Избрани Новини
Свлачището на "Розова долина" тръгнало от социалния център
25-06-2014, 15:09
Автор:Росица Пенкова
Още по Темата:Земеделският министър: Незаконната сеч не може да бъде причина за наводненията в "Аспарухово"
След потопа порутената сграда е буквално счупена на две, тонове пясък от ската над и под нея са се изсипали върху "Горна Студена"
Свлачището, което за 2 години погълна няколко къщи на края на ул. "Розова долина" в "Аспарухово", се активизирало след като там е бил построен така нареченият Образователен център за деца в неравностойно положение. За това са единодушни живеещите наоколо хора, някои от които днес събираха покъщината, за да напуснат опасните си домове
Две къщи са нарочени за евакуация тук. И двете, макар и малки и едноетажни, са добре поддържани, подредени и чисти. Итонг, масивна ограда, чиста баня с плочки, двор с много засадени лехи, избухнали в цвят.
"Вече съм се пренесъл, нямам роднини, засега приятели ще ме търпят. Идвам тук всеки ден заради котетата, не искат да тръгнат с мен, а и къде ли да дойдат?", казва ни 56-годишният Васил и бута колелото си през напукания до неузнаваемост асфалт. Половин час по-рано го заварваме пред къщата му: седи на стол пред вратата и гледа пред себе си. Не помръдва, докато обикаляме наоколо, снимаме изтърбушения "социален център", пропадналия скат на другия бряг на дерето и курниците, по чудо оцелели в него. "Няма загинали животни, то само това оставаше - и животинки да загинат, не стига, че толкова хора си отидоха", отговаря Васил, когато го питам за паянтовите бараки в ниското, в които местните са гледали кози, овце, кокошки. Оборите и кокошарниците са на дъното на дерето, но неясно как водата миналия четвъртък ги е пожалила, а е срутила далеч по-солидни сгради по-надолу.
Пред къщата на Васил и съседния "социален център" ясно се чува неспирно шуртене на вода. "Всичко започна, като построиха тази сграда, уж са сватби и погребения на махалата щеше да бъде. Какво разбутаха не знам, но оттогава започна да шурти вода, скатът тръгна и преди 2 години паднаха първите къщи. Казват, че има цяла река отдолу под хълма и сега тя избива отгоре", разказва съседът. Същата версия - за сградата, причинила свлачището, чуваме и от Ганчо, който живее на съседната улица "Ясен". Мъжът, който в нощта на потопа спасяваше хора на "Горна Студена", има богата кореспонденция с Министерството на регионалното развитие. Последният му сигнал до там и до Геозащита е от март. Отговорили му, че ще направят комисия и ще издадат предписание.
Че свлачището е тръгнало след строежа на социалния център разказа и стопанката на голяма и лъскава къща в края на улицата. "Пет къщи паднаха, моята остана последната. Много бетон има излят под моята къща. Отпред и подпорна стена направихме, може би това ни спасява засега, но много ме е страх, че и нашето жилище ще падне", разказа Мария. "Срутиха се къщи, от моята по-големи. Ако падне, не знам какво ще правим, 9 човека сме тук", обясни възрастната жена. По думите й къщата й е абсолютно законна. "Имам документи, преди 7-8 години построихме тук. Преди живеех в руските блокове, но продадох апартамента, за да построим и да има място уж за всички от семейството", обяснява жената, докато ни разхожда из подредения си дом.
През август 2011 г. екип на Varnautre.bg видя сградата на "социалния център" в "завършен" вид: тя е от панели тип сандвич, има окачени тавани, които на места висят заради опити да бъдат откраднати кабелите под тях. Роми от махалата тогава ни показаха прозореца, през който младежите влизат в недовършения образователен и ритуален цеърн. Покривът не е напълно завършен и веднъж влезли през прозореца през него вандалите се прехвърлят от помещение в помещение. Ръждясали железа стърчат от стените. Плочникът пред заключената врата пък е покрит с купчина конска тор.
Две години по-късно постройката е напълно "обезкостена". Останали са само бетонните плоча и колони на иначе "преместваемата" сграда.
Днес плочата, излята незаконно заради градежа, се е пречупила под напора на свличащия се скат. Колоните висят във въздуха, а пътят, който преди е бил на 30-ина метра навътре от брега на дерето, сега е пропаднал.
Съвсем ясно се вижда как при строителството целият склон е бил изкопан, буквално отсечен, за да се отвори площадка за сградата и най-вероятно за съседна, която е само започната 20 метра по-нататък. Къде е отишъл пясъкът от унищожаването на ската може само да се гадае. Най-вероятно в дерето, ако се съди по тоновете мокър пясък, с които беше засипана ул. "Горна Студена" в по-високата си част - около номера 91-79 в нощта на пороя. Пътят на водата в дерето показва, че "бентът", причинил
Образователен център за деца в неравностойно положение е може би най-скандалната инвестиция на Община Варна от последните 15 г. Преди 2 месеца администрацията беше осъдена да плати на фирмата изпълнител близо 1 млн. лева на строителната фирма "Весела" ООД въпреки многобройните нарушения при изграждането на обекта.
На 6 август 2008 г. бившият кмет Кирил Йорданов подписва уведомление за инвестиционно предложение за дървена сглобяема конструкция – преместваем обект, в местността Малка Джанавара във варненския кв. Аспарухово. Въпреки това година по-късно на мястото започва строително на масивна сграда: в свлачищната зона е излята бетонна плоча с колони. Обществената поръчка за строителството е спечелена от добре познатата фирма „Весела“ ООД, на която неизменно се възлагат всички строителни дейности, финансирани от бюджета на управляваната от д-р Здравко Марков дирекция "Социални дейности и жилищна политика“. Сред скандалните обекти на фирмата са ремонтите в СУПЦ и дома за стари хора "Гергана".
Въпреки нарушението - строителство на монолитна сграда вместо временна дървена постройка, на 18 март 2010 г. комисия на община Варна подписва предварителен договор за присъединяване на обекта към водопроводната и канализационна мрежа. В същото време в първоначалния проект към сглобяемата сграда трябва да има само генератор за електричество и химическа тоалетна. Това дава основание на единия от членовете на комисията да подпише документа с "особено мнение". Междувременно в района започват свлачищни дейности и от администрацията "съветват" строителя да инвестира 30-ина хиляди лева от иначе колосалните суми по договора в укрепване на ската, за да може сградата да бъде водоснабдена и електрифицирана и да влезе в експлоатация. Това обаче не се случва.
Официално пък от общинското предприятие „Инвестиционна политика“ отказват да подпишат необходимите документи, за прокопаване на ток и вода и изграждане на път. Мотивите: постройката е в горски фонд, монолитна е, а не преместваема и е незаконна.
Следва ответен удар на социалната дирекция в общината: на 20 август 2010 г. д-р Здравко Марков свиква спешно комисия. В следствие е подписан тристранен протокол, че обектът влиза в експлоатация. Липсата на ток, вода и път, събуденото свлачище и нарушенията на закона остават на втори план. А „Весела“ ООД започва да съди община Варна за неизплатени 626 442 лв. с ДДС.
Междувременно, оставена на произвола на съдбата, сградата започва да се руши - не без помощта на набезите на апаши от близката ромска махала, които "прибират" елинсталацията, дограмата, окачените тавани и всички настилки.
Междувременно фирма „Весела“ ООД печели дело в окръжния съд, а на 12 декември 2012 г. Варненският апелативен съд постановява общината да й изплати общо 743 500 лв. с лихвите. Решението е потвърдено и от Върховния касационен съд, а Община Варна е принудена да плати близо 1 млн. лева с разходите по делата. В отговор новият кмет предава на прокуратурата цялата документация по скандалната сграда с цел установяване и наказание на виновните за скандалното строителство.
За скандалния строеж е подаден сигнал и Комисията за борба с корупцията в Народното събрание.
Скоро след встъпването си в длъжност миналото лято за "сериозни щети, нанесени на общинския бюджет" алармира и новият кмет на Варна Иван Портних.
На 3 септември 2013 г. той коментира "интересното четиво", което получил от Агенцията за държавна финансова инспекция. Докладът от 250 страници, анализиращ дейността на Община Варна в периода от 2009 до 2012 г., съдържа ред тревожни констатации. Най-скандалният пример е "образователният център" на улица "Розова долина" в "Аспарухово". Според доклада помещението, замислено като преместваема постройка, струва над 700 000 лева или 2000 лева на квадратен метър. Според ДФИ изпълнителят е бил избран, предлагайки нереално кратки срокове на изпълнение, нереално висок гаранционен срок на постройката и рекордно висока цена за изпълнение.
Същата фирма усвоила и над 6 млн. лева за ремонт на така нареченото СУПЦ, което, макар и предназначено за хора с увреждания, все още е без асансьори, без рампи за инвалиди и отопление. Срокът за изпълнение на обекта е бил 2 месеца, а гаранцията за все още невлезлия в експлоатация обект е... 70 години.
Според Портних, краткият срок за изпълнение и огромният гаранционен период, всъщност са схема за печелене на обществени поръчки. Причината е, че това са тръжни показатели, които според ЗОП имат голяма тежест при избора на фирма изпълнител. Заради това „правилните“ фирми са предлагали нереални кратки срокове за изпълнение и нереално големи гаранционни периоди.
В случая с образователния център в "Аспарухово" фирма "Весела" предлага направо парадоксални условия: срок за изпълнение 45 дни и гаранция за качество 21 години.
Дружеството печели, въпреки че по шест от осемте критерия фирмата предлага 12 пъти по-високи стойности от най-ниската оферта на другите кандидати. Това, което следва, може да бъде сценарий за комедия на абсурда. В деня на първата копка фирмата предава протокол за извършено строителство за 177 000 лв., който е бил приет безусловно от общинските чиновници. Девет месеца по-късно центърът още не е завършен. Вместо общината да предяви неустойка, както е по договор, тя решава да приеме обекта, все едно всичко е наред. За капак вместо едноетажна дървена конструкция от 320 кв. м е построена монолитна постройка с бетон. Сградата е на терасиран склон, без подпорни стени и дренаж, заради което част от нея е пълна с кал и камъни. Постройката няма как да получи разрешение за въвеждане в експлоатация, тъй като вече е от категория, която е забранена за строителство в горски фонд", пише "Труд" на 31 януари 2014 г..