Само обществено обсъждане на проекта за реконструкция на символа на Варна може да бъде гаранция за дългосрочно бъдеще

Варна е град с затихващи функции. Тъжно ми е да го кажа, но все някой трябва да го изрече на глас. А не тихомълком да изнася бизнес (работа) и домочадие към София, защото там са решенията и възможностите. В последните 8-10 години градът губи по малко от чара си с всяко отшумяващо лято. Точно в тези 8-10 години обаче един спорт се превърна в символ на града. Символ, какъвто е и залата, в която се играе - Дворецът на културата и спорта. Едва ли има човек в България, който да не свързва мъжкият национален отбор по волейбол с Варна.

Сигурно и много от

водещите фигури в европейския и световен

волейбол поставят знак на

равенство между България и Варна

по отношения на най-любимия спорт на българските фенове.

Сега обаче Варна е на път да се прости с два от символите си - Двореца на културата и спорта, защото не се знае дали ще го ремонтират, и волейбола, защото без ремонтирана зала, няма как да бъдат посрещнати стандартите на Европейската и Световната волейболни федерации. Няма какво да го крием, построеният през 1966 година и ремонтиран в средата на 80-те години на миналия век Дворец е морално остарял. И е далеч от изискванията й в момента. Но със серия от компромиси, все някак успявахме да го вмъкнем в нормите "на ръба" и да провеждаме състезания. С ясното съзнание, че рано или късно, ще дойде денят, в който еквилибристиките по ръба на правилата няма да са възможни.
Този ден дойде на 17.11.2012 година. 19 години след онази паметна победа на "Парк Дьо Пренс", в Люксембург записахме още една - спечелихме домакинство на Европейско първенство по волейбол за мъже. 34 години след София'81 България ще посрещне елита на Стария континент. Изготвяйки кандидатурата, заложихме на няколко принципа и опорни стълба - единият - Варна. Другият - публиката. Третият - разширявай географията. Все принципи, на които CEV държи сега и ще държи за в бъдеще. И, докато получвахме поздравления за победата, президентът на CEV Андре Майер не пропусна да попита

"Ще имаме ли успешен ремонт във Варна?"
Най-простият вариант беше БФВ да му отговори "Не сме сигурни". И да предпочете залите във Пловдив или Ботевград. Още по-лесният - Арена "Армеец" и край. Тази опция, между другото, наближава със страшна сила. Но и президентът на федерацията Данчо Лазаров, и членовете на УС, и моя скромна милост, вложихме усилие да задържим Варна на борда.
Докато не се стигна до настоящата ситуация. При появата на 5-6 милиона лева за усвояване, "огладнелият бизнес" реши да се бори за поръчката. С честни и нечестни средства. Но никой не се замисли, че всъщност някой трябва да свърши качествена работа по изготвянето на обществената поръчка, оценяването на офертите, избора на изпълнител. Резултатът го обяви Комисията за защита на конкуренцията днес - ново оценяване и вероятно дисквалифициране на победителя Ателие "Серафимови". Между другото, никой никъде не видя с какъв проект печели, въпреки че 60% от оценката се формира на база на иновативативност ("П1:предложени иновативни решения и оригинална идейна концепция").
Чудя се, как един от членовете на комисиите, подготвяли документацията, и оценявали проекта, нито пък някой от ръководството на ДКС ЕАД (нежели неговият принципал - Общинският съвет), не се сети да каже: "Хайде да зададем критерии за иновативност". Например, влиза ли перспективата в иновативността? Влизат ли възможностите този ремонт да бъде само етап от цялостна реконструкция. Ще ни трябва ли нов паркинг, ако увеличим местата в залата с 1500 броя? Къде ще спират тези коли - ще задръстват квартала или ще им намерим място в разширения проект? Иновативно ли е да се направи спортната функционалност по критериите на Световните федерации по волейбол, баскетбол, хандбал и т.н., или да я караме по написването на обществената поръчка?
Перспективата за далечно бъдеще е много важен момент за Спортна зала

Ако не бъде заложена сега, ще бъде фатално. Примерно, последният ремонт на ДКС е от 1984 година, тоест следващият ще бъде след 30 години. Нали разбирате какво означава това? Че, ако сега ремонтът бъде направен колкото да мине Евроволей 2015, и после ще я бутаме по старому, Символът на Варна ще си остане символ на Варна само по едната конструкция. Ама бутайки я по старому, няма да свърши добре. Справка - последните годишни финансови отчети на ДКС ЕАД и тенденцията в тях.
От друга страна, наричайки съоръжението "Символ на Варна", следва да се съобразим и с мнението на хората от града. Със сигурност има много мнения, които могат да бъдат чути и да помогнат за реализирането на правилния проект. Затова

решението е само едно - обществена дискусия

Показване на проектите пред хората на морската столица. Реална конкуренция между архитектите. Реална конкуренция между строителите. Така и само така ще бъде намерено правилното решение - това, което ще остави Двореца за дълги години Символ на Варна. Не ми се вярва прокуристът Симеон Варчев да има желание името му да остане в историята като човекът, направил втория ремонт на ДКС, но толкова зле, че след него и потоп.
И тъй като Комисията за защита на конкуренцията върна за ново оценяване проектите, следва да се вземе правилната поука и да бъдат предприети мерки:
1. Съставяне на нова комисия за оценяване (настоящата е очевидно дискредитирана и незаинтересована за бъдещето на Двореца на културата и спорта), в която да членуват доказани професионалисти във всички области, по които се оценяват проектите
2. Публично показване на проектите
3. Обществено обсъждане сред гражданите, съсловията и организациите, които могат да бъдат полезни
4. Публично, повтарям, публично обявяване на аргументите за взетото съответно решение.
As simple as that, както казват американците. А ако това не работи:
5. Всичко отначало - нов конкурс, подготвен този път не през пръсти, а качествено. И не от случайни хора, а от професионалисти в съответните области. При условията на пълна прозначност!!!
Иначе ще остане горчивият привкус за наредена обществена поръчка, уредени "наши" хора да усвоят едни пари, и никаква заинтересованост към перспективата, в която ще се окаже Дворецът на варненци. Апропо, само между другото да подскажем на комисията, че е добре да бъдат внимателни при подреждането на нещата. Не може да има оценка 10 от 10 за един от участниците за най-кратък срок ("Серафимови"), а за други ("Тилев") - 9,138 от 10 - за същите 52 дни. Внимавайте, бе, хора, ще вземе да ви пусне някой едно сигналче в прокуратурата, ще има да обяснявате, че е неволна грешка.

За повече подробности:
http://reg.cpc.bg/AllResolutions.aspx?dt=2&ot=2

* Стефан Августинов определя себе си като варненец по душа и съдба, той е управляващ директор на "СпортЛаб" ЕООД, компанията, изработила и защитила печелившата презентация за Евроволей 2015