Да живеят Карибските Нови Години! Те са топли, многоцветни и изпълнени с ледени сокове от екзотични плодове. В тях по светофарите спират шарени камиони с по пет реда седалки за любознателни туристи и с нарисувани по каросериите слънчогледи, розово-лилави слончета, Мечовци Пух и всякакви радостни гледки! 

Блестяща коледна елха под жаркото слънце на Карибите и хора с потници и по леки сандали, жадуващи да си пожелаят: „Щастлива Нова 2012-та година!”.

С две думи: Тортола (един от Британските Вирджински острови) по това време на годината.

Да си призная, като всеки любител на лятото, плажа и ваканционните наслади, тръгвам по главната улица дълбоко очарована от великолепното карибско съчетание на горещ въздух и коледни песни в слънчев реге-вариант. Те се носят отвсякъде: от ресторантите на пристанището, от магазините, от галериите, от кафенетата, от отворените прозорци на лъскавите джипове…В един момент дори си мисля, че и аз, ако отворя уста, от там вместо естествен поздрав за добър ден, ще изхвърчат няколко „Джингъл-белса”, усукани в реге-панделка. Лъскавите гирлянди са провесени до плажни чанти и рокли, а от околните лъха такова желание за празник и нехайство, че вече се питам: „Боже! Нима има кътчета на земята, където все още редовно работят и правят това с желание?”

Има, разбира се. И първи го доказват странните камиони в ярки цветове, спрели край пристанището за пасажерски кораби. Всъщност, това са своеобразни таксита. Каросериите им са прилежно изрязани и снабдени със седалки, а издължените им муцуни примамливо се умилкват на туристите: „Хайде, качвайте се! За една обиколка на острова! Няма да съжалявате!” Този интересен островен транспорт е в непрекъснато движение. Докато единият камион се завръща насам, другият вече потегля и от местата на липсващите прозорци закачливо се развяват коси, плажни шалчета и широкополи шапки.

Не само шофьорите за туристически обиколки работят усърдно. От всички ресторанти се носи апетитно ухание на рибни специалитети и е ясно, че в кухните никой не дреме. Изобщо: колелото на туристическата индустрия се върти на бързи обороти, нищо, че тортолците изглеждат безметежни, повече от спокойни и готови всеки момент да захвърлят заниманията си, за да се пльоснат в морето или във вихъра на истинския празник.

В „Бристани`с на рифа” непрекъснато е пълно и тракащите ножове и вилици почти заглушават музиката, която се слива с лекия морски полъх. Разбирам всички насядали тук да се насладят на микса от международна и традиционна карибска кухня и на зашеметяващия морски пейзаж. Рибарската салата, раците, карибските скариди и вкусно приготвената риба просто няма как да бъдат подминати.

Природните дадености на Тортола, а и на останалите карибски острови са една от причините солената риба да е характерен елемент от местното меню. Тортолци определено предпочитат този стар метод - соленето на риба, за да я съхранят за по-дълго време. Когато свършат с магийките по подготовката, закачат я на сянка (или поне така ми обясниха, въпреки, че никъде в Роуд Таун не видях провесена риба да се вее на вятъра и да чака да бъде сладко изядена от хищен турист-дегустатор на местната кухня).

По Коледа и Нова година тук влизат в действие и италианските кулинарни традиции и солената риба се приготвя с бял пипер, лют пипер, подправки, лук, домати и авокадо… Когато човек си облизва пръстите, защото менюто е супер, обикновено разходката продължава много по-бавно, по-лениво и, разбира се, в още по-добро настроение.

Преместваме натежали стомаси към приятната палмова сянка на площад „Сър Джеймс Олва Джорджс”. Разбирам този джентълмен, дал доста от себе си за Вирджинските острови като обществен служител, лидер и представител на Нейно Величество Елизабет Втора. Работел за фамилния бизнес, за методистката църква и за хората от Тортола толкова усърдно, че през 1973 г. – три години преди смъртта му пазарният площад, на който се намираме, е кръстен в негова чест „Сър Джеймс Олва Джорджс”, а на 18.04.2009 г. тук поставят негов паметник.

Оценявам усилията на този човек за островната общност, защото се оказва вярно, че добрите чувства или минават през стомаха, или се зараждат в него, или не зная още как беше … но със сигурност имат някаква връзка с доброто храносмилане. А отсреща е сградата на управлението, в което кротко и лениво дебне тортолската полиция. Тя се грижи за спокойствието и реда, или поне така предполагам, защото не я видях никаква, а следователно тук просто няма нужда от нея.

Сега Сър Джорджс ще ми прости, но напускам пейката и неговото приятно сенчесто място, за да се отправя към бижутерийния магазин, който е изрисуван като детска картинка: в жълто, лилаво и светло синьо. И не е само той. Наоколо е пълно с приятни малки сгради, в които се помещават кафенета, магазинчета и галерии и които сияят като лятна карибска картичка, създадена с много любов и въображение и запечатана с целувка! Шегувам се… Но цветовете са невероятни!

След бялата сграда на фолклорния музей се намира веселата къща на розово-лилавата художествена галерия. От дървения покрив висят коледни лампички, а по розовите кепенци са окачени картини с различни размери, но с весели карибски сюжети. През широко отворените прозорци нежният полъх на вятъра поклаща висящи дървени украшения. Отстрани в малкото дворче, под гъста сянка, са провесени петнайсетина нови платна – и те издържани предимно в цветовете на Карибите: жълто и синьо.

От отсрещната страна на улицата е „Джоли Роджър Инн” – доброто място за съботно-неделно барбекю с музика на живо. Иначе в слънчевите делници на Тортола „Джоли Роджър” загадъчно наднича зад дървения бял парапет на весела тераса с нарисувани по нея цветя. Листенцата на рисунката през тази част от годината загадъчно се сливат с гъстите зелени гирлянди и образуват поредната коледно-слънчева карибска хармония, озвучена, разбира се!!, с коледно реге.
Весело за слуха, за очите и за душата! Това е необичайната Нова Година, която винаги съм си пожелавала. Сега европейските любители на традицията тънат в снегове и мръзнат край камината, а аз мажа пласт след пласт плажно масло по обеления си нос, по-червен и от този на елена Рудолф.

Да живеят Карибските Нови Години! Те са топли, многоцветни и изпълнени с ледени сокове от екзотични плодове. В тях по светофарите спират шарени камиони с по пет реда седалки за любознателни туристи и с нарисувани по каросериите слънчогледи, розово-лилави слончета, Мечовци Пух и всякакви радостни гледки! На втория етаж на църквата рождеството е представено като детска приказка, а в магазина на „Слънчевите Кариби” уханието на екзотичен чай и подправки е толкова завладяващо и неповторимо, че не ти се иска никога да излизаш навън. Готов си да прекараш часове сред сувенирните шишенца и бурканчета, претъпкани с природни вълшебства.

Готов си да обиколиш поне три - четири пъти и кръговото, опасано с коледни гирлянди. Там сред гъстите храсти е забит вертолетът на Дядо Коледа и гледката е много мила в изпепеляващото карибско слънце, което радостно огрява и десетките яхти, прилежно подредени на яхтеното пристанище. Зелените хълмчета изпълват със свежест морския пейзаж. От парфюмерийните магазини се носят великолепни ухания, каквито почти всяка жена високо би оценила, докато ги получава като допълнение към новогодишните пожелания за здраве и късмет. Невероятни растения привличат окото в спретната градинка на кея, а белите сенници на сергиите до круизерното пристанище се веят като романтични воали на фона на лазурното карибско синьо на морето.

Тук – на пазара усещам другия вкус на Тортола: онзи със сувенирите, пазарлъците и непринудеността на всичко местно и островно. Има какво ли не: фланелки с нарисувани острови, делфини, акули и костенурки, магнити, шапки, чанти, пепелници, кутийки, портмоненца, покривки, таблички и чашки с изобразени острови … И много хора, жадуващи да продават. Дори в старанието си да бъде предпочетена неговата стока един от търговците пропилява доста време, гадаейки от кой край на света ни е довял вятърът на авантюрата.

- Европа? Къде в Европа? Германия, Франция?
- Не. БГ.
- Белгия?
- Не. България! – Смеем се ние.
- Охо! България! Моят приятел е учил в България – веднага влиза в настроението той и посочва приятеля, който е седнал на отсрещната сергия: - Джей! Кажи за България! Жените са много красиви.

Голямо забавление! Е, купуваме сувенир, да не му счупим хатъра, но все още съм готова да се обзаложа, че въпросният Джей изобщо не е помръдвал от Тортола. А това с България, жените и прочее бля-бля са безценните търговски трикове, които явно важат навсякъде, включително и на Карибите.

Внезапно вятърът започва да палува и търговците се втурват да прибират стоката. Подозирам, че това им занимание е породено по-скоро от идеята, че идва онази част на деня, в която започва царството на рибарските салати, скаридите и бялото вино. Слънцето все още озарява белите ята на яхтите, а човекът, когото нарекоха Джей започва да си тананика поредния коледен мотив и върти в такт с празничната песен тежката си коса, заплетена в раста.

- И парфюмът ми се казва „Раста”! – Вмята той между реге-джингъл-белсите: - Донесоха ми го от Мартиника! Нищо, че е френски. Хубав е.

О, да! На Карибите нямат равни в това: като открият две микроскопични късчета земя, векове наред да си воюват за тях и задължително да си ги поделят. Единият остров е британски, но съседният е на французите, после американски късчета и т.н., и т.н. До такава степен, че Сен Мартен, откъдето идваме на Тортола, наполовина е френски и наполовина – холандски.

Джей продължава да си тананика, а това отлага темата с карибските завоевания настрана, защото е Нова Година, защото е слънчево, весело и топло и защото искам да празнувам точно по този плажен начин всички следващи новогодишни празници!

А Тортола ще остане в спомените ми освен със странното съчетание на плажно-коледна музика, с новогодишната елха сред палмите, с белите сенници на сергиите като бели платна, надути от вятъра… Като яхти, потеглили в някаква щастлива посока… Заслепяващо бели на фона на карибското синьо на морето. Като новогодишно пожелание за следващи пътешествия.