Много хора ни питат днес какъв човек е бил Пламен. Оказа се, че е имал приятели сред колегите ни от други медии.

"Беше преди 4 или 5 години, не помня точно. Беше едно от онези безметежни лета, в които срещаш много хора. Някои от тях никога повече не си спомняш, защото са преходни също като лятото. Но понякога през портата на Вилата (това е едно място, където се случват само непреходни неща) влиза някой, за когото знаеш, че не е случаен.

Онова лято Пламен броеше лешояди. Да, точно така - лешояди. Беше станал доброволец по някакви си негови причини към някакво си природозащитно дружество, което още се опитвам да открия чрез Гугъл. Не го открих. Всъщност, открих няколко, но не знам кое точно е имало късмета да вземе Пламен за доброволец.

Та така. През портата влезе Пламен. Познавахме се отпреди, бегло. Но тогава започна да говори за лешоядите. Колко мили и прекрасни птици са. Колко са полезни за природата. И колко е готино по планините. И колко е важно да бъдат преброени...

Цяла вечер броихме лешояди".  Това е само началото на текста на Наталия Господинова, който днес сутринта трогна доста хора. Целият можете да прочетете в сайта на Дарик Варна.

"Пламен притежава и един мрачен хумор. Това е огромна сила да можеш да се шегуваш, да се самоиронизираш. Едни от последните му думи са показателни "Киро, Киро, сега можеше да съм в Анталия." И при тази болка се е шегувал. Докато е горял обаче е казал и друго, казал е, че не е искал да се самоубива. В този момент Митко се сеща за нещо и от портфейла си, под снимките на двете си малки дъщери, вади малко парцалче в цвят каки. Намерил го пред входа на варненската община, където е горял приятелят му. Парче от дрехата на Пламен". Това е цитат от друг текст, събрал парченца от душата на Пламен.  

Четете и не тъгувайте, защото "той би предпочел днес да има фойерверки, хоро и някаква комедия". Или поне така ни увери днес Димитрина, и тя приятелка на Пламен, на мълчаливото бдение до Грамадата пред общината.

Тук публикуваме и видео от изложбата "Пацолон"