Тази седмица разбрахме, че на всеки десет българи четирима не могат, не искат или няма какво да работят.

Политиците ни през това време пускаха димна завеса от подпалени молитвени килимчета. Във Варна случаен солунски турист на 24 май обясни, че това е денят на българските букви, докато също толкова случаен варненски ученик твърдеше, че било денят на детето. Скелетите из архива на американското посолство се отръскаха от прахта, а засегнатите нарекоха дипломатическата поща «жълта преса». Пак им се получи двусмислено, доколкото у нас медиите с претенции отдавна са в един цвят.

На честването на Светите братя Кирил и Методий ректорът на Софийския университет си пожела

“Бог да ни пази от сиромашия и от простотия”.

Изборът точно на тези думи точно на тази дата натъжава. А мисълта за размерите на божия чадър, който ще е необходим, направо плаши. Навръх светлия празник читалищните дейци поканиха премиера да го награждават и го титулуваха "негово превъзходителство". Превъзходителството не възрази. Това може би е било малка компенсация за удара, нанесен му от Асоциацията на данъкоплатците в Европа. Само две години след като наградиха Бойко Борисов за решимостта му да пребори корупцията, сега европлатците призоваха да се врътне кранчето, за да не се дават повече техни пари на «съмнителни фирми», избрани да строят българските магистрали. Шамарът не се коментира много, главно заради мириса на подпалена черга, който продължи да се носи откъм софийската джамия. На Волен Сидеров му се привидяха някакви еничари – робокопи, докато Бойко Борисов настояваше, че няма да търпи "етническо нетолерантство" и се зае с ролята на умерен политик и спасител на националното единство. В парламента първата работа на ГЕРБ беше да се разграничи от «Атака», а премиерът продължи с поизтърканата заплаха, че

ще направи изборите 3 в 1

В същото време началникът на кабинета му Румяна Бъчварова вече разказваше, че ако премиерът стане президент, това само ще прелее авторитет на институцията. Засегнатият Сидеров твърдеше, че заплахите на премиера са по-скоро емоционални, защото „ако отпадне подкрепата ни за ГЕРБ, няма как да се закрепи правителството”. През това време  обаче зад гърба му трима от хората му тихичко се измъкнаха от парламентарната група, а на финала всички депутати вкупом осъдиха направеното от щурмоваците. Не ни остана обаче впечатлението, че институциите са осъзнали каква точно е тяхната отговорност за боя пред джамията, какви могат да са последиците от него, докато те си играят на политика, и под чие килимче останаха да тлеят въглените. Сидеров пък поиска съдбата на партията му да се реши на референдум. Малко късно, защото софиянци гласуваха, като

оставиха цветя на оградата на джамията,

за да се извинят вместо него, а в Бургас и Враца поискаха партийният вожд на «Атака» да бъде обявен за персона нон грата. Като по поръчка «Уикилийкс» извади и съответните посланически отчети - "Атака" и ДПС в симбиоза се използват взаимно, за да галванизират електоралната си база», е написала Нанси Макълдауни през 2009. Днес вероятно би добавила и ГЕРБ в уравнението, в което политическите играчи печелят, а останалите плащаме сметката. Потвърждението на нейните наблюдения, ако е било нужно някому, не закъсня – в студиото на националното радио Волен Сидеров и Корман Исмаилов се хванаха за реверите, а после цяла седмица темата беше «имало ли е бой или не». Нямало. Което се подразбира – тази сценка ще бъде запазена за някоя телевизия. Относително добрата новина е, че след първоначалната идея да образуват дела за хулиганство срещу участниците в боя, в прокуратурата решиха да използват по-подходящи членове от Наказателния кодекс. Стига да намерят срещу кого, защото засега сред откритите по записите нямало нито един атакист. А от американската секретна поща, освен репликата за «Атака», започнаха да излизат констатации, които свеждат големите ни политически страсти до евтин пътуващ цирк, в който

едни «боклуци» влизат, други излизат,

а трети си имат абонамент. Колкото до поредния вожд, който смята, че светът започва от него, в негова чест дипломатите са написали доклад, одобрен от посланик Байърли и от тримата му най-важни съветници. От борческото минало през семейните и бизнес зависимости до безкрайното его – всичко е спретното класифицирано за нуждите на задокеанския брат. И сметено под килимчето, защото "ние трябва да продължаваме да го бутаме в правилната посока". Защото премиерът на туземците може да е с "улично образование" и "с малък диапазон на внимание", което не е хубаво за туземците, но пък никога не е било задължително тяхната посока да съвпада с «правилната». По-късно друг посланик – Макълдауни, ще напише: «В първата си среща с мен той акцентира, че българите не са свикнали да взимат самостоятелно решения и затова се нуждаят Вашингтон и Брюксел да казват на министър-председателя "какво трябва да направи". Вместо коментар от американското посолство много дипломатично похвалиха добрите ни взаимоотношения, а обектът на докладите

нарече написаното жълта преса

А от Хага натърти как «историята ще покаже, че премиерът Бойко Борисов е извел страната ни от кризата». Докато Борисов общуваще с българските медии в чужбина, социолозите у нас също успяха да го разочароват – в списъка с одобрявани политици премиерът слезе на трето място, а на върха застана Росен Плевнелиев. А тези, които вярват в Бойко Борисов вече са с 9 процента по-малко от онези, които му нямат доверие. Вярата и любовта към полицията обаче са безкрайни – само за първите три месеца на годината вътрешното министерство е събрало от частни спонсори над 6 и половина милиона лева. И тъкмо да изпаднем в потрес, показаха ни едни списъчета с «благодарност» към дарителите, чиито джипове са получили авансова индулгенция пред КАТ, а друга дарителка разкри схемата на бартера – тя си плаща допълнително, а местните полицаи намират кой я краде.

Мафията може да си иска авторските права,

но министърът на вътрешните работи не намира нищо обезпокоително в схемите, защото, поне според него, те не създавали зависимости към дарителите. Полицията отбеляза и друг сериозен успех – лично министър Цветанов съобщи, че са хванали Борислав Гуцанов да контрабандира цигари. После се оказа, че и фирмата, и складът не са негови от една година. Като страничен ефект Гуцанов обяви кандидатурата си за кмет и обвини управляващите, че не мислят за Варна. Те успяха да потвърдят тезата му два пъти за една седмица – първо Павел Димитров заяви, че нито една от модификациите на големите пристанищни проекти няма да е готова в края на май, после за неопределеното бъдеще се отложи и приемането на общия устройствен план на града. Другаде нещата явно са се движили по мед и масло, защото за отличниците е имало премии. В министерството на правосъдието към петдесет души са си раздали награди за добре свършената работа по Търговския регистър. Същият, който

в нашата реалност блокира работата на фирмите

и беше скрит от очите на простосмъртните. Голям отличник се е почувствал и външният ни министър – тази седмица той получи правото еднолично да праща и да връща дипломати зад граница, като пак еднолично преценява качествата им. Всичко останало си беше по-старому. Поредната проверка на Агенцията за държавна финансова инспекция откри поредните нарушения при обществените поръчки – този път за милиард и 200 милиона лева. Социалният министър без малко да ни провъзгласи за щастливата Аркадия, и статистиката го ядоса. Според тяхно проучване хората, които са в трудоспособна възраст, но не работят, у нас са над 40.8 процента, а оптимистичните цифри за намаляваща безработица се дължат просто на факта, че държавата удобно брои само тези, които са регистрирани на борсата. Тази седмица празнувахме и деня на буквите си. Щастливото събитие един вестник отбеляза с разкъртващото заглавие

«24 май е много уникален посвоему».

На традиционната визита при папата пред ватиканските двери имаше истинска блъсканица и накрая на аудиенцията влязоха министрите и депутатите, а взетите явно за декорация интелектуалци бяха пратени на разходка из Рим. Беше грозничко точно на празника на духовността, дори и групочката да включваше странни имена. От друга страна, истинските хора на духа и догодина ще са си такива, а Цецка Цачева ще си я спомняме ли, като спре завинаги да е политик? Още по-грозно беше празнуването на 24 май в Брюксел. Еврокомисарят по езиковото многообразие явно си е имал друга работа, защото не дойде на българското тържество. Домакините - Кристалина Георгиева, Ирина Бокова и Николай Младенов не обелиха и дума на български, за да не обидели чужденците, повечето от които бяха подчинени на комисар Георгиева. Пак заради светлата дата “Алфа рисърч” препитаха българите колко четат. Почти една трета са прочели по-малко от десет книги през живота си. 13 процента от гордите собственици на диплома за висше образование също дават отговор «не чета». Според изследователите терминът за това състояние е «културно гето».