2014 чаши бяха достатъчни тази седмица, за да вкарат отново варненския барман Пенчо Пенчев в книгата на Гинес. Коктейлният рекорд беше обвързан /като всичко напоследък във Варна/ с кандидатурата ни за културна евростолица, като за това имаше и специален коктейл – Sea Capitol. И ако постиженията на Пенчо Пенчев са достатъчно безспорни, за да нямат нужда от много отвличаща вниманието украса, то самата „морска столица” на този етап

има нужда от доста черешки,

за да добие избираем вид на общия европейски бар. Вариант за подобряване на съдържанието даде тази седмица варненският кмет за един ден Филип Янев. Той предписа на общинските съветници прозрачност в делата, твърдост в принципите и въздържане от популизъм, което може да се отдаде и на младежки ентусиазъм. Но също така поемане на отговорност, само ако е ясно откъде ще дойдат парите за обещаното, както и мислене за образованието като за инвестиция, а не като за разход – което пък е в основата на работещите общества. В мисленето и посланията си младият варненец вече е достигнал до едната половина на гражданската идея, която той формулира така – хората искат от политиците си резултати, а не боричкания. Тепърва обаче ще разбира, че

от искането до получаването има дълъг път

и той предполагага работа не само от страна на политиците. Посланията си „кметът” Филип Янев отправи пред извънредно заседаващите общински съветници. Те видимо се радваха на момчето, след което потвърдиха решението си за вдигане на съветническите заплати /което кметът Портних най-вероятно няма да обжалва/, гласуваха повторно и учредяването на общинския фонд "Култура". Именно от него ще зависи какво ще има в „чашата” на Варна, когато дойде ред да оценяват претендентите за културно домакинство пред 2019-та, и – може би много по-важно, какво точно ще включва

ежедневната културна диета на варненци

през следващите години. Фондът ще разпределя финансирането за културни проекти, гласуването му първия път мина доста набързо и засега той предлага повече въпроси, отколкото отговори, та може би сега е моментът за някои коктейлни съвети от експерти, които да напомнят, че ако сложеното в чашата е недостатъчно като качество или количество, черешките само допълнително влошават положението при консумация. Като черешка в общинския коктейл дойде обещанието да бъде премахната таксата „добър ден”, която варненци плащат от шест години на общината, когато им се наложи да доказват, че не й дължат нищо /често за нуждите на някоя от общинските служби/. Добре изглежда и намалението при такса смет, но от там май се показва и червейче – сметопочистващите фирми официално обявиха, че не са доволни от начина на разплащане с общината и не могат да си покриват направените разходи. Разбира се, сметките за чистене на Варна през последните няколко кметски мандата бяха една от

големите нематемически мистерии на града

и вероятно има резерви за укротяване на недоволството. В белодробната болница обаче не е така – в период на завръщане на туберкулозата едно от малкото специализирани заведения почти е затворило врати. След кратко затишие /постигнато с поредна общинска финансова инжекция/ в болницата отново има едночасови лекарски стачки, предизвестия за напускане и неплатени заплати. Два от вариантите – прехвърляне на Тубдиспансера към болница „Света Анна” или превръщането му в център за изследване на туберкулозата, са блокирани от държавата. Така че след като не можахме да накараме властта да се зачете в „Приказка за стълбата”, сега ние

ще четем други стихове на Смирненски,

докато търсим къде и с какво да се лекуваме. Другият хроничен здравен проблем – кадрите, също е далеч от решение. Повечето напускат, за да емигрират, други – за да влязат окончателно в политиката. Тази седмица Христо Бозов официално оглави варненската структура на "България без цензура" – партията, която в момента най-усърдно засмуква членска маса от останалите. Във Варна от теч се оплакват главно от "България на гражданите", но също от ГЕРБ, БСП и "Атака". При партии с история от години /няколко или няколко десетки/ всъщност е логично да има и напускащи. Но когато процесът започне в партия, която дори не си е направила всичките градски структури, нещата вътре май са като във fast food. Или направо junk. Така твърди и Атанас Червенков – вече бивш член на Барековата партия, която той нарича „корпоративно предприятие, в което се наливат пари,

за да се произведе политика, тип "Бързо хранене".

Доколко нещата вътре са junk, издава самият Червенков, който обяснява разочарованието си от новия политик с принципно разминаване – Бареков не пожелал да „натисне” когото трябва в МВР заради опита да отвлекат децата на Червенков. Разбира се, за търсещите политическия философски камък за създаване на универсални избавители дори подобни данни за съставките на новия кандидат не водят до колебание и вероятно бе трябвало да им признаем правото на лош избор, ако след това няма да сме принудени да пием заедно коктейла от разнообразни ментеливи съставки и дружно да търпим поредния махмурлук. Друга част от политическото ни блюдо започна да изсъхва откъм Варна – тази седмица Волен Сидеров се сдоби с ред обвинения заради изпълненията си на варненското летище през януари и макар че според него той е "медийно обвинен", прокуратурата явно също е открила

достатъчно законови белези за хулиганство.

Останалите политици у нас, които се изнервят при полет, ще трябва да си вземат бележка, защото пътуванията им до Варна още дълго ще са бързи само със самолет – пари за магистрала „Хемус” няма. А няма и интерес от инвеститори, защото няма трафик. Новините обаче пристигат и без магистрали. Тази седмица Европейската комисия представи идеята си за предпазен механизъм, който ще дава възможност на съюза да замрази членството на дадена държава и да я лиши от право на глас, ако тя има лоши показатели по отношение на върховенството на закона. Излишно е да напомняме коя е държавата, която вечно е на опашката в годишните доклади и какво се случва и в момента с избора на висши магистрати. На голямото медийно събитие на седмицата обаче, когато тримата първи мъже в държавата застанаха пред около 200 журналисти, темата беше заобиколено. След изтощителни експозета срещата плавно премина в

жалби за демографската криза.

Държавните мъже поне се въздържаха от обещанието да ни направят деца. Но ако поне единият от тях си беше дал труда да прочете ако не данните за емигриралите, то поне да преброи колко молби за помощ има само в една медия за една седмица – от болни, от бедни и от измамени с мълчаливото бездействие на държавата, можеха да си изберат и по-малко излагаща тема за запълване на времето. С променлив резултат мина през седмицата варненският спор за  колите и Морската градина. Пак през седмицата Димитър Новак лансира идеята във Варна да има музей на неговия прадядо Антон Новак – създателят на паркове, с когото би се гордял всеки европейски град. А докато се чудим можем ли да си позволим финансово подобна черешка, можем просто да пазим това, което ни е оставил.