Убийство на дете... кафеварки, задължително гласуване, нов държавен дълг....

Тази седмица в цялата държава кодът беше „Паоло”. Заради поредното убито на пътя дете, от гняв и от страх за децата си, във всички големи градове излизат на мълчалив поход. За пореден път въпросът е „Кой?“ Защото в съдебното дело за края на един незапочнал живот в графата „извършител” ще остане „Георги Сапунджиев“. Обаче има и към седем милиона други българи, които

също не сме съвсем невинни,

понеже активно или като наблюдатели съдействаме ден след ден за утвърждаване на принципа „правилата да ги спазват всички останали, за мога аз да си ги нарушавам спокойно“. И няма нужда от квалифицирана врачка, за да сме наясно, че случаят „Паоло” ще отшуми до края на другата седмица и ще си го припомним чак следващия път, когато някой, минал напряко през правилата, убие следващото дете и държавата започне да се гневи с друг код – срещу шофьора, срещу държавата, срещу съда... Тази седмица Варна обаче успя да изненада препатилата ни съдебна система – появи се свидетел, който сам отиде и призна, че е лъгал пред съда. Свидетелят е униформен, показанията му бяха част от обвиненията в хулиганство срещу Лъчезар Братев. „С ръка на сърце“ полицай Юри Юриев призна пред съда за бартера – и той бил в Морската градина с личната си кола /тоест, в същото положение като Братоев и жената, която общинските полицаи глобявали/, а с акта се разминал, след като обещал да свидетелства в полза на колегите си. Съдията по делото Атанас Шкодров записа прецедент в кариерата си, а ние – поредната въпросителна

как се случват нещата у нас.

Или поредното обяснение какви завои около правилата довеждат пътя до казуси като „Паоло“. Имаше и пример за малко градско чудо – след като в квартал „Левски“ пропадна тротоар, ремонтиран преди седмица, гражданка се оплака и на същия ден преживя шок -  "Инжстройинженеринг" ремонтираха веднага. Ще има ли и голямо градско чудо под формата на пренареждане на целия център? Поиска го кметът, след като събра целия си обществен съвет на място – върху кривите павета. А те са друга добра илюстрация на вярата /съчетана с правилни приятелства/, че правилата важат за други. Наредени както трябва, варненските павета могат да останат като добър знак, че в града сиренето най-сетне е станало с пари за всички, а при нова издънка

дори няма да са необходими протести –

изборите и така наближават. Въпреки дъжда, идва и лятото, при това край едно по-чисто море, ако вярваме на Европейската агенция за околната среда. Към трите варненски плажа, оценени с шестица миналата година, сега са добавени още седем, като голямата изненада е традиционно влизащият в лошите новини Южен плаж. Във Варна обаче е и единственият наш плаж, получил двойка - Офицерският. Ако се разходите край Шокъровия канал, изобщо няма да питате защо. Само „кой?“ Заседналите по решетките гуми, парцали и едри домашни отпадъци /за които няма как да обвиним вятъра/ са друго доказателство, че всички много си обичаме града и морето, много искаме да се спазват правилата, за да е чисто и хубаво, много сме недоволни, че „не чистят“, обаче

кой цапа не ни е тема.

Минаха и вълненията покрай матурите на седмокласниците. Във Варненско пълни отличници няма, но и двойкаджите не са се увеличили, а средният успех си остава същия като през последите три години. На фона на процесите в българското образование това вече трябва да се брои за добра новина, още повече, че пак се задават нови идеи за промени. След годините роене на учебници, сега образователният министър пое курс към държавен монопол и поднови спора да имат ли избор началните учители или държавата да им задава тона. Недоволството на деца и родители от наукообразните абракадабри /с подкрепа на многообразието/ се противопоставя на нуждата от единен стандарт и по-малко корупция /с подкрепа на монопола/. Спорещите страни някак подминават факта, че правото на избор изобщо не гарантира реални възможности да избираш, след като няма от какво. А няма да има, докато не сменим

опитите за ремонт на буксуващата идея

с нова идея. Изобилие от идеи имаше тази седмица в политическия живот, възможностите за избор, от друга страна, стават все по-ограничени. Националистите се окопитиха, „Атака” и НФСБ загърбиха спорове „чий е бойлерът” и заедно тръгнаха да атакуват изборните резултати. От две страни получи удари и новият политик – първо Институтът за развитие на публичната среда обяви, че партията на Бареков е водила най-скъпата кампания (без да е ясно с какви пари), после показаха и някои спонтанни дарителки на лидера – все от средите на ония, за които плачат Бареков и богатите му приятели. А и жените май не бяха много осведомени, че да му дали по хиляда лева. Контраобвинението, естествено, беше за манипулация, а обяснението – че бабите знаели, искали да помогнат, но нямали пари, затова добър човек (и местен партиен лидер), който имал - дал, но написал техните имена. За да може един добър човек да влезе в европейския парламент и да се бори самоотвержено за стриктното спазване на правилата. Големите си

разменяха шегички за кафеварки и оставки,

Сергей Станишев мълчаливо, но здраво стискаше председателския пост в партията си, докато накрая дойде горският и даде възможност за избор – изборите да са в края на ноември или в началото на декември. Така ДПС изненада коалиционния си партньор, поиска оставка на правителството на Орешарски и отвори вратите за всички желаещи да пият кафе, показвайки достатъчно ясно кой държи властта. „Изненаданият” от изявлението Станишев беше достатъчно неблагоразумен да озвучи тази яснота с притесненията си, че сега всички щели да си помислят, че не БСП е управлявала досега. Най-умното, което измислиха партийните стратези, беше внезапното искане за промени дори в Конституцията, ако се налага, за да се въведе задължително гласуване.  Мая Манолова, която доскоро твърдеше, че

задължителното гласуване е „дървено желязо”,

би могла да напише и новия кодекс – едва ли би успяла да повтори гафа 15/15. А и самият депутат Неков тази седмица обяви, че прекомерната интелигентност не е сред задължителните за един политик качества. От ГЕРБ имаше известен разнобой искат ли предсрочни избори и точно кога, както и какво точно мислят за задължителното гласуване. Засега са против изборите тогава, когато ги иска ДПС, но постепенно омекнаха по далеч по-важната за движението точка – задължителното гласоподаване. Бареков още не се е изказал – вероятно, защото след като върна „Народна“-та република, сега е зает да организира референдум за връщането и на монархията. И докато тези дискусии вървяха бурно и напоително, парламентът тихо и бързо прие емитирането на

нов държавен дълг за 3 милиарда лева

Във Варна споровете за пари тази седмица се развихриха около далеч по-малки суми – получени и не – от кандидатите с културни проекти. Ропотът беше породен не толкова от отказите за финансиране, колкото от първоначалното искане да се кандидатства по точно определени правила, за да се трупат точки за оценка, последвано от даване на пари без никаква връзка с точките – вероятно по други, неогласени правила. В Спешната помощ (и май в цялото здравеопазване) вече свършват и правилата, и търпението, и парите. Макар че за парите президентът Плевнелиев твърди, че за 15 години са се умножили три пъти и половина. И понеже и лекари, и пациенти не го усещат по никакъв начин, а и защото президентът още не е намерил какво да каже по темите, които са в преките му служебни задължения (като искането за задължително гласуване и предсрочни избори), то поне по тази да продължи и да се доизкаже - къде точно са умножените по три и половина пари. За правила вече никой не пита, особено след серията погроми и побои и опита на здравния министър да организира локаут на протестиращите спешни медици от София (очевидно без да си дава сметка, че като взема от и без това недостатъчните екипи в провинцията, за да компенсира неуредиците в столицата, никак не вдига рейтинга на кабинета си). Колкото до пациентите – ние да му мислим. Тази седмица и ветеринарите заплашиха с протест.