Крайно време е цените да се отвържат

Причиваната да се стигне до сблъсък между министър Драгомир Стойнев и ЕРП-тата е, че България неправилно реализира политиката в сектор ВЕИ. Принципът за постигане на 16% зелена енергия в брутното крайно потребление до 2020 г. трябваше да бъде реализиран чрез т.нар. обратен приоритет - т.е. най-скъпата енергия да е с най-малък дял. А се получи точно обратното. Според националния план квотата за фотоволтаични централи беше 330 мегавата, а те в момента са 1013.

Вторият момент е, че на базата на финансовия модел беше преценено, че системата ще работи на пик 1250 часа, а тя работи на 1500 часа. Което означава, че се произвеждат по-големи количества ток от предвиденото. Те или не трябва да бъдат изкупувани на тази преференциална цена, или трябва да бъде намален 20-годишният срок за задължително изкупуване на енергията от тези ВЕИ. Моята идея е да се преразгледа цената на базата на реалностите - т.е. при работа от 1500 часа на година. Трето: през 2012 г. тогавашният председател на ДКЕВР Ангел Семерджиев не разполагаше с цялостни данни за новите ВЕИ-та.

Данните за условията на пазара, на базата на които трябва да се определят новите цени на тока, се подават до края на март, но цените влизат в сила от 1 юли. Тогава никой не можеше да предположи, че през интервал от 3 месеца неотчетено щяха да влязат в експлоатация почти 500 мегавата нови фотоволтаични централи. И те не бяха включени в онези 13,6% увеличение на цената от 1 юли 2012 г. Което доведе до отваряне на дупка от 500 млн.в системата. Това обаче е по-малкият проблем. За да може да се намали тази разлика, беше въведена такса за достъп на ВЕИ-тата, за да се отчете влиянието на зелените централи върху системата. Преди това те попадаха в раздел "свещени крави" и не участваха в балансирането на електроенергийната система.

Поради което разходите за това се поемаха от всички нас. С въвеждането на тази такса ДКЕВР каза: "ОК, и вие трябва да участвате солидарно в процеса на балансиране". Но поради недостатъчен административен капацитет, тази мярка падна с решение на Върховния административен съд (ВАС). Но парите бяха събрани. И сега трябва да се връщат и това е следващият момент, който доведе до дисбаланса. Също така при въвеждането на т.нар. добавка "зелена енергия", която първоначално беше върху всички, а след това се скри зад кадър и влезе в микса, бе на принципа на пощенската марка. Т.е. приема се хипотезата, че всички тези ВЕИ-та са равномерно разпределени по територията на България, поради което се получава така, че в района на Югоизточна България, където оперира ЕВН, е най-голямата концентрация на фотоволтаици и въобще на ВЕИ.

При тази калкулация, като съберете парите от крайните клиенти и се разплатите със зелените централи, парите няма да стигнат. Т.е. трябва да се вземат от другите места, където са калкулирани в цената, събират се, но отиват в НЕК. Компанията беше координатор. И затова в момента се получава, че НЕК събира пари от другите ЕРП-та, но реално не ги е превела на ЕВН. И, ако не беше кризата в енергетиката и този колосален дефицит в НЕК, нямаше да се стигне до ситуация, в която държавното дружество в момента не може да се разплаща с ТЕЦ-овете, те с мините и т.н. Поради което има хипотеза, понеже всички са кредитори на НЕК, да бъде обявено дружеството в несъстоятелност. Но това няма как да стане. А и очевидно са изстискани резервите в мините а когато тръгнат тези хора с кирките, знаем какво се случва. Поради което и министър Стойнев прояви нервност за това прихващане на суми от ЕРП-тата.

 От гледна точна на Търговския закон всичко е точно, това е нормална практика, но се иска съгласие и на двете страни. А в дадения случай е юридически нарушен един от пунктовете на споразумението. А като се има предвид този дефицит, става страшно, започват да се раздават заплахи, които няма да доведат до нищо. Освен до емоции, но те не са полезни за никого.  Но има много неща, които все още могат да се направят. Има възможност да се преразгледат договорите с фотоволтаиците, вятърните централи, да се коригират цените на базата на реалната използваемост.

Очевидно трябва да се влезе в преговорен процес с централите с дългосрочни договори. И последната мярка -  постепенно да започне повишаване на цената на тока, защото 2015 г. искаме или не, тя просто ще скочи. И след като отпаднат ограниченията, в пазарни условия има равновесие между търсене и предлагане. Този процес е динамичен, но като се има предвид и това вече е очевидно за всички, че цената на енергията не е пазарна, тя ще скочи и тогава не завиждам на който и да е на власт. А смяната на управляващите няма да промени ситуацията.

И лично аз, като избирател, ще гласувам за тази партия, която първа вдигне знамето и поиска политически консенсус в сектор "Енергетика". Тя трябва да бъде спасявана. А не да продължава да се превръща в поле на остър политически дебат. Това с приказки няма да се случи. В новата енергийна стратегия трябва да бъде заложена повече икономика и по-малко политика. Защото политиката в енергетиката е контрапродуктивна.