161 деца са заминали с нови семейства в САЩ

Чужденци все по-често стават родители на изоставени българчета. За пет години броят на международните осиновявания е скочил почти двойно, отчетоха от правосъдното министерство, съобщава "Стандарт".

Американски семейства са готови да теглят кредити, за да финансират процедурата по осиновяване на наше дете, съобщи Милена Първанова, директор на дирекция "Международни осиновявания пред "Стандарт". "В САЩ са много по-толерантни към деца със специални нужди", каза тя. Затова повечето хлапета с проблеми у нас се осиновяват от американски фамилии. Те получават финансова помощ от държавата само когато осиновяват американско дете.

Ако искат българче, теглят кредит или разчитат на помощта на църквата и на неправителствени организации. В много случаи семействата получават и финансова подкрепа от дарители, за да могат да реализират проекта си. Почти 90% от фамилиите в САЩ вече имат деца, но решават да отворят дома си за нашенче. През последните две години американските семейства са участвали в общо 241 успешни процедури по осиновяване. След тях са Италия и Франция.

"В по-малките населени места в САЩ посрещат детето с плакати "Добре дошло". Бих искала да видя и у нас да превръщат осиновяването в празник", надява се Милена Първанова. "Колкото е по-малко детето, толкова по-бързо учи езика", каза още експертът от правосъдното министерство. Момиченце на 6 години, което отпътувало три месеца преди посещението на специалисти от България, вече говорело на английски толкова добре и вече се разбирало с родителите си. От правосъдното ведомство препоръчват езикови курсове за по-големите деца. Те могат да ги посещават, след като осиновяващите са дали съгласие да вземат хлапето. "Ще опитаме да направим това със социалните служби по места", каза Първанова.

Има случаи, в които осиновителите се съгласяват да приемат за свои по няколко деца - основно братя и сестри. Така през миналата година са осиновени четири деца с роднинска връзка. Рекордът е на американско семейство, което е осиновило пет деца наведнъж без кръвна връзка.

За международното осиновяване етносът като цяло не оказва никакво влияние върху желанието за осиновяващите, смята експертът от правосъдното ведомство. Осиновяват се много деца със синдром на Даун. У нас няма интерес към деца със здравословни проблеми, признават експертите. И допълват, че отскоро интерес към нашенчета има от Португалия, Малта и Люксембург, почти всички скандинавски държави извън Швеция. Има и желаещи да осиновят българче от Гърция и Кипър.

Осиновени деца в България
2009 г. - 746
2010 г. - 950
2011 г. - 952
2012 г. - 738
2013 г. - 737

Осиновени деца от чужденци
2009 г. - 220
2010 г. - 246
2011 г. - 329
2012 г. - 395
2013 г. - 407

Източник: АСП, Министерство на правосъдието

17 години е пределна възраст

Най-малкото осиновено дете от чужденци е на 1 годинка. От друга страна, най-високата възраст за международно осиновяване е на дете на 17 години, съобщиха експертите от министерството на правосъдието. Като цяло желаещите да приемат деца на по-висока възраст не са много. Изискването за възрастта отпада, ако се осиновява с по-малко братче или сестриче, обясняват от дирекцията за международно осиновяване. Специалните мерки са насочени към тези големи деца. Много от приемащите държави определят възраст за осиновяване. Във Франция тя е 14 години, за САЩ - 16 г. Осиновяването без родствена връзка е възможно само в САЩ.

Посредниците само с лиценз

Акредитирани организации с лицензи посредничат при международни осиновявания, съобщиха от дома за медико-социални грижи в Плевен. Те търсят и намират осиновители, водят ги в дома и ги срещат с детето. "Интересуваме се какво става с осиновените деца, след като попаднат в друга държава. Това на място се проследява от социален работник, който на 6 месеца изпраща доклад към акредитираната организация, посредничила при осиновяването", сподели директорът д-р Десислава Коцева.

Тя допълни, че откакто е шеф на дома, е получила само един такъв доклад. "Това детенце, за което имам обратна информация, е в Испания и се чувства много добре. То е с вградена аномалия, хидроцефалия и спина бифида. Детето беше оперирано тук при нас и му беше сложена клапа. Проходи, проговори и се чувстваше чудесно", каза д-р Коцева. Тя призна, че българите нямат манталитет да търсят за отглеждане деца с увреждания. И даде пример с чужденка, която гледа 18 деца, от които само едно е биологично нейно. Само от дома в Плевен осиновила три хлапета.

Наши готови да приемат сирийчета

Българка чака за дете от Афганистан

Сирийски деца могат да бъдат настанени у български семейства. Допитване на Националната асоциация за приемна грижа показва, че 20% от нейните членове са готови да приемат деца от лагерите за бежанци. Това са около 40 семейства. Според закона приемните родители получават 130% от минималната работна заплата за гледане на едно дете. Желание за осиновяване на афганистанче е заявено пред Министерство на правосъдието, научи "Стандарт". Българката, пожелала да отгледа малчуган от тази страна, има афганистански корени и вероятно това е причината за желанието й. Все още обаче предложение за конкретно дете не е получено от тамошните служби, които отговарят за осиновяванията.

В момента у нас в регистъра за осиновяване 3195 деца чакат своята майка и татко. В същото време броят на семействата, пожелали да си вземат дете, е два пъти по-малък - 1479. А две трети от кандидат-родителите настояват за здраво хлапе на възраст до годинка и половина, най-много две, от български произход, без фамилна обремененост. Това силно намалява шансовете за семейство на поотрасналите и със здравословни проблеми сирачета. А те са преобладаващата част. Почти половината от вписаните в регистъра за осиновяване малчугани - 1400, са с някакви заболявания или увреждания. "Децата, които повече от 6 месеца остават в регистъра, без към тях да е проявен интерес, се предлагат в регистъра на Министерството на правосъдието за международно осиновяване", обясни Нина Кънчева, главен експерт в Агенцията за социално подпомагане. Това обяснява и защо процентът на осиновените от чужденци деца с увреждания е толкова висок.

У нас все пак годишно се осиновяват между 35-45 хлапета със здравословни проблеми. Те обаче са такива, че с лечение или операция може да се коригират, стига децата да са в по-ранна възраст. През последните години все повече родители се наемат да вземат ромче. Често нагласата им се променя в хода на консултациите със специалисти.

Съвет от експерти оценява семействата

Поне три кандидатури се разглеждат у нас, за да се намерят майка и татко на всяко конкретно хлапе в регистъра за осиновяване. С тази задача са натоварени специални съвети, оглавени от шефовете на регионалните дирекции "Социално подпомагане". В тях влизат юристи, педагози, педиатри, психолози. Така решението кое дете на кого да бъде дадено не се взима еднолично. 2003 г. то е било единствено в ръцете на директорите на интернатите. След 2009 г. пък законови промени премахват дългата и сложна процедура по вписването на децата в регистъра за осиновяване. Тогава се въвежда регламентът, ако биологичните родители не потърсят оставеното в институция дете повече от 6 месеца, то бива предложено за осиновяване. Именно тази промяна води до рязко падане броя на изоставените в сиропиталища деца през следващите две години. Както и до набъбване на списъка с тези, на които трябва да се търсят нови родители. Така през 2010 и 2011 г. броят на осиновените у нас хлапета (без да се броят заминалите в чужбина) скача до 950 годишно - с 200 повече от предишни години. "В момента отново се връщаме към нормалната тенденция годишно в България да се осиновяват около 730-740 деца", казват от Агенцията за социално подпомагане.Получават грижа и шанс да оздравеят.

Сузана и Джо спасиха Вероника

Американците Сузана и Джо Мюсър спасиха живота на 9-годишната Вероника. Детето е със синдром на Даун и сега се казва Кейт. То е едно от общо 18-те деца на семейството. Когато посещава за първи път дома в Плевен през май 2011 г., Вероника тежи едва 4,8 кг и е на ръба на физическото оцеляване. В сиропиталището я хранели с боза от брашно и вода. Три години по-късно Кейт общува с природените си братчета и сестри, плува в басейн, усмихва се и се радва на живота. Семейство Мюсър осиновяват и още едно българче, 16-годишно момче, болно от детска церебрална парализа. Общо 8 деца българчета пък осиновяват през 2012 и 2013 г. семейство Брент и Аманда Ънроу. Те подават ръка на общо 5 нашенчета със синдром на Даун преди 2 години. Миналата година пък осиновяват още 3 нашенчета, които имат шанс да получат нов живот зад океана. Ънроу имат общо 21 деца.

Взеха 26 деца от дома в Плевен

Международните осиновявания се увеличават. Това отчетоха от детския дом за медико-социални грижи в Плевен. Миналата година за чужбина са отпътували 26 техни деца, докато в предишни години се случвали едва по 6-7 осиновявания. В плевенския дом отглеждат 92 деца. Повечето имат увреждания и малформации и се нуждаят от специализирани медицински грижи и рехабилитация.

Галина Кубратова, медицински психолог

Американците осиновяват деца, защото имат абсолютно различен морален исторически и социален опит. Българинът винаги е бил с култура на оцеляването. През 20-те години дори са захвърляли деца на покрива на църквата, за да стане ясно дали ще оцелеят. Ако е живо на сутринта, значи е здраво и ще живее. Друг детайл е социалната стигма върху болните. Дълго време живяхме в система, която не допускаше различни. Те бяха отхвърлени и дамгосвани, психично болните изолирани. В САЩ и Канада е друго. Там не живеят в култура на оцеляване. Всички, които осиновяват, са силно вярващи. Християнството, в чиято основа е милосърдието, има уважение към различния. Тези хора вярват, че Бог ги е натоварил с мисията да се погрижат за ближния в беда. Имат изградени вътрешни потребности да правят добро, което е част от ценностната им система. Подобен тип поведение е най-силно изразено при протестантите. Те имат много силна социална мрежа, която финансира самотните родители или осиновителите. Изградени са центрове за рехабилитация и осиновеното дете има всички шансове да оздравее напълно, да получи адекватна медицинска грижа.