Ако поредният пророк този път е уцелил, вероятно ние вече сме на едно по-добро място, защото е дошъл краят на света и миналото не ни интересува.

Ако обаче четете този текст, светът явно си е същият, какъвто беше и в началото на седмицата. Статистическо „свинско със зеле” откри тия дни Цецка Цачева в чиниите ни. На кърджалийския празник на баницата тя прати в историята малката постна пица и ни съобщи, че тази година вече сме на „по-вкусна баница”. 200 хиляди българи обаче не й хващат вяра – те твърдят, че „просто не искат” да живеят в България.

Без парче от баницата остана

тази седмица голяма част от управленския отбор на ГЕРБ. За два дни с постове и служби се разделиха близо 40 души – министър, зам.министър, шефове на КАТ, на две агенции, на една академия, на осигурителния институт, както и 22-ма души, наследени в комисията „Кушлев” от предишния й началник. Проверка мина и един земеделски зам. министър, нарушения не й намериха, но премиерът все пак щял да мисли дали да не й посочи вратата. Което малко обезсмисля частта с проверката. Изобилието от оставки беше съпътствано с много тълкувания отстрани и пестеливи общи обяснения от страна на главния в случая – Бойко Борисов. „Оптимизация на работата с Брюксел и нужда от по-високо темпо” бяха мотивите за смяната на транспортния министър, оплакванията на бившата управителка на НОИ бяха наречени „нахалство”, а след това количеството потопи всички подробности. Вероятно ключовата дума е „Брюксел”, а целта – да се демонстрират мускули и решимост, защото

вътре в държавата нищо не се променя

В разгара на административната сеч Еврокомисията реагира обаче само с едно общо искане – за подобряване на пътната инсфрастрктура и безопасността по пътищата. За малка утеха на премиера, открил тъкмо тия дни ново парче магистрала, може да служи компанията, в която сме - Белгия, Ирландия, Гърция, Франция, Литва, Люксембург, Австрия, Полша, Словения и Словакия. Там обаче вероятно подобряването на безопасността не включва зариването на дупки от 15 – 20 сантиметра по главните пътища. Новата магистрала „Люлин” изкара на бял свят неподозираните поетични таланти на регионалния министър Плевнелиев. На откриването на участъка до София той успя да спомене и топлината в сърцето си, и „страхотното” строителство, и онова „гениално и страхотно тотално разделяне на политическото от експертното”, овладяно от премиера Борисов. „България е много красива и милиони хора ще могат да видят красотата й от нейните магистрали”, каза още Плевнелиев. Може би се обмисля

стандрат и за крайпътните жрици,

за да ни срамят пред чужденците. Плевнелиев спомена тогава и друго – че ГЕРБ има „абсолютно експертни министри”, но след 18-ти вероятно се надява всички да забравят точно тази част от речта му. Колкото до недоволните от съседните села, които се страхуват, че сега водата от магистралата ще ги залива при всеки дъжд, Плевнелиев им напомни, че има „споразумение с куп точки за това какво трябва да се направи”. Дано точките да са по-големи, за да спират водата. Кметовете обаче са си изчислили поразиите от ударното магистрално строителство върху селската инфраструктура на два милиона лева и обещаха да проведат отложения протест, ако не видят нещо повече от точки. Други едни протестиращи – срещу скъпия живот, изобщо не можаха да стигнат до властта. Полицията ги блокира още на подстъпите към магистралата. Чаканият от тях премиер ги погледа отвисоко, докато пристигаше с хеликоптер и поръча на шофьорите да не му чупят мантинелите. А размечталият се на магистралата министър Плевнелиев продължи и на бизнесфорум през седмицата, където прогнозира, че

„може да станем малък регионален лъв”

Вероятно от най-малките, тези, които правят „мяу”. Покрай българската суматоха не получи кой знае какво внимание големият арест на седмицата – Международният валутен фонд остана без шеф, след като Доминик Строс-Кан посегна на камериерка в ню йоркски хотел. Агенциите по света пуснаха задължителния коментар на съпругата му, която задължително отказа да вярва на станалото, както и реакциите на далеч по-недоверчивите финансови пазари. Краткосрочният ефект беше падане на еврото на световните пазари, дългосрочният вероятно ще сложи край на негласното споразумение Европа да остави Световната банка на американците и да ръководи фонда. По този повод един цитат обиколи всички сериозни издания по света. „...може да си мисли, че е преживяла революция, но на практика тя просто се сдоби с нов и дори още по-могъщ елит. Неговите членове

се смятат за толкова незаменими за управлението

на страната, че да се опитваш да свалиш някой от тях е все едно да заплашиш, че ще застреляш състезателен кон-шампион, защото ти пасе в градината. От теб се очаква просто да го оставиш да си пасе.”  Това написа Стивън Кларк за „Ню Йорк таймс”, веднага след като полицията отведе Сторс-Кан при останалите не толкова известни ню йоркски арестанти. Написа го за Франция, но доста европейци разпознаха собствените си държави, оглавени от местни версии на Луи XIV. У нас главният етатист тази седмица имаше доста последователи. Вътрешният му министър Цветанов, например, призова съда да ограничи медийните изяви на адвокатите, защото подривали имиджа на страната пред партньорите ни. Щеше да е много патриотично, ако само ден преди това Европейската асоциация на съдиите не прати на българските си колеги годишния си доклад. Според него поведението на вътрешния министър безпричинно подрива доверието към съда, застрашава независимостта на съдебната система и нарушава върховенството на закона. От критиките на Цветанов тази седмица пострадаха и някои политици. Вицепремиерът се зае да лъска имиджа на словоохотливия американски посланик Уорлик и обвини председателя на „Атака” Волен Сидеров и бившия вътрешен министър Румен Петков в недопустиво поведение към дипломата. Макар че Сидеров би трябвало да бъде критикуван много повече за поредния опит за

експроприация на национални празници,

когато агитката на „Атака” развали празника на Батак и честването за новите светци. След това Сидеров лично поведе атакаджиите към софийската джамия, където захвърчаха камъни и се размятаха белезници, а полицията беше обвинена, че си върши работата. Заради политическия напън на Сидеров разбиха брадичката на една от депутатките му, няколко души се озоваха в ареста, а понесеният от ентусиазма си политически вожд изиска арестуваните в безредиците веднага и безусловно да бъдат пуснати, иначе партията му щяла да мине в опозиция незабавно. Така донякъде се оправда репликата на премиера, че работата на МВР в момента била на принципа „луд умора няма, само се поти”. Критиката на Борисов беше по адрес на съда, който пускал хванатите от полицията, обаче не е зле премиерът да модифицира и друг принцип за учението и боя, който трябва да му е добре познат – „повече пот при събиране на доказателствата, по-малко срам в съда”. Революционните идеи на премиера не спряха дотук. След като откри, че днешната ни бедност се дължи на предишните ни приватизационни грехове, което е факт, Борисов не продължи с политикономическите пропуски на днешния ден, а предложи

трансферен пазар на мозъци

Като всяко гениално нещо, и тази идея е проста – след като той е дал толкова пари за обучението на студентите, при емигриранетго си и дори при завръщането в родната си страна, те ще му плащат трансферна цена. А който остане, ще работи, докато върне вложеното. Има и някои малки неясноти. Как ще бъде обяснена идеята на чуждите студенти, които плащат такси, за да си тръгнат с българска диплома. Или на българите, които плащат данъци, за да има образование у нас. Или на останалите европейци, които живеят с илюзията, че на континента властва правото на свободно придвижване. И къде ще назначи на работа новите крепостни с дипломи на инженери, учители, ядрени физици и генетици. Може би на новите обекти тип „строим за родината”. Други в големи количества едва ли ще има скоро. В ежегодната класация за конкурентноспособност на икономиките по света, в която участват 59 държави, България успя за една година да изпадне от 53-то на 55-то място, а в анализа си икономистите говорят за „дългосрочен проблем с конкурентоспособността и по-специално по отношение на трудовия пазар, базисната инфраструктура, технологичната и научната инфраструктура и образованието”. Смело през правата ни прегази тази седмица и Националната здравноосигурителна каса. Защото някой се е забавил с обществената поръчка за нови европейски здравни карти, пътуващите за кратко ще получат едно не особено признато отвъд Калотина листче. След като са представили на българските чиновници една много европейска справка къде, как, за колко време, при кого и защо отиват. Поне

не е споменато разрешение от кварталния полицай

Тази седмица беше ред и за вълненията около матурите. Потърпевш в предстоящите подборки от бисери ще бъде Атанас Далчев, пак никой няма да си зададе въпроса за чие качество говори количеството изписана нелепост. В теста варненска учителка откри и грешка. После експерти обясниха, че грешка няма, има специфично и рядко изключение от правилото. През това време някой, взел си матурата с все изключенията, заради което не му е останало време да почете книжки, написа в тиражен вестник за уволнения Цветков „премахнатият вчера министър на транспорта”. Поне Конституционният съд отказа на кабинета поисканото половингодишно спокойствие след успешен вот на недоверие и разреши на опозицията да започне нова процедура, ако толкова много й се иска. Премиерът взе превантивни мерки поне за историческата памет на поколенията. На конгреса на репресираните той призова пострадалите от комунизма да разказват за греховете на старата власт, което историците биха нарекли повече реваншизъм, отколкото историческо чувство. Особено след премиерската жалба, че през миналата година комунистите го осъдили заради обида, след като дядо му, цитирам, „червеният вятър го отнесъл, а мене ме осъдиха да им платя глоба”.

Не, това не е лупус

Докато големите партии се забавляваха по този начин, Синята коалиция започна да потяга редици за предварителните президентски избори, отцепилият се от ДПС Касим Дал обяви очакваното – „ще предложим алтернатива на ДПС на предстоящите местни избори”. В самото ДПС Ахмед Доган излезе от дългото мълчание, за да съобщи прогнозите си – загуба за ГЕРБ на президентските избори заради управленския провал, предсрочни парламентарни избори и много изисквания към бъдещия държавен глава, който няма да може да бъде избран без неговата подкрепа. Лютви Местан също побърза да опровергае прогнозите на нова тройна коалици, между ГЕРБ, „Атака” и ДПС, вече кръстена ГАД. Дори и да не успее да сбъдне прогнозите си, ако нещо се случи с договорките, санкции няма да има. След като отдавна знаем, че за свирените политически мачове наказания няма, тази седмица научихме, че и футболните уговорки извън терена не са престъпление – нямало ги в Наказателния кодекс. Затова не е чудно, че все повече българи

искат да участват в игра с правила

и ги търсят оттатък Калотина. И ако преди четири години събирането на багажа е било придружено с аргументи за по-добра работа или брак, то сега питаните са казвали пред анкетьорите на Института за икономически изследвания в БАН, че просто не искат да живеят тук. Около 450 хиляди българи са се върнали у нас заради кризата. Тяхната позиция е на изчакване – да се подобрят нещата, за да заминат пак. При останалите цифрите са безмилостни – от 2007 до 2011 нови 200 хиляди души са започнали да мечтаят за живот на друго място.