Избрани Новини
КТБ точена от Цветан Василев през свързани дружества
Банкерът се покри, още бил в чужбина. Кредити за десетки милиони в негови служители, раздават ги като заеми
Кредити над милиард лева е раздала КТБ на фирми, свързани с мажоритарния й собственик Цветан Василев. Това показва проверка в търговския и фирмените регистри на страната.
Данните са към 2011 г., защото дружествата, които са взели заемите, не са публикували каквито и да било финансови отчети през следващите години. Макар да са задължени по закон. Сумата надвишава неколкократно позволеното от нормативната уредба на страната, а кредитите са раздавани все на дружества, които имат, меко казано, скромна търговска дейност, но от своя страна са отпускали част от парите под формата на заеми към други фирми. Резултатът от цялата схема е, че е поставена под риск сигурността на парите, вложени в банката, в това число и от обикновени граждани на държавата.
Според Закона за кредитните институции максимумът
който трезорът може да раздаде на свързани лица под формата на кредити – т.нар. кредитни експозиции, е 25 на сто от собствения й капитал. Към 2011 г. собственият капитал на КТБ е бил 60 млн. лева и дори с резервите е надвишавал малко над 300 млн. лева. Към миналата година собственият й капитал вече е бил 65,5 млн. лева, а с резервите, в това число и неразпределената печалба, е бил около 605 млн. лева. Законът е категоричен, че се взема като база само собственият капитал, но дори да прибавим и резервите, и в двата случая раздаденото кредитиране на фирми от кръга на банкера Василев е надвишавало в пъти позволеното по закон. Нарушението е толкова драстично, че би трябвало да има незабавна реакция от регулатора, който в случая е управление „Банков надзор” към Българската народна банка. Към него обаче КТБ е подавала коренно различни данни, стана ясно на пресконференция вчера.
От банката свикаха пресконференцията, след като миналата седмица стана ясно, че са разпитвани няколко души от ръководството й. Полицаи, агенти на ДАНС, следователи и прокурори пък обискираха половин ден офиси на фирми, свързани с Цветан Василев в бизнес сградата на бул. „Цар Борис III”, в която се намират и помещения на КТБ. По време на вчерашното си изявление изпълнителните директори и членове на Надзорния съвет на банката Илиан Зафиров и Георги Христов постоянно си
противоречаха в данните
които подаваха. На въпрос за кредитните експозиции пък Христов обяви: „Най-отговорно мога да заявя, че всички отпуснати кредити – в миналото или настоящето – лично на дружеството акционер в банката - „Бромак” ООД, и на дружества, които са контролирани от г-н Цветан Василев пряко или косвено, са в рамките на регулациите, допустими и приложими от банковия регулатор. Това е било обект не само на проверки от надзорните инспекции, не само от независимите одитни институции, а също така и от рейтингови агенции, които имат сключени договори с нас, от комисии за финансов надзор. В този смисъл – да има акционер кредит, не е лошо нещо”. Христов допълни също, че важното било дали банкерът Василев създава проблеми на трезора, или развива бизнеса. Засега, твърдят хората му от Надзорния съвет, въпросните заеми нямали характера на „проблемни”. Цифрите обаче показват друго.
Както е знайно, дяволът е в детайлите и в случая от КТБ премълчаватq че освен фирми, свързани юридически пряко или косвено с Цветан Василев, със заеми са уреждани и дружества, регистрирани на името на негови служители. Примерите са много, а един от тях е фирма „Булит 2007” ЕООД. Въпросното дружество, което се занимава, общо казано, с външна и вътрешна търговска дейност, към 2011 г. е имало 7 служители, а към 2014 г. бройката им е нараснала на „внушителните” 14. Капиталът на фирмата са стандартните 5000 лева, а за 2011 г. не декларират никаква печалба. Въпреки скромните цифри дружеството, което се води еднолична собственост на един от служителите на Василев в свързани с него фирми – Димитър Свещаров, е получило 46 млн. лева кредити. В същото време е раздало 33 млн. лева под формата на заеми на други лица. Следващ достатъчно показателен пример е фирма „Юлита 2002”, отново занимаваща се с търговия, но само на вътрешния пазар. Капиталът на дружеството е 50 000 лева. Печалбата, която декларира за 2011 г., е малко над 8 млн. лева, но за сметка на това до същата година е получило петкратно повече кредити – 54,2 млн. лева. Срещу получените заеми активите на предприятието са заложени в КТБ. В същото време самото то е раздавало заеми, макар това да не влиза в предмета му на дейност. Към 2011 г. сумата им е в размер на 43 млн. лева, като декларира 2 млн. лева от получени лихви. Последното реално представлява скрита банкова дейност и подлежи на лицензиране. Според информацията, която е подало към Търговския регистър, няма данни „Юлита 2002” да има такъв лиценз. Далеч не изненадващо, дружеството е собственост на други двама, свързани с Василев служители – Нели Николова и Красимир Зарев. Не по-малко любопитна е и фирмата „Дивал 59” ЕООД. Справката в регистъра за фирмено разузнаване ДАКСИ показва, че през 2011 г. фирмата е имала 11 служители, които през 2014 г. са редуцирани на трима. Пак през 2011 г. е декларирала 66 000 лева нетни приходи, но пък се е радвала на впечатляващо кредитиране в размер на 40 млн. лева, като е раздала заеми в размер на 12,2 млн. лева. Огромната част от тях на „асоциирани и смесени предприятия”. Примерите далеч не се изчерпват дотук. Сред щедро кредитираните от КТБ фирми са и „Рубин индъстри”, управлявано от друг служител, свързан с Василев – Златка Качин, а също „Карне М”, управлявано от Васил Шуманов. Последният е охранител в сградата на „Цар Борис III”. Въпросните данни са към 2011 г., като как се е движел потокът в следващите години, не е ясно, защото, както вече беше уточнено, нито една от фирмите не е подавала финансови отчети. Затова кредитите може вече да са погасени, но и да са скочили още повече.
Вчера, запитани дали чрез тази схема на кредитиране на свързани с Василев лица не се погазват и законите, и интересите на вложителите в КТБ, както и дали не се застрашава стабилността на банката, изпълнителните й директори не отрекоха размера на експозициите.
Пробваха да се оправдаят обаче, че юридически нямало как да засекат лица, които не са свързани чрез дялове и акции с банкера Василев. „Начинът, по който една банкова институция изследва дружество, може да бъде само юридически обоснован – т.е. това са данни от Търговския регистър, декларации за свързаност, които се подават от кредитополучателя, и дотам нещата спират”, заяви Георги Христов. В същото време той влезе в противоречие със себе си, като увери, че Търговският регистър им бил последният източник на информация, като приоритетно комуникирали всяка седмица с кредитополучателите. Как при тази комуникация не са разкрили топлите им връзки с банкера Василев, не стана ясно. Не е ясно и как през годините „Банков надзор” не са надушили схемата, съмнения за която се появяваха и в публичното пространство. Фактът обаче е, че засега никой не отговаря на въпроса къде потъват парите, след като са вложени от КТБ в дружествата, защо и на какъв принцип трезорът финансира фирми, свързани с банкера Василев, и каква е гаранцията, че въпросните дружества не са кухи и съответно не се създават кредитни милионери. А какво се случва, когато се създават кредитни милионери, уви, за съжаление, всички помним.