Варна ще представя България на фестивала в Словакия

Първо място на ХІV Национален фестивал за ученически театър на испански език спечели театрална трупа Ла Компарса дел Мар Негро при испанските класове ma 4-та ЕГ. Варненци отново триумфирааха на сцената с пиесата „Гооооол!” с автор Луис Харакемада Буено. На Националния фестивал гимназията бе представена от Маргарита Ялъмова 11 ж, Мартин Илиев 11 и, Стоян Радков 11 и, Даниел Добрев 10 з, Ясен Янчев 10 з, Елена Димитрова 10 ж, Ванеса Велева 10 е, Александра Александрова 9 и, Кристиян Николов 11 ж, Стела Иванова 10 ж. Ръководители на трупата са Камелия Савова и Виктория Лара Лабайла. През април трупата ще представи Варна и България на Международен фестивал в гр.Кошице, Словакия - европейска столица на културата за 2013 г.

Ето и разказа на Александра Александрова от 9 и за новата награда:
Националният конкурс по театър на испански език се провежда ежегодно. Тази година беше четиринадесетият, за мен първи. Това беше едно невероятно преживяване, за което винаги ще си спомням. Сутринта на заминаването се събудих много преди алармата си, готова да се облека и да тръгна към жп гарата. Нямах търпение. Събрахме се цялата група, настанихме се във влака и потеглихме. Очаквах всички да заспят, тъй като беше много рано, но не - през цялото време всички обсъждахме предстоящия фестивал, участието ни и с какво ще ни изненадат останалите градове. Освен това се смяхме, говорихме си и се забавлявахме изключително много. Времето мина неусетно бързо. Слязохме на гара София и от там с микробус отидохме до хотела. Беше голям. Настанихме се по стаите си, а след това по-големите ученици ни разведоха из хотела и квартала, тъй като те вече бяха идвали тук. Вечерта се събрахме на вечеря, а след това репетирахме.
На следващия ден имахме рожденик, бяхме отишли до мола и му бяхме взели шоколадово кексче във формата на сърчице и свещичка. Е, не зная дали му хареса, все пак е момче, но важен според нас бе жестът. Този ден беше отреден за гледане на постановките на конкуренцията. Имаше наистина добри и много забавни постановки. ( E, на някои заспахме, но и това не е излишно.) На обяд се срещнахме с една завършила ученичка, която също е била в театъра - Деница.
На следващата сутрин спахме до късно. Трябваше да сме свежи за представлението, което за щастие играехме последни. Всички събрахме дрехите си за пиесата и нещата, които ни трябваха. Единственото лошо беше, че тъй като имаше грип точно тогава, много хора се чувствахме зле. През цялото време смучехме хапчета за гърло, за да пазим гласовете си за сцената. Преди участието ни отидохме в една стая, някъде в театъра, която беше отделена за репетиции. Направихме последната си репетиция, а след това тръгнахме към съблекалните. Облякохме се, а Деница, която беше с нас и в този ден, ни помогна с грима. Минахме коридора и застанахме точно до сцената. Всички бяхме притеснени, и с нетърпение очаквахме да излезем на сцената. А аз лично бях много щастлива, защото знаех, че родителите ми пътуват чак от Варна, за да ме гледат, и вече бяха в публиката. Участниците от Русе, които бяха преди нас, слязоха от сцената и знаехме, че сега е нашият ред. Започнахме да репетираме набързо отделни сцени и диалози. Бяхме малко нервни. 
Водещите на фестивала излязоха и ни представиха: „Град Варна, 4та ЕГ ‘’Фредерик Жолио-Кюри” с пиесата на Луис Харакемада Буено –Гоооол!” Излязохме, първа сцена, втора сцена... и видяхме, че не е толкова страшно, а точно обратното, настроението беше невероятно, а усещането още повече. А най-хубавият момент беше, когато се покланяхме и осветиха публиката - всички бяха на крака. Беше прекрасно! Всички слязоха от сцената и тръгнаха към съблекалните, а аз отидох до майка ми, която беше донесла бонбони. Преоблякохме се и седнахме в публиката, чакайки класирането. Чакахме почти час, журито да определи какво е класирането, което създаваше допълнително напрежение. 
И най-сетне класирането: първо на категория Б, след това на нашата - А. Започнаха от наградите за най-добра сценография и най-добре изиграни поддържащи и главни роли. На всички ни беше ясно, че ако сме измежду тези награди, то шансът да се класираме на 1-во или 2-ро място е малък. С учудване чухме, че именно тези пиеси, които ни се сториха най-добри бяха измежду тези награди. А след това дойде ред на класирането за първо, второ и трето място. Бяхме много нервни и напрегнати. Чухме третото място - Бургас, след това второто - Русе и вече треперехме от очакване. Всички се бяхме хванали за ръце и чакахме, а Деница повтаряше „Ще сте първи! Ще сте първи! Бяхте прекрасни!”. И след това го чухме: първо място-град Варна с пиесата ГОООООЛ !!!
И това е всичко - другите градове ни поздравиха за първото място и на следващия ден тръгнахме обратно за Варна. Всички бяхме много изморени след тези три дни, но бяхме изключително щастливи и доволни от себе си и от нашите ръководители, които отделиха толкова много време и нерви за тази постановка - но според мен си заслужаваше:]