Кой е виновен, за да стане така, че варненци избираха на балотаж между две отвратителни алтернативи.

Кой е виновен.

Този въпрос вероятно си задава всеки циганин и българин, който не продаде гласа си във Варна. Кой е виновен, за да стане така, че варненци избираха на балотаж между две отвратителни алтернативи. И пускаха бюлетина с конвулсии в стомаха, гадене, без да са наясно кой е по-малкото зло. С усещане, че и да гласуват, или пък не, извършват престъпление спрямо Варна.

През 2007 г. Кирил Йорданов спечели на първи тур с 65 000 гласа. Втори бе Веселин Марешки. Сега балотажът даде на кмета 70 000 гласа. Преди невалидните бюлетини бяха 9400, сега – 7200. Роми и застъпници еднакво повлияха и на двата вота. Припомням това, за да се види, че Варна днес не е сполетяна от някакво изненадващо бедствие. Събитията си имат логика, различават се по дребните нюанси. Като например кой кандидат с коя партия се явява (Йорданов сега бе от ГЕРБ, преди – независим; Марешки го играеше сега независим, преди бе от РЗС, по преди от БСДП и т.н.).

След като гледаме вече нещо преживяно, нормално е да си помислим, че сме виновни всички ние - избирателите, обществото. Ние даваме хляба и тоягата в ръцете на политиците. Вярваме им, гласуваме за тях, после се разочароваме, забравяме, пак гласуваме.... Виждаме безобразията и не протестираме. Този път обаче филмът на ужасите има други злодеи.

Следизборният анализ (а и предизборният) показват, че балотаж Кирил Йорданов –Марешки можеше да бъде избегнат в няколко случая. Първият бе ГЕРБ да издигне свой претендент, както възнамеряваше първоначално. Тогава Кирил Йорданов отново щеше да бъде подкрепен от БСП. Това щеше да бъде красив сблъсък за грозничката ни политическа действителност. От едната страна щеше да е кандидатът на силната в момента управляваща партия, а от другата – един от най-успешните червени кметове. Такъв развой щеше да спести на Йорданов отвратителното ренегатство. По-важното е, че ГЕРБ можеше да го победи. Партията спечели навсякъде, срещу изхабения дългогодишен варненски кмет едва ли щеше да пропусне.

Действителността я знаем – Бойко Борисов кандидатира Йорданов. Защото му бил приятел, защото щял добре да работи с правителството и т.н. Такива бяха официалните обяснения.

Но не само Борисов трасира пътя на кмета до четвърти мандат. Вторият виновник се казва Сергей Станишев. БСП можеше да стигне до балотаж, пък там каквото сабя покаже. За да обясним защо не стана, трябва да се спрем по-подробно на ситуацията в социалистическата партия.

Лидер на БСП-Варна вече няколко години е Борислав Гуцанов. Личната му история и партийното битие са пътеводител за щастливото живуркане на един ръководен партиен кадър от средна ръка. По Костово време лежа в ареста заради източване на банка, по Цветаново - заради далавера в общинската фирма „Градски транспорт”. Нищо не се се доказа, поради което той превърна арестите си в лозунг срещу политическата репресия. И без доказателства обаче варненци знаят, че Гуцанов може да бъде всичко, но не и знаме в борбата срещу корупцията и сенчестия бизнес.

Като опитен партиен играч другарят Гуцанов се обгради със сервилност, с предани хора, чиито ниска интелигентност не го застрашава. Докато бе председател на общинския съвет той им се отблагодаряваше с постове, кариера, надежда за още по-голяма. Те искаха и още искат той да пребъде като лидер на БСП-Варна. Класическата схема за феодализиране на местната партийна структура можеше да бъде спряна единствено от „Позитано 20”.

Но през 2009 г. Сергей Станишев реши да се кандидатира за депутат от Варна. Това категорично означаваше, че е съгласен с модела „Гуцанов”. Дойдоха местните избори, дълго време Варна бе единственият областен град, в който БСП нямаше кметска номинация. В крайна сметка Станишев пусна Гуцанов в надпреварата, околната сервилност аплодираше.

Ако БСП бе потърсила друга фигура, още повече непартийна, ако структурата не се бе капсулирала край Гуцанов, партията имаше шанс за балотаж. Марешки щеше да бъде просто статист, както и в гореописания вариант, при който ГЕРБ играят с кандидатура различна от Йорданов.

Третият приемлив за Варна сценарий изискваше широко дясно обединение. С намиране на авторитетна и некомпрометирана фигура. И задължително силно отдалечена от ДСБ и СДС, които най-после трябва да осъзнаят, че отвращението, което будеха в края на правителството на ОДС, е все така силно. В името на победата над Йорданов, и недопускането на Марешки на балотаж, те трябваше да работят за обща дясна кандидатура, без опити за влияние върху нея.

Изборите показаха, че там, където ГЕРБ печели, го прави лесно срещу БСП. Но много трудно срещу широки десни кандидатури. Три такива спечелиха в Монтана, Пазарджик и Кюстендил от раз.

Във Варна не се случи нито един от гореизброените сценарии. Знаем какво стана, сега ще се опитаме да прогнозираме бъдещето.

Новото прокметско мнозинство понякога ще се увеличава до към 40 души, всички те ще са мераклии за свой порцион. Друг път ще се свива, пак с надежда за порциона. В град, който харчи пари от кредити, а вероятно и европейски средства, порционът ще бъде голям. Ще се появят бунтари, люспи, плаващите пясъци ще станат земетръсни. Няма да е чудно, ако неформалните съветници на Марешки (самият той не е такъв) формално се присъединят към ГЕРБ. Ортак ще им стане ДПС. Гуцанов ще обжалва до дупка, ще твърди, че е морален победител във вота. Ако поиска, може да остане пожизнен лидер на БСП-Варна. Ако пък желае да си почине, ще бутне друг напред и ще чака да му дойде пак редът.

Кирил Йорданов ще си кметува, в средата на мандата ще се появят слухове, че ще става посланик, министър, или е изморен. Накрая ще се кандидатира за пети мандат. Марешки също ще бъде там.

Всичко това, уважаеми избиратели, се нарича политика. И никой не може да промени всеобщата варненска гадност, освен самите гадняри. Ако поискат.

Забелязвате ли, че гадостта е напълно законна? Нито застъпниците са извън закона, нито може да се докаже, че 50-те лева за циганина не са поради филантропия. Нито пък законът може да задължи партиите да намират читави хора.

Надежда? Кой е казал, че има.