Държавата е намалила разходите си за научноизследователска и развойна дейност с над 35 млн. лв. - до 195 млн. лв. през миналата година, сочи сравнението на данните на Националния статистически институт (НСИ) на бюджетните разходи за това перо през 2010 г. и 2009 г., съобщи Дневник.

Намалял е и делът на парите за наука като процент от брутния вътрешен продукт (БВП). През 2009 г. те са били 0.35% от БВП или над два пъти по-малко спрямо средното ниво в Европейския съюз, а през миналата година дори са паднали до 0.28%.

Учени от БАН протестираха в края на м.г.срещу орязването на парите за наука в бюджета за 2011 г. В ЕС най-голям дял от БВП за наука се отделя във Финландия – 1.13%, а най-малко в Малта – 0.17 на сто.

През периода 2008-2010 г. правителството е насочвало най-голяма част от средствата (46%) за изследвания към социално-икономическата цел "Общо развитие за знанието". В нея се включват основно изследванията на БАН и университетите. През 2010 г. обаче парите за това перо са намалели до 90 млн. лв., което е с 50 млн. лв. спрямо година по-рано.

Втората най-подкрепяна от държавата цел на научните изследвания е развитието на селското и горското стопанство и риболова. През миналата година за нея са отделени 27 млн. лв., при 45 млн. лв. през 2009 г. Основният получател на тези бюджетни средства е Селскостопанската академия, чиито принципал е Министерството на земеделието.