Съществуват само 4 преписа, един от тях е реставриран в Народната библиотека

От месец ученици и учители преравят мазета и тавани в училищата си, за да намерят забравени портрети на патроните си. Поводът е инициатива на издателство "Просвета", с която издателите се опитват да дадат втори живот на забравени литографии с облика на възрожденците ни, издадени преди 130 г. от Христо Г. Данов. Откритите изображения се реставрират в Народната библиотека. Това стана повод да надникнем в лабораторията, която дава нов шанс за живот на редки и уникални книги.

Човечеството вещае края на света сигурно още от възникването си. Една от редките книги за това, създадена преди четири века, е оцеляла и изплува в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий". Четивото, написано на черковнославянски, има само четири преписа в света, като единият се намира в Санкт Петербург. Миналата година реставраторите в библиотеката възстановиха и бг копието, разказа Мария Велева, шеф на лабораторията там.

Книгата е създадена през 1666 г., когато усилено се е говорело за край на света. Поне на Запад. Комбинацията от 1000 години плюс 666 - числото на звяра заедно с чумната епидемия и големия пожар в Лондон

дава повод на човечеството да заговори за апокалипсис. Появяват се и много четива по този повод, някои от които ни съветват как да се спасим в деня на Страшния съд. 

Такива съвети дава и книгата "Духовни образи", над която са работили реставраторите. Тя е богато илюстрирана с изображения, разкриващи както сътворението на света, така и края му. Адам и Ева в Райската градина (без полови органи) се редуват с картини, в които грешниците горят в казаните катран в ада, а над тях бдят дяволи. На друга картина

Смъртта преследва грешници

размахвайки традиционната си коса. Книгата е била в доста лошо състояние и възстановяването й отнело 5 месеца, разказва Мария Велева. При реставрацията се открили и залепени страници, които разкрили няколко нови текста. Печат върху корицата показва, че четивото е попаднало в Народната библиотека през 1920 г., но редът му за реставрация е дошъл едва сега. Отговорниците на отделите вземат решения за възстановяването на старите книги на базата на тяхната застрашеност, разказва Велева. Неотдавна им се наложило да възстановят и 6-метров свитък с кореспонденция - предтеча на днешните прикачени файлове. За да не се изгуби нищо, служебната кореспонденция течала по следния начин - всеки, който я получи и трябва да даде становище или отговор, навива предишната част от свитъка и залепва своя с отговора си. Следващият в списъка навива и тази част и долепва собствения си отговор. 

Така се получило четиво, дълго 6 м

Възстановяването на книгите става посредством три метода, разказва Велева. Единият от тях е ръчна реставрация и се използва най-вече за изображения - карти, графики. За него се използва и ръчно изработена японска хартия, която се прави изключително трудно само от памук и по тази причина е доста скъпа. Другите два варианта са листоотливане и ламинация. Първият от тях е изобретен от българка - Стела Алкалай. Тя е създала през 50-те години и първия апарат за тази процедура, който дълго време се ползвал в Народната библиотека. Алкалай обаче не могла да патентова изобретението си у нас - направила го едва когато заминала за Израел и днес методът се ползва в цял свят. Апаратът, на който Народната библиотека извършва листоотливането в момента, е закупен от Дания.