Системата обаче в повечето случаи казва "НЕ". Тази любима на подрастващите дума. Ясна като тийнеджърско желание и проблясваща в очите на поколението, което ни следва по петите. То винаги се оказва в пъти по-различно. В пъти по-находчиво, по-умно, по-креативно, по-гъвкаво и все по-неразбираемо.

Да обясняваш на един бъдещ родител, че първото бебе се ражда от любопитство, а второто от слаба памет, е все едно да повтаряш на пищящо дете, че шоколадът на витрината е много горчив.

В днешно време, в клетката, качени на въртележката, на която бясно се въртим, не се и замисляме за едно от най-важните неща - да бъдеш родител се оказва една нелека мисия, а да бъдеш добър родител, понякога изглежда невъзможно.

Казват, че е нужно да дадеш на децата си две неща - корени и крила. Силни думи, които обаче или се следват цял живот, или просто остават записани на някоя пожълтяла страница на тефтерче. Крила може да даде онзи, който сам може да лети, който стотици пъти е падал и отново се е устремявал нагоре. А корените... те винаги ще са там, стига човек да знае как да чете знаците.

Да възпиташ дете е усилие, което рано или късно има своята отплата. Но преди да се сблъскаш с това, никой не ти казва, че ще е много сложно. А и как да повярва бъдещият родител, като си представя единствено широката детска усмивка. Жалко е, че няма училище за пораснали... за онези, които ще дарят и са дарили живот. Ако имаше, може би психолозите в школата щяха да имат по-малко работа и нямаше все така напоително да обясняват, че, виждате ли, родителите все са виновни.

Системата обаче в повечето случаи казва "НЕ". Тази любима на подрастващите дума. Ясна като тийнеджърско желание и проблясваща в очите на поколението, което ни следва по петите. То винаги се оказва в пъти по-различно. В пъти по-находчиво, по-умно, по-креативно, по-гъвкаво и все по-неразбираемо.

Ако девизът "Приеми ме такъв, какъвто съм! Непоносим!" сега ви се струва странен или смешен, то когато станете родител, със сигурност ще разберете какъв му е смисълът. И май това е единственото спасение. Да приемем, че именно това е ключът от палатката. Колкото нашите родители са успели да ни променят, толкова и ние ще успеем. Дори когато мине етапът "ни се води, ни се кара", изненадващо идва друг. И докато намерим най-доброто лекарство за поредния детски мерак... той преминава в друг.

В крайна сметка, приемаш и продължаваш. Защото иначе няма как да дадеш онези крила...