Започнала топло, пролетно и със спорове дали в петък ще е време за Свети Валентин или за Трифон Зарезан, седмицата завършва с парламентарно представление на етнолингвистична тема, кръв по пловдивските улици - има съмнения, че разляхме маслото и е въпрос на време някой да поднесе запалената кибритена клечка.

За Варна седмицата беше тиха и изпълнена с планове, но след като партиите започнаха да местят огъня от собствените си вътрешноведомствени драми към другия край на чергата, много е вероятно да изгорят цялата черга. Край морето обаче засега е тихо и спокойно. Точно година след най-голямото избухване по улиците точно 34-ма бяха дошлите пред общината, за да напомнят за настроенията и очакванията тогава. Останалите варненци, недоволни и гневни преди година, ги нямаше – заради инерция, защото животът им е станал по-добър

или защото са през няколко граници от Варна.

Не можа да предизвика особени реакции дори лошият вкус на Енерго-про да обявят точно в този ден, че искат цената на тока да се върне там, откъдето тръгна да пада преди година. През седмицата Варна се сдоби и с бюджет - от втори опит, след като първото решение се оказа сред онези от скандалната върната сесия в края на миналата година. От БСП не харесаха разпределението на парите, логично беше съмнението им за приходи от продажба на общински имоти, след като в отчета за миналата година в съответната графа пише нула. Другаде обаче има напредък - след години на критика заради оскъдица в други графи като постъпления от европроекти, например, за тази там има над 100 милиона. За които предстои най-важното –

да видим как ще бъдат похарчени.

От общата сума 512 милиона може би най-внимателно ще бъдат гледани 20-те, предвидени за ремонт на улици и тротоари. За някои участъци гледането вече е буквално – тази седмица тръгна общинският „Биг брадър“, който дава възможност на всеки любопитен да разбере как точно ремонтират покрай Дупката (а вероятно кара и работещите да се държат повече като за пред камера). Другаде, преди да се включат уеб-очите, предстои доста работа – като при булевард „Трети март“. Една от големите варненски язви все не дочаква финансиране, като резултатите от бавенето са два –

растат дупките, растат и сумите

в исканията за пари. По времето на предишния кмет бяха достигнали 12 милиона, които предишното правителство (поради технологични или политически несъгласия) намали на 9, а после направо нулира. В новите сметки сумата пак е станала 12 милиона (поради технологични причини или политически надежди), а отлагането на ремонта още малко може да предизвика следизборно преименуване на участъка на Ватерло, например. Друга варненска битка се очертава след решението на съветниците да си вдигнат възнагражденията толкова, колкото им позволи законът. Имаше и несъгласни съветници, но някъде през дебатите групата на ГЕРБ изпадна и накрая против бяха само седмина от БСП. Кръглата сума от 1000 лева тепърва ще става обект на смислени питания и популистки атаки. Един списък с глобените заради разсейване да отидат на работа, а

защо не и с картинки от типа „сега и преди“

за свършеното из града благодарение на работата на съвета, би помогнала за преглъщане на увеличението. Особено на фона на новината, че „морската столица“ продължава да се отдалечава по доходи не само от София, но и от Стара Загора и Враца, като жителите й са все така на четвърто място при сравняването на заплатите (и вероятно доста по-назад, ако прибавим в уравнението и цените). Докато Варна се вълнуваше от такива финансови подробности, кабинетът поднови сътрудничеството ни със Северна Корея в области като образованието, културата и медиите (където, оказа се, сме изпаднали до номер 100 по свобода на словото още преди да се възползваме от севернокорейския опит). От конгреса на БСП разбрахме, че

25 години сме го правили грешно

(прехода), но да не се притесняваме – сега те ще ни го направят както трябва. Първите опити обаче не са обнадеждаващи – само тази седмица Европейската комисия официално се закани да ни спре 182 милиона евро заради поредица издънки на кабинета „Орешарски“ при обявяването и контролирането на тръговете. Тази седмица откъм Брюксел дойде и едно истинско откровение – комисарката Вивиан Рединг посочи ромите като големия проблем за свободното движение в съюза. След признанието обаче идва ред на един важен въпрос – какво стана с парите за интеграцията (и на него следва да отговарят далеч не само получателите). Ред е и на един важен отговор –

какво ще правим с виновните за „интеграцията“

досега (където невинни няма). И на едно важно извинение – за лицемерното евромижане през годините, което наплоди не само храненици по веригата на интеграционните програми, но и всякакви наци-партии, които от маргинали се превърнаха в определящ политически фактор. Гарнитурата, която предложи тази седмица у нас, не помага да отървем от тях - блудкаво политическо шоу „Стар водещ пристава на нов политик“, сапунка „Вот след вот“ (която костваше на вносителя още няколко загубени гласа на ски-почитатели) и проектозакон с елементи на хорър „Как да пазим доброто име на кандидат депутатите“. Или, в софт варненски вариант – как да разпределим парите за култура, без да се съобразяваме особено с тези, които произвеждат културата. Тази седмица настана известно объркване кое е обществен съвет и кое – общинска комисия, правилата за финансиране

вместо обект на обсъждане, станаха повод за кавга,

а гласуването им трябваше да мине набързо, на тъмно и на принципа „друго планирахме, ама щом сме се събрали...“ Далеч по-голямо съгласие демонстрира журито, което трябваше да избере идея с потенциал за 5 милиона евро. „Предизвикателството за кметове” на Майкъл Блумбърг първо предизвика два от екипите, тръгнали на битка, като събра в едно предложение двете им идеи – за обучението на най-различни хора и за възможността тези хора да живеят на различно и по-приятно място. Стига някой да не изтърве клечката, преди да сме забърсали маслото.