Бой с бивш футболист на моряците му коства място в Левски

Topsport.bg продължава с рубриката си „Неразказани истории”. В нея ви запознаваме с неизвестни факти около кариерата и живота на българските футболисти. Днес ще Ви представим защитника на Черно море Стефан Станчев.

Бранителят извървя дълъг път от Родопа (Смолян), оставайки в Левски за няколко сезона, минавайки през Пирин (Блг), Ботев (Пд) и Миньор, за да пусне котва накрая при „моряците”. Станчев е сред любимците на Гонзо, който планира още дълго да разчита на него. Как бранителят си спечелва признанието на треньора и през какви трудности преминава през кариерата и живота си, разберете с Topsport.bg.

Стефан Станчев е роден на 26 април 1989 г. в Смолян. Като дете е кротък и изобщо не създава главоболия на родителите си. Причината е много проста - по цял ден рита топка пред блока. Стефан споделя, че играе футбол откакто се помни.

Още в трети клас Станчев се записва в школата на местния Родопа (Смолян). „Като се замисля, никой май не вярваше, че ще стана футболист. Това ме амбицира да успея. Спомням си с колко трепет казах на баща ми, че ще се записвам в школата на Родопа. Той просто ми отговори „добре" и нищо друго", споделя защитникът.

Всъщност надеждата на сем. Станчеви не е била Стефан, а брат му. По-голямото момче имал голям потенциал, но се отказал от футбола, защото е трябвало да влезе в казармата.
„Сега баща ми е много щастлив, че съм футболист. Той е голям фен на футбола и подкрепя отбора, в който играя. Като малък не съм имал кой знае какви идоли, но си спомням, че с приятелите ми гледахме мачове по телевизията и когато те свършеха, ние излизахме навън на ритаме и си представяхме, че сме точно тези футболисти, които сме наблюдавали", спомня си с ентусиазъм защитникът.

В Родопа (Смолян) Станчев тренира с Атанас Зехиров. Двата са близки приятели и до днес. Най-големият им успех с отбора е третото място на детския турнир „Данониада".
Бъдещето на Станчев обаче се решава с една случайно уредена контрола. Юношите на Родопа 89' набор срещат връстниците си от Левски. Тимът от Смолян побеждава с 1:0. „От щаба на „сините" ме харесаха. Поканиха ме да започна да тренирам с тях. Освен мен взеха и още 3 момчета от школата ни. Доста се стреснах от поканата им. Бях само на 13 години, а вече бях избран от най-добрия отбор. Приех, разбира се, такива предложения не се отказват", разсъждава той.

Оказал се сам на невръстна възраст в София, Станчев поема по дългия път на живота и футбола. „Беше ми много, много трудно. Спомням си, че общежитията по това време бяха много мизерни, не като сега. Родителите ми, когато видяха тази гледка се ужасиха и решиха да живея на квартира. Поделихме си едно жилище аз и две момчета. Тогава времената бяха други. Не излизахме никъде. Свършваха ни тренировките и отивахме да ритаме пред блока. Дискотеки, нощен живот, това бе табу за нас", заявява той.
Най-паметният мач с фланелката на юношите на Левски, защитникът не помни с добро. „Играехме финал на родените 89г. на Националния стадион „Васил Левски" с ЦСКА. Те ни победиха с дузпи. Бе много драматично и кошмарно", споделя Станчев.

На 15 години Станчев се разкъсва от силни болки в кръста, заради които не може да тренира. Защитникът минава десетки прегледи, но никой не му обръща голямо внимание. Около година никой доктор не може да разбере каква е причината за болките.
Постепенно болките отминават, но след време отново започват. При поредния си преглед, Станчев разбира, че има херния, заради която в последствие се оперира.

„Претърпях и друга много тежка контузия - счупих си глезена, засегнах и връзки. В тези моменти ми минаваха всякакви мисли през главата. Дори и мислех да се откажа. Но точно в тези мигове осъзнах много неща, най-важното, от които, че здравето е най-важното. След тях започнах да тренирам по-здраво и във фитнеса и натрупах мускулна маса, която нямах преди. Ето, пак волята ми помогна да се справя с трудностите", разсъждава Станчев.
На 16 год. тогавашният наставник на „сините" Станимир Стоилов привиква в мъжкия тим младия защитник. Мъри го взима с Левски на лагер в Кипър. По това време обаче Станчев получава тежката контузия в глезена. Мъри бърза да го успокои, че ще чака да се възстанови, но за зла участ на футболиста, Стоилов е уволнен.

След като се възстановява от травмата, Станчев започва да тренира с дубъла на Левски. Тогава от Пирин (Благоевград) изпращат запитване за защитника и нападателя Иван Цачев. Левски решава да преотстъпи двата и така те отлитат при „орлетата".
„Там ми потръгна, Наджи Шенсой ме хареса и залагаше на мен. Това бе шансът ми за изява. Мисля, че направих силен полусезон", анализира Станчев.
След като изкарва наема си там, Станчев се появява на първата тренировка на Левски за годината. „Сините" обаче имат ултиматум за връщането на защитника на „Герена. Те обясняват, че Станчев би останал в Левски, само ако Живко Миланов бъде продаден.
В крайна сметка защитникът остава на „Герена". Във втория си период при „сините" Станчев рядко е титуляр и това оказва влияние и на нервите му.

Миналата година бранителят и Даниел Димов се сбиват на тренировка. Тогавашният треньор на Левски Николай Костов е бесен от скандала и не прощава на провинилите се. През лятото на 2012 година Станчев е продаден на Ботев (Пд), където обаче също не се налага. Следва кратък престои на Стефан в Миньор, където е титуляр през целия полусезон.
От началото на този сезон Станчев е играч на Черно море. Старши треньорът на тима Георги Иванов залага на защитника в титулярния си състав и е доволен от играта му. За момента Станчев признава, че е намерил своето „пристанище" при „моряците" и не планира да напуска тима.