ЕС може да задължи Турция да спазва правилата, тъй като страната е кандидат-членка

Представители на рибарски организации поставиха въпроси и обсъдиха браншовите проблеми с министъра на земеделието и храните Мирослав Найденов, по време на работна среща днес във Варна.

Целта е да се изготви единна позиция на България, която да бъде представена пред ЕК на 14 октомври в Брюксел, по време на среща на високо равнище на земеделските министри България и Румъния с комисаря по рибарство.

Представители на браншовите организации се оплакаха, че България и Румъния спазват европейското законодателство, относно ограниченията, докъде може да лови риба, докато Турция лови, където си поиска. Все пак, откакто ние сме в ЕС, не си позволяват да влизат в нашите води, но за тях няма ограничения, каквито има за нашите риболовни кораби.

"12-те мили от брега са български води, а от 12-ата до 24-тата са общностни. До там можем да се простираме ние, спрямо споразуменията които имаме със съседните страни. За Турция няма такива забрани. Те не ловят в нашите води, откакто сме в ЕС, но ловят при украинците и при руснаците", коментира Йордан Харасимов, който е в управителния съвет на браншовата организация "Черноморски изгрев".

Министърът посочи, че квотите между България и Румъния за улов на риба се определят всяка година. Според споразумението ни със северната ни съседка, квотите на калкан са разпределени по равно, а на цаца – 70:30 в полза на България.

Но е важно да се обсъдят квотите и с Турция, където такива няма. По думите на Найденов, ЕС може да задължи Турция да спазва правилата, тъй като страната е кандидат-членка. Министърът ще настоява Европейската комисия да се включи в диалога по този въпрос, тъй като такъв в момента няма. "Липсата на комуникация с Турция, до голяма степен е причина за проблемите в тази политика", коментира Найденов.

Проблем се оказа, че има и със споразумението с Румъния, където и в момента има задържан наш риболовен кораб, под предтекст, че е използвал забранени мрежи. Според договорката - ние трябва да си ловим тук риба, а те - там, кометира Харасимов, но те не го спазват.

Друг проблем, който повдигнаха рибарите пред министъра е, за предавателите, които вече трябва да има всеки кораб по-голям от 12 метра. По думите на Йордан Харасимов, досега законът е задължавал всеки кораб, който е над 15 метра дълъг, да има предавател, така че да се знае къде ходи и какво прави. Този закон се спазва, коментира той. Но от началото на следващата година, рибарите са се договорили, въпреки че закон няма, и плавателните съдове от 12 до 15 метра да имат такива. Проблемът е, че един предавател струва между 8 и 10 хиляди лева и не всички могат да си ги позволят. Министър Найденов заяви, че вече има отделен бюджет за 40 проследяващи устройства, които ще бъдат давани под наем, който ще бъде символичен - около 20 лева на година.

Министър Найденов заяви и че догодина ще бъде отделен бюджет за научни изследвания в Черно море.