Най-голямо е забавянето в областта на образованието и осигурителната система

И тази година България ще бъде обект на остри критики от ЕК заради забавянето на реформи в ключови сектори. Въпреки препоръките на Брюксел правителството не само не бърза с преструктурирането на неработещите сфери, но и в част от тях върши точно обратното на съветите на комисията. Това личи от актуализираната национална програма за реформи за 2014 г. Документът, който се изготвя ежегодно и подлежи на оценка в Европейската комисия, бе публикуван за обществено обсъждане на сайта на финансовото министерство.

Националната програма за реформи за тази година отчита напредъка по 7 препоръки, отправени от Европейската комисия през 2013 г. Сред тях са подобряването на събираемостта на данъците и изсветляване на икономиката, реформите в пенсионната система, здравеопазването и образованието, качеството на бизнес средата, съдебната реформа и заздравяването на националните регулаторни органи. Вече стана традиция напредъкът по тях да се определя като скромен. На фона на поетите от кабинета ангажименти в препоръките на Европейската комисия тази година могат да се очакват и по-тежки квалификации.

Още отсега е ясно, че сред най-критикуваните сектори ще бъде образованието. Отдавна обещаното приемане на нов закон за училищното образование за пореден път се отлага. Според националната програма за реформи законът ще бъде приет през последното тримесечие на 2015 г. През 2016 г. ще се готвят правилници и наредби за прилагането му, а реално законът ще влезе в сила през учебната 2016-2017 г. Това няма нищо общо с графика, който България представи пред Европейската комисия през 2013 г. Тогава служебното правителство обеща законът да е приет през втората половина на 2013 г., а прилагането му да започне още от учебната 2013-2014.

В програмата за 2014 г. не фигурира и друг изрично посочен срок - влизането в сила на нови учебни програми в 40 университета. Програмите се готвят с европейско финансиране и целят да осигурят по-тясна връзка между обучение и изискванията на пазара на труда. През 2013 г. правителството обеща на Европейската комисия, че програмите ще започнат да се прилагат от учебната 2014-2015 г. За висшето образование кабинетът през 2014 се ангажира с приемането на стратегия, но няма и дума кога и дали ще има нов закон.

Нулева е годината и за очакваните от Брюксел реформи за ограничаване на ранното пенсиониране и за изравняване на пенсионната възраст при мъжете и жените. Противно на препоръките от ЕС, БСП замрази за година увеличението на възрастта за излизане в пенсия с обещанието да намери обективни критерии за промяната й. Очаква се това да бъде продължителността на живот след пенсиониране, но конкретна формула все още не е предложена. В петък социалният министър Хасан Адемов обеща до началото на септември да бъде предложено цялостно решение по този въпрос.

За "горещия картоф" - изравняването на условията за мъже и жени, социалното министерство посочва хоризонт след 2021 г. Това е годината, в която действащата до миналата година схема на увеличение с по 4 месеца на годините стаж и възраст приключва. Според програмата предстои обсъждане на мерки за ограничаване на ранното пенсиониране, но всъщност тази година БСП зави в противоположна посока, като премахна въведената от ГЕРБ възраст за работещите в отбраната. Лично лидерът на социалистите Сергей Станишев предлагаше законодателни промени за гъвкаво пенсиониране. Няма сериозни ангажименти и по отношение на инвалидните пенсии, които също редовно намират място в критиките на Брюксел. Правителството предвижда тук мерки за повишаване на контрола, докато експерти отдавна настояват тези пенсии да бъдат спрени за хората, които могат да работят.

За поредна година България вероятно няма да предприеме нищо радикално и за минималните осигурителни прагове. Още преди 2 г. Еврокомисията поиска да се преразгледа тяхното използване за изсветляване на икономиката, тъй като в кризата те оказаха "нежелани странични ефекти". Както "Сега" многократно писа, в някои сектори праговете вече са почти на нивото на средната заплата, което на практика поставя на едно равнище най-нискоквалифицирания персонал и специализираните служители. По този въпрос кабинетът дипломатично изтъква, че не налага административно ръст в секторите, където няма сключено споразумение между бизнеса и синдикатите. Това правителство е поредното, което се измъква от искането на Брюксел за мерки с оправданието, че се очаква мащабно изследване на ефекта от праговете върху заетостта. Същото беше записано и в предишната програма за реформи от служебния кабинет.

От правителството все пак признават частично негативното влияние на праговете върху три бранша. Според пилотно изследване в три региона с най-слабо икономическо развитие и най-високи нива на безработица - Северозападен, Северен Централен и Североизточен, повишението на праговете оказва негативен ефект върху заетостта в търговията, хотелиерството и ресторантьорството от 2009 г. насам. За строителството обаче се признава за дърпане назад само през критичната 2009 г.

Доста по-амбициозна в сравнение с предишни години е програмата на здравното министерство за реформи в един от най-критикуваните от Брюксел сектори. До октомври екипът на Таня Андреева обещава концепция за лекарствена политика, която трябва да въведе аптечни здравни карти за преодоляване на сегашното неравномерно разпределение на аптеките. Другата заявка е преразглеждането на медицинските стандарти за болнична и извънболнична помощ с цел да се намалят ненужните хоспитализации и да се намали разходът за болнична помощ.