Избрани Новини
За кого бие преференцията или какво е селфи вот
Участието на Светослав Малинов под номер 2 и сега в листата на реформаторите е най-силната интрига на евросезон 2014.
Mакар че двойката депутат - преференция е оксиморон, понеже средно нормалният човек не предпочита политици, тя ще бъде реално приложена на изборите у нас след по-малко от месец, пише в коментар на "24 часа".
Тази година за първи път интригата на вота е както междупартийна (по-очевидната, в която политическите сили вкарват парата), така и междубратска, т.е. в рамките на една и съща формация. На евроизборите през 2009 г. преференцията от 15% бе немислима - прескочиха я само обиграните Меглена Кунева и Надежда Нейнски. Кодексът “Фидосова” я сви до 6%, но в този си вариант тя така и не заработи, след като Мая Манолова промени изборните правила за Европейския парламент още преди да са заработили.
Ако на 25 май гласуват приблизително 2,6 млн. българи, или 38,9%, каквато бе активността на предишния европейски вот през 2009 г., един евродепутатски мандат ще тежи точно 153 040 гласа. Съответно преференцията за лъвски скок на първата позиция се заковава на 7650 предпочитания за съответния кандидат, отбелязани с Х или любимата “чавка” върху съответстващото му кръгче в дясната част на бюлетината.
На предишните избори най-много преференции имаше за НДСВ и Синята коалиция. Меглена Кунева бе събрала 16,5%, Антония Първанова - 1,5 на сто. Също с 16,5% се отличи тогавашният водач на сините Надежда Нейнски. Интересно е да отбележим, че тогава Светослав Малинов от ДСБ събра 4,9% предпочитания - рекордни за кандидат, който не оглавява листа и почти колкото е сегашният праг. Именно неговото участие под номер 2 и сега в листата на реформаторите е най-силната интрига на евросезон 2014. Както заради традициите на десния избирател да изразява мнение, различно от официалната подредба, така (най-вече) и заради полупреглътнатото и зле прикрито недоволство, че Кунева води отбора. Ето защо мобилизация за пренареждане се очертава основно в листата на привидно монолитния Реформаторски блок.
На предишните избори Синята коалиция получи 204 817 гласа, което значи, че при 10 240 гласа за Малинов Кунева би била детронирана. А младата коалиция - минирана още на първите си избори заедно. Друг е въпросът, че традиционно потенциалът на старите десни е заковаван на поне 600 000 избиратели... (Макар че на тази подкрепа те можеха да се радват преди появата на Бойко Борисов и ГЕРБ.)
Ако съдим по резултата й от избори 2009 - 57 931 гласа, коалицията около ВМРО пък би могла да бутне водача Николай Бареков само с по-малко от 3000 преференции. Или точно с 2896 предпочитания, отметнати върху кръгче 2 вдясно, зад което ще “играе” заместникът на Красимир Каракачанов Ангел Джамбазки.
В Коалиция за България пък той има аналог сред младежите - журналистът Александър Симов, който набира все повече привърженици сред форумите и социалните мрежи. При 476 618 подадени гласове на последните евроизбори за левицата шефът би минал втори, ако някой събере непосилните 23 830 “чавки” вдясно...
Преференциите са със сигурност най-непопулярни сред “монолитните” ДПС, ГЕРБ и “Атака”, където волята на централата по правило не се оспорва. И на последните избори за Страсбург преди 5 г. трите партии събраха най-малко преференциален вот.
Затова звучи почти невероятно, че 5 на сто от 364 197-те гласоподаватели на движението на последните европейски избори биха “дръпнали” някой, например Илхан Кючюк, пред водачката Филиз Хюсменова. Кулоарната информация гласи, че ДПС, ГЕРБ и “Атака” ще “закълнат” изрично своите избиратели да не пипат дясната част на бюлетината, т.е. да не отбелязват преференции.
На предишния евровот едва 16 на сто от избирателите отбелязаха предпочитание за кандидат, различен от първия. На този в пренареждането се очаква да се включат много повече, понеже преодоляването на прага е три пъти по-лесно. При висок праг преференциите не действат, но силно затрудняват работата на избирателните комисии и на преброителя.
Изводът - ниската активност работи за по-лесната реализация на преференцията. Тогава разместването на партийно подредените листи би ставало с по-малко гласове, следователно с по-голяма лекота.
Така амбициозните претенденти, наредени от централите под чертата, могат да си помогнат, като агитират повече приятели, познати, познати на техни познати и фейсбук приятели на техни приятели, да отидат до урните. И второ - да гласуват не само в лявата, но и в дясната част на бюлетината.
Нещо като селфи вот.За кого...