Тази седмица, докато НАТО обсъждаше глобалната сигурност край Варна, в града самоделният тероризъм стигна до медицинските центрове, а серията полицейски грешки беше допълнена с варненски адрес.

През това време държавната машина усърдно продължи да произвежда  стандарти – като се почне от лютеницата и се свърши с децата.

Милионите български родители се обляха в студена пот тази седмица –

държавата заплаши, че ще им взема децата,

ако не се грижат достатъчно добре за тях, явно с презумпцията, че тя може по-добре. Заместник социалната министърка Валентина Симеонова огласи критериите от бъдещия стандарт за добри родители. Така че – ако не готвите достатъчно вкусно, ако не ходете на дискотека, ако не чатите и не чистите къщата редовно – стягайте още отсега багажа на отрочето към някой държавен дом. Дамата очевидно не е запозната с поредното изследване, което ни праща в дъното на поредната таблица. Британците от неправителствената организация Relationships сравниха проблемите, пред които са изправени семействата от държавите в Евросъюза. Според възможностите, които имат родителите - в зависимост от държавата, в която живеят,

българските семейства са най-зле,

след тях са само румънските. Все пак, важно е и на какво семейство си случил – някои са си оправили всичките проблеми и семейно са се запътили към властта. Кратка справка за кандидат-кметовете на ГЕРБ показва, че към местната власт на талази са се запътили майка, баща, съпрузи, зетьове и шуреи на депутати. А после обвиняват младите, че ценностната им система била стъпила върху единствения кит на забогатяването. Така поне сочи проучването, поръчано от Националната спортна академия. Пак според него повече от половината младежи не се интересуват от политика, което не пречи на 70 процента от тях да твърдят, че у нас не сме равни пред закона, а 60 на сто не виждат стимули да бъдат инициативни.

„Само чалгата е на ниво”,

твърди в същото проучване млад компютърен специалист. Съвсем прав е – чалгата също вдигна стандарта и вече официално си има и университет, след като скандалният доцент Величко Адамов беше преизбран за ректор на Стопанската академия в Свищов – любимото учебно заведение на Красьо Черния и на кохорта силиконови красавици. Извън лъскавия свят на барбитата, които не плащат сметки, обаче има едно определено количество българи, от които две трети преценяват, че през изминалата година са живели по-зле, отколкото през предишната. „Лошото” за тях не се измерва с липсата на лукс, а с невъзможността да си платят навреме сметката за ток или да си купят нещо повече от хляб. Една пета от тези българи твърдят пред НЦИОМ, че никога няма да излезем от кризата. Те са същите, които си купуват най-евтиното пилешко на пазара, и ще продължат да го правят дори и след като научиха, че половината от това, което плащат, често е вода. Дори официалната статистика, въпреки всеобщия политически оптимизъм, отчита, че

за една година стандартът ни е слязъл надолу

– доходите ни са паднали с два процента, затова пък разходите ни са се увеличили с процент и половина. Част от дупките са били запълнени от гастарбайтерите – за миналата година емигрантите са изпратили в България 740 милиона евро, без да се броят парите, донесени на ръка. Странна икономическа логика демонстрираха топлофикациите у нас – те поискаха нощният ни ток да поскъпне с 10 – 15 процента, за да могат те да си върнат клиентите. Явно стандартите, по които живеят в топлофикациите, са доста по-различни от нашите, а и от тези на големите икономисти. Защото никъде при тях не фигурира възможността държавата да натисне едно частно дружество да си вдигне цените, за да угоди на друго частно дружество, като сметката я плащат, разбира се, потребителите. Засега държавният регулатор се съгласи

токът ни да поскъпне с около 2 на сто,

а към топлофикациите не е толкова благосклонен. Но това изобщо няма да ни спаси от токови удари догодина. Поредният „енергиен данък”, който ще плащаме, ще трябва да възмезди инвеститорите на новата още нетръгнала американска централа „Марица-изток 1”, както и подобренията в „Марица-изток 3”. А съвсем скоро пак от регулатора твърдяха, че никак не било правилно, че сме плащали тока на неработеща централа. Нови стандарти май се опитват да прокарат и в спешната медицинска помощ. Парите на министерството бяха увеличени, парите за спешната помощ намаляха. Докато търсят логиката, все повече лекари напускат структурата, която по Конституция ни гарантира правото на животоспасяваща лекарска намеса без плащане в брой. Но пък вече имаме законопроект, който

ще ни върне военното обучение

Вероятно управляващата партия смята, че така ще се научим сами да си ловим храната, да си произвеждаме ток или поне да си палим огън и да разпознаваме лековитите треви. За да има време държавата да ни строи магистрали. На поредната среща, щедро гарнирана с хвалби по темата, премиерът беше порязан с въпроса: „добре е, че правите пътища, но ще има ли и кой да се движи по тях?”. В отговор министър председателят нарече въпроса „най-глупавото изказване”, прати питащия да си язди магарето, а на останалите обясни, че по тези пътища, които ще ни направи, за три години ще върне всички избягали от България. Същите, които са ни пратили 740 милиона евро за една година и сигурно ще искат да изкарат толкова и тук. За да не се молят пенсионерите на правителството да вдигне поне малко пенсиите „за да могат да дишат”. На премиера не му остана време да разясни тези подробности, защото след срещата демонстрира стандарт и се прибра в София с хеликоптер, за да не изтърве финала на Шампионската лига. И самолетни перипетии имаше премиерът тази седмица. Първо той лансира идеята за „общо закупуване” на изтребители заедно с Румъния, Хърватия и Турция. После военният министър Ангелов тръгна да обяснява

невъзможното – премиерът се е объркал

От обяснението му и ние се пообъркахме – „той обърна внимание на общо закупуване, но когато ставаше въпрос за общо закупуване, не става въпрос въобще за общо закупуване”. Накрая всичко си дойде на мястото с пояснението за стандартите -  изтребителите ще ги купим  „по-скоро с политическо решение, отколкото с конкурс”. Дълъг път има до стандартите и полицията, въпреки всички напъни на министъра си. Тази седмица варненската полиция разби група за силово събиране на задължения и други не дотам законни финансови операции, в която се оказаха замесени редови полицай, служител на БОП и митничар. Единият арест обаче завърши с жалба и персонални министерски извинения, защото

тежко въоръжени мъже нахълтаха на грешен адрес

Общественото съчувствие беше съвсем правилно насочено към стресираното семейство с две деца. Но в полицията сигурно са се замислили и за процедурите си, защото какво щеше да стане, ако търсеният, предупреден от суматохата, не беше излязъл да им отвори вратата, а си беше взел пистолета. Театралите във Варна също си сверяват стандартите тази седмица. Началото на театралния фестивал съвпадна и с публично огласеното недоволство на един частен театър, имал лошия късмет да си наеме зала във военен имот. След три години обещания да се променят правилата, така че предлагането на театър да е по-изгодно от продаването на китайско бельо, вместо чаканото решение театърът получи вест за удвояване на наема. Както и всички останали наематели, включително и тези, които работят с деца. И политиците се пообъркаха тази седмица – от проучване на „Сова Харис” варненските централи научиха, че гражданите искат промяна в управлението, но

не виждат лицето на тази промяна

Засега няма и много кандидати да се покажат. ГЕРБ огласи вътрешните си номинации, кандидатурата на пристанищния директор Данаил Папазов беше наречена най-перспективна. Обаче веднага събуди и опасения, че освобождаването на креслото в пристанището може да навреди на бизнеса. В София играха поредната серия на „Многострадална Геновева” - напусналите „Атака” отново развяха договорите за поръчителство в полза на офшорни компании, които Волен Сидеров ги изнудил да подпишат. Един от измамените се оказа Валентин Николов - председател на Парламентарната комисия за борба с корупцията. Поне той  най-сетне е решил да си търси правата в прокуратурата. Изобщо за прокуратурата се събра доста работа тази седмица. Парламентарната комисия, която контролира ДАНС, поиска проверка дали висш служител на агенцията е точил ДДС. Бившият вътрешен министър Румен Петков пък поиска да разбере как на път от Кипър

екстрадиран българин е изчезнал на летище „София”

Макар че прокуратурата първо би трябвало да се занимае с лингвостилистичния анализ на казаното от новия председател на Софийския градски съд и за стандартите, които крие. При изслушването на кандидатите Владимира Янева заяви: „Ще отстоявам външната независимост на съда от нерегламентиран натиск.” От друго нейно пояснение разбрахме, че вътрешният министър й е личен приятел, но това „не било проблем”. Председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев направи два опита да разбере какво точно иска да каже колежката му, но не успя. Така че питанията си остават – като има „нерегламентиран” и „външен” натиск, кой тогава упражнява „вътрешния”, доколко той е „регламентиран” и наистина ли приятелствата не са проблем. Една от конкурентките на Янева - Величка Цанова обаче беше обвинена, че съпругът й е роднина на бившия БСП-министър Румен Гечев тъкмо от „приятеля” Цветанов. Тя вече поиска публично извинение – заради обидата към професионализма й и заради липсата на роднинство. Което един вътрешен министър би трябвало да е проверил, преди да огласи. Най-ясно описа ситуацията Георги Колев. И неговият избор за председател на Върховния административен съд също не беше безукорен, та може би той е съвсем наясно

какво се крие зад уточнението:

„От гледна точка на днешното развитие по-подходяща е кандидатурата на Янева.” За нас остават догадките за чие развитие и по какъв начин е подходящ изборът. Като страничен ефект от назначаването й дойде и една варненска оставка. Бившият евродепутат и окръжен съдия Душана Здравкова обвини ГЕРБ в открито писмо, че са пречупили гръбнака на съдебната институция и са я превърнали в свой придатък. За официален глашатай на писмото бе избрано радио К2. И докато Душана Здравкова заобиколи темата „Алексей Петров”, комитетът „Единение и екипност” официално покани Здравкова да се присъедини към тях. Малко по-късно и Меглена Кунева обяви, че ще участва в напреварата. Накриво тръгна и друга една съдебна институция - специализираният наказателен съд. Единственият кандидат Станимир Миров сам се предложи за поста, но се оказа, че не му достига стаж и собствените му стандарти се разминаха с общите. Така очакваните тежки и справедливи присъди срещу крадците на държавата на едро, които трябваше да потекат от 12 август, се отлагат за друг път. За друг път остава и възможността да проверите търговските си партньори. Едно от малкото неща, за които Европа искрено ни похвали –

достъпът до електронния Търговски регистър,

приравнен към техните стандарти, окончателно замина в небитието. Поне при тези управляващи. Електронната версия вече не работи, хаосът в офисите набира скорост, който не е успял да си подаде финансовия отчет навреме, го грози глоба, а сделките са блокирани, защото никой не иска да подписва на сляпо. Търговският апокалипсис настъпи няколко дни след като в правосъдното министерство определени хора си раздадоха солидни премии, защото според техните стандарти работата на регистъра се е „подобрила”. Ако пък според вашите не е така, имате пълното право да поемете по дългата съдебна пътека. Засега поне тя може да свърши и в Страсбург, където се жалват получилите бавно или неефективно правосъдие. Българският правосъден министър обаче смята ако не да ни отреже тази пътека, то поне да добави още завои. Идеята е в България да бъде създаден нов, български административен орган. Пред него ще се оплакваме от лошото българско правораздаване. След това вероятно ще дойде ред и на арменския поп от Диарбекир. Макар че той поне е предлагал душевна утеха.