На „Тича” показаха, че има смисъл и от отбори, където такива като Гонзо и Домо да се докажат

През зимата много хора направо теглиха чертата на Черно море. Тогава от клуба бяха натирени няколко скъпоплатени медийни герои, за които днес май никой не си спомня. Чистката на Райков и Зайков обаче бе повод за невиждано вайкане край морето. Собствениците пък щяха да бъдат анатемосани, ако имиджът им не бе така респектиращ. Все пак ултрасите продължиха да си мрънкат под мустак, оставяйки голямата олелия за след сезона. Е, той приключи, но Морето – не. И не само, че не приключи, но „Тича” се очертава като втория бастион на нормалността в българския футбол след този в Стара Загора.

Който е наясно с бизнеса на хората от ТИМ, с тяхното влияние в ТАЗИ България, би трябвало да знае, че за тримата собственици на Черно море щеше да е детска игра да класират тима си за евротурнирите. Не Гонзо, а те! Изглежда обаче във Варна има от малкото хора, които са способни да надмогнат нарцисизма си с въпроса: „И за какво ми е всичко това”? Черно море игра в Европа, но не игра във Варна. Посрещна Санта Хулия на “Васил Левски”, мери сили с ПСВ в Бургас, но край Морската – нищо. А и да харчиш ресурс, нерви и може би имидж, за да си на всяка цена в Европа е прекалено, защото рано или късно идват Иртиш, Сараево или Мура и си аут. Затова мултимилионерите от ТИМ решиха да оставят Черно море да се развива нормално и докъдето може, а не да го форсират.

Може би решението им бе повлияно от факта, че не един и два форсирани проекта в българския футбол бяха умело докарани до фалит от тези, които ги форсираха. Пресният пример е Черноморец, където покрай клуба Митко Събев потопи и немалка част от бизнеса си.

В Сливен се случи същото и Данчо Лечков още се влачи по дела. Да не говорим за милионите, похарчени от Гърнетата. Черно море е първият клуб със сериозни собственици, който сложи точка на всичко това. И започна да приема футболната си собственост просто като... футбол. Някакви хора получават заплати, за да играят. И срещу това, което постигат зависи и издръжката на тима. Няма драми, ако не са в тройката, както нямаше да има драми и миналата година по това време, ако Черно море беше изпаднал. Не знам дали си спомняте, но на тезгяха пред варненци имаше два мача, които можеше да купят, при това за дребни пари, за да си гарантират оцеляването. Не го направиха, взеха други две срещи, благодарение на които се спасиха в аванс.

Тази година Черно море финишира 5-и с бюджет близо 5 пъти по-малък от Ботев, завършил само едно място по-напред. Т.е. в българския футбол разликата между ненормалното харчене и нормалния живот е едно място. Някой от критиците във Варна тогава да обясни има ли смисъл и край морето на година да се опукват по 15-20 милиона? Не! Черно море днес вече има съвсем друго призвание. И това се вижда от двата трансферни прозореца. През тях изскочиха над 15 футболисти. За повечето от тях можеше да се вземат добри пари. Или да не бъдат пуснати срещу не толкова добри пари. И какво като Домовчийски, Бергонси или Сашо Александров бяха останали на „Тича” и за есента? С или без тях Черно море пак щеше да е шести. Тогава по-добре тези хора да се развият. И те вече се развиват.

Александров е най-много игралият в плейофите бранител на Лудогорец след Козмин Моци. И утре, ако разградчани го продадат, Черно море ще получи своите 40 процента. А 40 процента от два милиона евро са много, ама много повече от 200 000 лева. В същото време обаче децата във Варна вече имат смисъл да искат да са част от Черно море. Защото това им е шансът във футбола. И още по-важното е, че на „Тича” никой не посяга на този шанс на футболистите. Ето сега Гонзо и Домовчийски. Двамата на Герена не ги брояха за живи. Георги Иванов го натириха, за да му е комфортно на Мъри, който въобще не дойде. Валери пък зимата не го искаха дори без пари. Сега и двамата са най- важните хора в лятната селекция на Левски. А нямаше да са такива без „рециклирането” им във Варна. Там Гонзо научи занаят, а Домовчийски, че има бъдеще.
А най-важното е, че Черно море разбра, че има бъдеще. При това ясно такова – налагат се юноши и млади футболисти от други клубове, дава се шанс на треньори, които наистина искат да работят, а когато те успеят идват следващите. И всичко опира до това на „Тича” да са честни към клуба. Никой не иска свръхрезултати, никой не го гони мегаломанията. Ако тази философия се пренесе и в доста от другите тимове в елита, може би „А” група ще стане още по-нормална.