Избрани Новини
Как умира една връзка във Facebook (видео)
28-09-2013, 16:40
Автор:Bulgariautre
Още по Темата:Интернет удари секс телевизиите
Facebook излага на показ едновременно и всичко, и нищо за теб самия
Уолтър Удман и Патрик Кедербърг деактивират своя Facebook акаунт преди около една година, пише menager.bg. „Почувствах, че развивам нездравословно пристрастяване към дебненето“, казва 23-годишният Кедербърг. Късно вечер той често се оказва в ситуация, в която се взира в компютърния екран, кликвайки с празен поглед от една страница на друга. „Ще се натъкна например на Facebook профила на някакво момиче от Бангладеш и ще ме хване яд, че не мога да го разгледам.“
„Просто не виждам какви са плюсовете – казва 22-годишният Удман. Усещайки скептичността сред себеподобните си, той допълва: „Просто се опитваш да бъдеш супер готин, когато казваш, че нямаш Facebook”, но обяснява, че не е особено голяма публична личност.
Тези отношения към социалната медия се промениха драматично през последните няколко години, след като някогашните тийнейджъри най-накрая пораснаха. Именно поради тази причина днес двамата Удман и Кредербърг решават да изложат своята критика на показ в 17-минутен късометражен филм на име „Ноа“, който бе излъчен по-рано тази седмица в рамките на филмовия фестивал в Торонто (може да го изгледате целия по-долу). Цялата история се развива пред компютърния екран на главния герой – гимназист на име Ноа, който трескаво превключва от порно сайт на Facebook, после към Skype, а накрая към iTunes и Chatroulette. Ако погледнем монитора през очите на момчето, ще вкусим от воайорското усещане на дебненето в социалната мрежа. То е и пленително, и отровно. Удман и Кредербърг са искали да пресъздадат едно по-реалистично изображение на технологията от онова, което сме свикнали да виждаме по филмите, където „героите пишат на клавиатурата си изключително бързо“.
Двамата се срещат, докато изучават филмово изкуство в Университета Райърсън в Торонто. „Ноа“ е техният първи проект, както и първи опит в режисирането. „Струваше ни 300 долара, за да го направим, както и много бира и пица“, казва Кредебърг. По времето, когато замислят сюжета, момчетата прекарват множество часове заедно, сърфирайки из Chatroulette – онлайн хъб за случайни срещи, създаден от един руснак. (Сайтът се прославя с това, че на него често може да се натъкнете на мъжки полови органи). Анонимността на Chatroulette обаче предоставя една особена привлекателност. „Chatroulette е перфектната противоотрова за Facebook – казва Удман. – Facebook излага на показ едновременно и всичко, и нищо за теб самия, докато с Chatroulette можеш да се скриеш зад множеството. Именно подобна опасност е предпоставка за откровен разговор.“
Във филма Ноа дебне своята приятелка Ейми във Facebook, подозирайки я в изневяра. Логва се в акаунта й най-лошите му страхове се оправдават. След като тя го наказва за това свое действие (блокирайки го в социалната мрежа), той намира утеха в обезсърчаващата искреност на произволен непознат в Chatroulette. Изглежда, че емоциите на Ноа са изцяло обвързани със социалните медии – тези онлайн взаимодействия са източника както на тревогата му, така и на облекчението му. „Ставам доста невротичен, имам склонността да анализирам прекалено много нещата“, казва Ноа. Удман и Кредебърг допълват, че най-честата реакция на филма е „О, господи. Та това съм аз преди пет години“.
„Хората са особено изолирани, когато са на компютъра си – убеден е Удман. – Множество неща вече са норма – например преглеждането на нечии снимки или дебненето на някого. Никой обаче не си задава въпросите „Какво означава това?, „Защо го правим?“.
Ново изследване на Pew Research Center показва, че тийнейджърите осъзнават, че споделят твърде много неща в интернет. Наясно са и със „стресиращата драма“ и все по-голямото присъствие на възрастни хора в социалните медии. Те обаче продължават да използват Facebook, тъй като той е жизненоважен за социалния им живот. 19 процента от младите публикуват ъпдейти, снимки или друго съдържание, за което впоследствие съжаляват, че са го споделили. 74 процента са изтрили хора от тяхната мрежа. Над 60 процента публикуват обявяват какъв е статута на тяхната връзка.
В изследването “More Information than You Ever Wanted: Does Facebook Bring Out the Green-Eyed Monster of Jealousy?”, посветено на взаимоотношенията в социалната мрежа и прекалената ревност и публикувано през 2009 г., пише следното: „прекалената ревност довежда до засилено следене на Facebook страницата на партньора ни“. Същевременно „упоритото следене довежда допълнително до откриването на информация, провокираща ревност“ – например коментар с оттенъци на флирт или просто едно „харесване“ на снимка или пост от някой ухажор.
Докторантът Ръсел Клейтън от Университета на Мисури проучва допълнително този въпрос. Той изследва 205 Facebook потребители относно техните конфликтите с партньорите им и Facebook. „Нашето проучване открива, че хората, които прекарват повече време във Facebook, са по-склонни да се свържат с други хора, включително предишни партньори, което пък от своя страна да доведе до емоционална или физическа изневяра“ – казва Клейтън. Според него Facebook е „заплаха за връзките, които не са достатъчно узрели.“
Именно по този начин стоят нещата с Ноа и Ейми. След като приключва чата със своята бъдеща бивша приятелка в Skype, Ноа се обръща към своя приятел (потребителско име kanye east), който го посъветва следното: „Провери съобщенията й. Именно inbox-ът е домът на изневярата.“ Facebook позволява и приканва потребителите да следят всичко. Същевременно прикрива чувството, че вършим нещо нередно. „Трябва да имаш достъп до всичко – именно в това е убедено нашето поколение“, казва Кредербърг.