Разнопосочните сигнали и идеи за законови промени влияят зле и на бизнеса, и на гражданите

Дългите парламентарни ваканции и дългите празници, изглежда, са време, което политиците, изпаднали информационно от вниманието на обществото, използват, за да тестват нови идеи и да проверят ответната реакция. Така бе в края на лятото, така е и сега. Но ако през септември ставаше дума по-скоро за откровено популистки и на моменти глупави предложения, в дните след Коледа и около Нова година управляващата коалиция започна да излъчва разнопосочни сигнали. Заиграха на "Тука има - тука нема" и затвърдиха убеждението, че кабинет и парламент работят по-скоро конюнктурно, на парче, вместо да градят стабилна и прогнозируема бизнес среда.

Първо лидерът на БСП Сергей Станишев възроди идеята за промяна на сегашната единна ставка на подоходния данък от 10% и се позова на поет с партийната програма ангажимент. Вярно, в предишни варианти се говореше за по-висока граница, над която процентът на изземане да се повиши - над 4500 лева. Сега границата "слезе" на 2700 лева. Никой не е дал още обосновка как точно е определен точно този праг. И защо се предлага увеличението да бъде от 10 на 15 или 16%. Надявам се сметките да не са съобразени единствено с месечното заплащане на депутатите.

Темата за връщане на прогресивно облагане беше позаглъхнала в последните месеци, след като бе подгрята веднъж от бившия президент Георги Първанов в края на лятото. Сега нюанси към нея добави бившият вицепремиер от кабинета на Жан Виденов и настоящ депутат Румен Гечев. Той обясни, че всички развити страни имат прогресивен данък. А някои от малкото държави с плосък данък са вдигнали ставките във времето на кризата до 22 - 25 на сто. От думите му обаче не личи какво точно иска Гечев - общо вдигане на единната ставка, въвеждане на многостепенна прогресивна скала или просто вдигане на ставката за доходи над определена сума.

Видимо в БСП не са разсъждавали сериозно по темата, нито някой е правил точни сметки какви ще са последиците от подобен ход. Но е показателно, че основният коалиционен партньор - ДПС, реагира почти незабавно и доста остро. Председателят на бюджетната комисия Йордан Цонев заяви, че ДПС ще е категорично против нови промени в преките данъци, включително срещу въвеждането на по-висока ставка за хората с по-големи доходи. Социалният министър Хасан Адемов от своя страна напомни, че в управленската програма на правителството не са предвидени подобни данъчни промени.

Това едва ли е първият сблъсък между двете водещи управляващи политически сили, особено на фона на пазарлъците около назначаването на висши държавни чиновници в последно време. Но е едва вторият по особено чувствителна тема, който придобива такава публичност. Първият бе около промените при пенсионирането. В края на миналата година ДПС не подкрепи в парламента обещаното в програмата на правителството гъвкаво пенсиониране при недостигащи до 2 години стаж и възраст. Минаха обаче други промени - замразяване на възрастта за пенсиониране, замразяване на стажа... Хасан Адемов все пак остави отворена врата, като призна, че сегашните мерки в пенсионната система работят единствено в посока на увеличаване на бюджетния дефицит.

На този фон управляващите, изглежда, на практика са се отказали от друго свое предизборно обещание - за семейното подоходно облагане. В интервю за в. "Стандарт" тези дни премиерът Пламен Орешарски директно заявява, че вече приетото връщане на платения данък на хора, които получават минимална работна заплата - 340 лева, - обезсмисля всякакви по-нататъшни данъчни преференции. После добавя, че няма какво повече да се връща на най-нископлатените. Те получавали и детски добавки, които били еквивалент на отрицателно облагане. Йордан Цонев от своя страна подчерта, че ДПС неслучайно е настоявало за тази схема на възстановяване на платения данък, а не за въвеждане на нулева ставка или на необлагаем минимум. Целта била да се запази принципът на плоския данък, а подпомагането да тече през социалната система. Дали и за него това изключва семейното облагане, още не знаем.

Разногласията между ДПС и БСП не са чак толкова изненадващи и вероятно ще бъдат отново компромисно изгладени. Все пак в един брак по сметка не е нужно да има любов, стигат само привидна търпимост и показно благоприличие.

Разнопосочните идеи и несигурността за бъдещите решения обаче влияят пагубно както на бизнеса, така и на гражданите.

Видимото е, че идеите, които се лансират от БСП най-вече за прогресивното облагане, биха засегнали главно условно наречената средна класа - хората с доходи, които им позволяват все още да поддържат някакъв приличен начин на живот в България. Това всъщност е и най-образованата, динамична и съзидателна част от обществото. И най-независимата и неподатлива на политически внушения и заигравки. Възможностите й за оцеляване в днешната обстановка обаче стават все по-ограничени, дори и без допълнителни утежнения. По данни на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ, цитирани от Инвестор, през 2013 г. е продължило "замразяването" на заплатите за около половината от наетите у нас. При 30% възнагражденията дори намаляват спрямо предходната година. Едва около 16% са тези, които са получили повишение. Изглежда, в БСП са заложили отново на старата максима, че борбата е да няма богати...

Странна е и позицията за семейното подоходно облагане. То невинаги е просто инструмент за подпомагане на най-бедните. В различни схеми отразява и инвестициите на едно домакинство - например за отглеждане на децата или за тяхното образование в държавни или частни учебни заведения. Което пак се отразява положително именно на средната класа. У нас разбирането очевидно е друго - държавата да преразпределя ресурсите с оглед на вижданията и приоритетите на всеки от поредните управници.

До каква степен могат да бъдат объркващи разминаванията в идеите за различни сфери говори и следният факт. Непосредствено преди последното, трето за миналата година решение за намаляване на цената на тока, новият председател на ДКЕВР Боян Боев заяви, че ще се търси начин след първото тримесечие на тази година да има още едно намаление - след като се свали цената на природния газ. Орешарски обаче казва, че това не е препоръчително за устойчивостта на енергийната система.

Още по-смущаващ, освен разнобоя в говоренето, е начинът, по който в крайна сметка се приемат решения, които невинаги отговарят на здравата икономическа логика. Нареденото последователно от кабинетите "Борисов" и "Орешарски" например намаляване цената на тока според мнозинството експерти води до сериозни дисбаланси в системата. Те рано или късно ще доведат до ново покачване.

Механичното вдигане на минималната заплата и на максималния осигурителен доход също бе направено в отговор на предизборни обещания,а не на икономическата логика. Според работодателите възнагражденията у нас нарастват с по-бърз темп от производителността, което не може да продължава вечно, без да се влоши конкурентоспособността ни. През последните две и половина години минималната заплата се вдигна с повече от 40 процента - при символичен ръст на брутния вътрешен продукт и при отрицателна инфлация.

В намеренията на управляващите са нови скорошни законови промени - при обществените поръчки, в антимонополните закони, в законите за банките и за кредитите... При обществените поръчки вече видяхме как добри идеи във варианта, предложен от Даниела Бобева, бяха орязани в парламентарните комисии. В пленарната зала вероятно още много от тях ще претърпят корекции. Това впрочем вече се случи със Закона за хазарта, предложен от Йордан Цонев от ДПС. С подкрепата на няколко депутати от БСП бе отхвърлен облекченият режим за облагане на офлайн хазартните оператори и той остана само за онлайн хазарта.

Разнопосочните сигнали, честите промени в законодателството и налагането на решения в интерес на определени сектори или дори групировки са един от "патентите" на българското управление. Неслучайно според анализатори и работодатели най-сериозната пречка пред растежа на икономиката е именно сериозната степен на несигурност в политическата обстановка. Заради това се отлагат инвестиционни планове, продължават да се натрупват средства в банки, а гражданите и фирмите се ограничават. Икономическата среда трябва да бъде по-сигурна, а това по никакъв начин няма да се постигне с непредсказуеми действия, подчертават те.

Това впрочем признава и Хасан Адемов. В коментар за подоходното облагане той заяви, че страната ни трябва да има прозрачна и предвидима за достатъчно дълъг хоризонт данъчна система.

Чуждите инвестиции у нас до ноември миналата година се свиха близо наполовина в сравнение с неособено силната 2012 г. През ноември дори имаше отлив на капитали от България - повече от 100 милиона евро. Най-оптимистичните прогнози на бизнеса за тази година са за евентуално слабо повишаване на потреблението, за застой на инвестициите и задържане на безработицата на сегашните нива. Важни мерки, като задължителна и ефективна предварителна и последваща оценка на въздействието на нормативните актове, реален и осезаем напредък при въвеждането на електронното управление, намаляването и отменянето на редица такси, по-доброто регулиране на естествените и разграждане на изкуствените монополи, реформа при обществените поръчки за облекчаване на достъпа на малките и средните предприятия и ограничаване на корупцията останаха за настоящата година, се казва в анализ на Асоциацията на индустриалния капитал.

Затова особено при лошите данни за събираемостта на налозите и при намеренията ударно да се вземат заеми за попълване на дупките в хазната, играта на "Тука има - тука нема" може да се окаже пагубна. Както пагубна може да се окаже и хлабава, на моменти реагираща безпринципно коалиция, без коалиционно споразумение и без еднакви цели - освен когато не иде реч за назначения на висши постове.