Тази седмица я започнахме в 2013-та. Посветихме началото й на празнична подготовка и не толкова празнични размисли и обобщения какво успяхме и какво – не.

С надежди, заря, музика и пожелания посрещнахме 2014-та. И с обобщения в какво трябва да успеем и защо.

В най-традиционното броене по това време – на бебета, сякаш имаше особена символика. 2013-та завърши с изоставено новоредено, за което многодетната му майка откровено заявила, че не може да го гледа и го оставя на държавата. 2014-та започна с желано момиченце, което дори може да стане бебе на годината. За отключването на късмета ни обаче освен добри поличби, ще трябва и много работа. И мислене далеч по-напред от обичайното оцеляване до края на зимата и до свършването на мандата, защото

набор 2013 в България е най-бутиковият

от 67 години насам и причините далеч не се крият само в капризите на „младите” или развращаването на нравите, а имат далеч по-прозаични имена като застаряване, икономическа имиграция, влошено здраве, влошена социална и образователна инфраструктура... В средата на седмицата обаче всички проблеми бяха временно бутнати във фризера, Варна празнува и който не дойде на площада, може само да съжалява – заради зарята, усмивките и настроението. Ако след 365 дни сме на същото място, но под краката ни има нови здрави плочки, фонтаните не наводняват целия център и има пейки и саксии, които никой не е натрошил, то спокойно ще можем

да закачим и етикетчето „европейски”

на купона. Макар че не се знае какви проблеми може да ни донесе това - предварителната разгласа на програмата за купона по различни телевизии тази година се оказа повод за неочаквана атака. Бургазлията Георги Бакалов откри дълбоки конспиративни замисли в изтърканото клише „морска столица” и поиска СЕМ и КЗК да го осъдят като заблуждаваща реклама, за да не влияе на „икономическото поведение” на неориентираните българи. Та ако не друго, годината започна развеселяващо /не че истинските варненци биха се разсърдили, ако употребата на въпросното клише бъде съкратена с около 90 процента.../. Освен развеселяващо,

годината започна популистки

поевтиняващо и подкупващо. С идването на първи януари падна цената на тока /реалното намаление би трябвало да е до 3 лева на всеки 100 от сметката/; сложени бяха още 30 лева върху минималната работна заплата /от което реално се вдигат само осигуровките на тези, за които няма мърдане при плащането им/; 340 лева – колкото минималната заплата, станаха и майчинските през втората година; второто бебе „поскъпна” и добавките за него вече са 50 лева; таксата при личния лекар за пенсионерите падна до левче на посещение. За тези, на които им струва, че няма да издържат на толкова много щастие, има още една алтернатива – паднаха ограниченията за българи и румънци на общия европейски трудов пазар /но на втори януари никъде нямаше тълпи тъмни балкански субекти, наредени пред местните социални служби/. За всички останали остава

решаването на икономическото уравнение

откъде ще бъдат извадени пари за тези и за други обещания, като навременното изплащане на субсидии, например. За едни млади варненци под елхата имаше голям подарък, от който обаче те може и да не се възползват. Отборът на Математическата гимназия беше поканен, и то направо за втория кръг, на математическо състезание в Харвард през юли. Същите ученици в края на 2013-та се върнаха от Принстън с една от десетте награди. Тогава в ролята на Дядо Коледа влязоха мама, татко и общината, но

сега се търсят 20 хиляди лева,

за да може групата от десет души да пътува. На 31 декември на площада при празнуващите излезе и новият варненски владика Йоан. След първата му публична поява извън храма програмата му за новата година започна с посещения и привличане на вниманието върху страдащите, върху образованието и върху най-младите, свързани с църквата – все теми, заради които православната църква търпи критика. Първата гореща точка на годината във Варна обаче беше Областната управа, след като в края на миналата Иван Великов върна решенията на общинарите, а сред сред тях бяха както намаляването на някои данъци и такси, така и побългарените имена на местности край Варна. Протестът под прозорците не му се размина, въпреки че областният управител избърза и още през първия работен ден пусна дълго обяснение за процедурните нарушения на съветниците и за възможностите преди края на месеца по-ниските налози да бъдат одобрени и да влязат в сила. Това не подейства на инициатора Костадин Костадинов и с тридесетина недоволни варненци той

занесе на областния готовата за подпис оставка

След бутане и блъскане на полицаите срещата на двете страни се проведе на стълбите и завърши 0:0 – областният не подписа никаква оставка, но не подаде и жалба за хулигански действия, а недоволните влязоха навсякъде в новините. Само Росен Марков може да отнесе поредния акт, защото за пореден път изу панталони на публично място. И ако копролалията по протестните плакати изглежда смущаващо, то употребата на подобни плакати от хора с амбиции вече е тревожен знак, а заиграването с национализма кара анализаторите да търсят сравнения между 2013-та и 1913-та... Все пак първата седмица на 2014-та завършва с оптимизъм – ясни са четиримата финалисти, които ще се борят, за да представляват Варна в голямото състезание на идеи, оценени на общо 9 милиона евро от фондацията на Майкъл Блумбърг. То е наречено “Предизвикателство за кметове”, но всъщност е насочено към енергията на всички от градовете, които участват. Дали сме разбрали уроците на 2013-та и ще си напишем ли добре домашното през 2014-та – от това зависи как ще изглежда след една година мястото, където сме застанали сега – като граница, като ръб на пропаст или като края на писта за излитане.