница с подходящо куфарче очевидно вярват в чудеса все по-малко. За последните девет години

през тази са се родили най-малко бебета

и раждаемостта отнова е започнала да намалява. Което не можем да кажем за правителствените разходи. Дори без отчет за задграничните командировки за вътрешния и на земеделския министър данните показват, че сегашният кабинет и без формулата 3-5-8 е похарчил повече за пътувания в чужбина от тройната коалиция. Другаде не сме така напред – по данни на външното министерство не сме изпълнили 43 процента от мерките в европлана за действие, а само по програмата за развитие на селските райони във фонд “Земеделие” отлежават хиляда проекта. Което не е повод за земеделския министър да подаде оставка, да се почувства неудобно или да заяви нещо по-различно от „всичко е наред”. Не попречи и на премиера Борисов да изнесе типичната си риторика и политически хватки зад граница. При посещението си в Загреб той размаха пръст на Европа и предупреди, че колкото повече „те” говорят за Шенген, толкова повече той ще пита за маастрихтските договорености за бюджетния дефицит. Особено трогателен беше

вопълът за двойните стандарти на „големите”

„Или когато не се изпълняват от големите, си мълчим, а когато е от някоя по-малка - ставаме гръмки в изявленията?", учуди се Борисов, който явно сега открива механизмите, по които отдавна действат собствената ни полиция, правителство и държава. Пак от Загреб разбрахме за убеждението на нашия премиер, че все някога «Европа ще има един прокурор и полиция, която да действа под една шапка". Даже май знаем кой иска да носи шапката. Интересно, какво ще се случи тогава с екшън продукциите на «МВР Ентъртеймънт» - ще изчезнат у нас, или ще започнат масово да се тиражират и в Европа. Последната серия гледахме тази седмица, макар че е била заснета преди година при задържането на бившия главен секретар на Министерството на финансите Тенчо Попов. Виждаме спецполицаи – предварително обучени по принцип и вероятно инструктирани в конкретния случай. Те влизат в офис с голяма табела «видеонаблюдение», разхождат се по ръцете на задържания, който бе трябвало да е под защитата на присъстващия прокурор и на презумпцията за невинност. На бис си поръчват на служебния фотограф снимка за спомен на луксозния диван.

Не е ясно само едно – какво гледаме

Дали обикновена глупост или усещане, че всичко е позволено, а нищо не се наказва. С такова усещане живеят и към 400 варненци, имали лошия късмет да си платят данъците на Корнелия Петкова – бившата общинска служителка, която си прибрала парите в джоба. Кметът твърди, че общината трябва да си получи дължимото и обвинява пострадалите, ча са й плащали по градинки и кафенета. Пари обаче се искат и от тези, които чинно са си внесли данъците на общинското гише. Най-изненадан беше омбудсманът Константин Пенчев, който още не разбира как варненската община не е усетила две години, че едни пари й се губят. И ако тук е изчезнал към половин милион, в схемите с обществените поръчки само за последните четири години са потънали 3 милиарда лева. След проверка на Сметната палата щефът й Валери Димитров твърди, че към 80 процента от търговете за обществени поръчки са опорочени.

Кой в какви пороци се е упражнявал

едва ли ще ни кажат. Тепърва ще трябва да се обясняват и на безработните, които са били съкратени миналата година. заради поредната промяна в закона, в която сигурно някой вижда някаква логика, тази данъчни декларации задължително подават всички, дори и да са работили само на трудов догорон и чинно да са си дали десетте процента на държавата. Поради липсата на излишната хартийка, която да удостовери това още веднъж, сега безработните може да сдобият и с глоби. Кому са необходими поредните безсмислени декларации с данни, които държавата така или иначе има, не е ясно. Но пък глобите на гърба на безработните сигурно ще запълнят някоя бюджетна дупчица. Тази седмица ни ограмотиха и откъм протокол. Според земеделския министър трябва да приеме закон, че президентът, премиерът и председателят на парламента имат право на безплатен лов. Така нямало да се излагаме пред чужденците - държавници,

ако те поискат да пострелят,

както било предвидено по протокол. По протокол са задължителни и знанието на чужди езици, добрите маниери и приличното поведение, но те явно са извън ресора на министър Найденов. Не липсваха и душеспасителни идеи през седмицата. Завеждащият авторското право в културното министерство Георги Дамянов поиска обществените медии да имат задължителна квота за българска музика, «за да могат и българските автори да получават по-високо възнаграждение». Не е ясно само как ще се запълни квотата, освен ако културният министър не задължи БНР и БНТ да излъчват чалга. Отличи се и националният координатор на ГЕРБ Иван Петров. Той заплаши да внесе първо в Министерския съвет, а после и в Съвета на Европа, предложение

първи юли да се почита като Ден на свободния дух

Джулаят вече преживя комсомолски напъни да  го вчешат и да го запашат, както и нашествието на кебапчета и организирани любопитни по тайните джулайски места, със сигурност ще надживее и герберския опит да се превърне в мероприятие. Макар че гледан отстрани, духът ни не е впечатлил особено германия посланик. В интервю за „Дойче веле“ Матиас Хьопфнер даде приноса си към не дотам дипломатичните, но верни констатации за бита и битието, в което участва. «Българите са общество, което не се доверява на държавата си. Вследствие на това хората се капсулират в своята си среда. Чувството за солидарност е вече почти на изчезване, разочарованието взима връх, хората отказват да заемат активни граждански позиции и да участват в обществени инициативи.» Това казва германският посланик и едва ли можем да го опровергаем само с Фейсбук акции. Все пак най-големият грешник на седмицата е социологът Цветозар Томов. Той

обвини Борисов, Бойко Борисов, в обикновеност

"Борисов има обикновена биография на българин, опитващ се да прави кариера в тоталитарните години, това няма отношение към политическата му кариера сега, нито може да бъде основата, на която трябва да се оценява днес", твърди Томов, който не вярва в съсипаното от червена връзка детство. И определя като най-сериозен недостатък "опитите да се решават проблемите в страната чрез ограничаване на икономическите свободи и човешките права". Като малка компенсация една агенция е решила да зарадва премиера, като организира конкурс за най-горещата му фенка. След скромно препитване за талантите на кандидатките и познанията им за публичния живот на Борисов някоя ще спечели и голямата награда от 500 лева. Доста по-скъпичко ще им излезе на бургазлии идеята на съветника Антонио Душепеев, известен вече като Антонио Кръстител. Той иска да смени всички турски и гръцки имена на местности в общината, защото сега имената «не позволяват на хората да се ориентират правилно за това къде отиват и какво смятат да правят там". Ако името решаваше екзистенциалния въпрос кои сме и накъде отиваме, да вземе да си кръстим държавата Едем и да сядаме да чакаме оправянето.