От една година Пеевски е идеалният вариант за димни завеси и пренасочване на всякакви обществени недоволства

През тази седмица светът стана футбол; Европа започна да си подрежда новия парламент; в България се сдобихме с още един повод за национална гордост – местен Лувър;

Варна продължава е да е строителна площадка.

Има и нова версия на питането „Кой?“

– кой е „поръчал“ Пеевски, след като започналата по един повод проверка, завърши с ареста на трима души, обвинени „за подготовка на убийство“. Официално името на най-успелия българин не се споменава, но „извън запис“ го потвърждават отвсякъде. Погледнато от друг ъгъл – Пеевски от една година е идеалният вариант за димни завеси и пренасочване на всякакви обществени недоволства; Бразилия посрещна световното първенство със стачка на най-голямото си летище, защото дори бразилците не могат да я карат само на зрелища; европейските политици срамежливо клекнаха пред производителите на генномодифицирани организми и решиха всяка държава сама да определя забраните на своя територия; българският Лувър беше обявен за открит без нито един експонат вътре / и една четвърт недовършен/; строителната пушилка във Варна се вдига все на едно място. Над центъра на града още

от времето на „златните” плочки виси проклятие -

корупционно, административно или просто от безхаберие – още никой не е посмял да каже. Но и при втория опит да го направим по-добре, засега пак се получава както обикновено – и така до решението на архитектурния обществен съвет да се реди участък-мостра и изпълнителят на проекта - „Зебра трафик”, да повтаря упражнението, докато не му се получи както трябва (а докато дойде ред на целия участък, градът ще е като след бомбардировки). Само дето цената не е като в детските игри на „опит – неопит”. След всичко преживяно от варненци и всички обещания за промяна, в момента изглежда, че в центъра на Варна се е настанил местният филиал на кантората „Рога и копита”, където обаче 90-годишният Фунт е нает не да излежава злоупотребите, а да реди паветата. И с държавата се очертава същото -

да редим, докато ни се получи не както обикновено

Правителството започна седмицата с представянето на кратката версия на отчета си за едната година власт (между исканията за оставка заради Пеевски и исканията за оставка заради евровот)/. Вратата на гардероба със стари скелети беше широко отворена, за да ни напомнят какво е било преди една година – „дълбока институционална криза, икономическа депресия и задълбочаващо се разделение в обществото”. Според кабинета мерките му са оправили положението, докато електоратът, кой знае защо, не мисли точно така. Междувременно на БСП не й стигнаха разправиите за задължителното гласуване, затова добави и вътрешни скандали заради преосмислянето на позицията на част от партийните функционери за възродителния процес – тъй като част от партийните функционери очевидно още я карат на принципа „да изгорим юргана заради бълхата” и се опитват да си решават коалиционните и вътрешнопартийни драми, без да си дават сметка за процесите, които могат да отключат. За финал започна

изтощително обикаляне около оставката,

като всички политически субекти настояват за оттегляне на кабинета и нови избори, но не чак толкова много, че да постигнат съгласие кога да се проведат. В БСП борбата за спасяване на председателя е маскирана като мъжкарско поемане на отговорност; новият политик е все по-ангажиран с прокуроски проверки, за да се включи пълноценно в дискусията; президентът мълчи; от ДПС само повториха, че мандатоносителят ще каже кога да са изборите, след като сами му подложиха динената кора; в ГЕРБ лидерът, който внезапно замина за Съединените щати, изведнъж се разтревожи за ваканцията на българите. А от евроизборите е ясно, че е феновете на Винету са повече и отсега се търси индулгенция, че пак ще слушаме за скелетите в гардероба и

ще гледаме мазни политически борби,

докато икономиката отива окончателно в задънена улица. Макар че едно авангардно предложение от седмицата може рязко да ни изведе на водеща позиция в Европейския съюз – ако започнем да пресмятаме като част от брутния вътрешен продукт приходите от всякаква незаконна дейност като наркотрафик, проституция и контрабанда. Покрай боричкането кой кого ще изпревари и желанието да се отвлича вниманието от икономическите проблеми, през седмицата политиците минаха през Конституцията като стадо бизони с идеята предсрочните избори да са „веднага”, като този път Станишев спечели пред читателя на Карл Май. Политическата криза отвлече част от вниманието, което по това време на годината получават зрелостниците и подборките „бисери” не бяха толкова изобилни. Освен ако не е било седмица за чудеса и те наистина са намалели. Във Варненска област, например, всички училища са над тройката като общ успех на матурите за зрелостници, дори

възпитаниците на транспортната гимназия имат 3.15

от изпитите, след като три години поред не успяваха дори да достигнат тройката. Погледнато от другата страна – резултатите казват, че по-малко от една трета от завършващите гимназия са наясно къде трябва да има запетайки, а почти 40 на сто от зрелостниците не са достатъчно зрели, за да успеят да разсъждават дори върху вече изучаван текст. За сметка на това варненски проверяващи наказаха всички зрелостници, които са нарекли стихотворението на Ботев просто „На прощаване“, вместо да го изпишат „На прощаване в 1868 г." /въпреки че дори в учебниците годината липсва/. Липсват ни очевидно и някои елементарни умения как да живеем в градска среда, защото след като бяха купени косачки, само в район „Младост“ четири вече са повредени, не работи и тракторът, защото са попаднали на

строителни отпадъци в тревата

(за всички пропуснали или незапомнили – контейнерите за голям боклук в района са до блок 138). Ако пък още си спомняте името Корнелия Петкова, тази седмица дамата получи 5 години условно и глоба от хиляда лева. Има основания да не я помните – наказанието, получено сега, е за престъпление, извършвано между 2007-ма и 2010-та. През това време общинската чиновничка услужливо предлагала на изнервени варненци да не чакат на голямата опашка, за да си платят местните данъци, а да внесат парите при нея. Издавала даже бележка с печат, но парите – близо 300 хиляди лева, влизали в джобовете й. Измамените така и не получиха нито лев обратно, а прокуратурата не прояви особено любопитство точно кой

три години не е усетил липсите

и не е разбрал, че отчитаните от служителката банкови постъпления ги няма по сметките. Игра на „има – няма“ имаше тази седмица и покрай „Южен поток“. Премиерът Орешарски използва посещението на тримата американски сенатори, за да им поднесе ритуално проекта и главата си на поднос, докато американски фирми (в една от които вече работи синът на вицепрезидента Байдън) договарят в Украйна новите си енергийни взаимоотношения. Отвъд океана основният опонент Борисов веднага разви тезата, че проектът ще спре, ще се промени и ще тръгне пак (иначе казано – за каквото и да ни говорят, спорът е за пари). Борисов се върна от далечното си пътуване и с репликата на Збигнев Бжежински, че той е „най-знаковия български политик за последните 25 години“. Кой знае защо, политикът го приема като комплимент. Колкото до „Южен поток“, отговорът не закъсня – от „Росенергоатом" обявиха, че удължаването на живота на пети и шести блок на „Козлодуй" ще ни излезе между 500 и 600 милиона евро. Преди две години споменавата сума беше наполовина. На този фон "Стандарт енд Пуурс"

свали и двата ни кредитни рейтинга –

дългосрочен и краткосрочен, с една стъпка, като се мотивира с нестабилната политическа ситуация. А на нас ни се очертават едни все по-объркани избори, датата за които май е оставена изцяло на милостта на врачките, а възможностите за избор намаляват. Все повече стават тези, които се питат имаме ли изобщо нужда от избори, след като е все по-ясно, че на хората горе им цъкат копчетата отвън. Е, има и такива с по-трудно достъпни копчета, ама ние тях на избори не ги харесваме...