Един репортаж на екипа на Varnautre.bg в нощта на трагедията: Росица Колева, Росица Пенкова, Марияна Христова, Александър Димитров

Човешки истории, чудото на доброволците, информация, полезна на пострадалите, официалните цифри и мнения на експерти - това бяха темите, които си позволявах през последните 9 дни на бедствие в "Аспарухово". Личните впечатления - болезнени и гневни, оставих на втори план - емоциите ми и адреналинът в онези първи 24 часа бяха толкова много, че не исках да ги натрапвам на никого.

Толкова много глупости, обаче, чух и продължавам да слушам през последните дни за това кой, кога и какво направил в нощта на бедствието в "Аспарухово", че се налага да напиша какво видях - с очите си, не във Фейсбук, по телевизията или от снимки на приятели.

19 юни, 19 часа - Обикалям Варна с колата и се опитвам да снимам в проливния дъжд: езера по ул. "Христо Смирненски" и на бул. "Цар Освободител" към "Възраждане", кални талази по бул. Левски", море на кръстовището на "Сливница" с "Република". Някъде по това време колегата Сашо Димитров ми звънна, че Аспарухов мост е задръстен от коли и той не може да стигне до квартала, където живее.

Опитал да научи причината: няколко коли са заседнали в кал, свлякла се от Джанавара върху платното под Аспаруховия мост. "Снимай, пращай снимки и диктувай", казах му, и продължих с обиколката. 10 минути по-късно - ново обаждане: "Нещо по-сериозно е станало, покрай мен на бегом към квартала се движат кметът Портних и още няколко човека, явно и тяхната кола е в задръстването". Накарах го да тръгне след тях и се насочих към "Аспарухово". Долу на жп гара ме спря голяма вода зад бензиностанцията. Обърнах и потърсих друг път. В това време се обади и колежката Роси Колева с още по-страшна новина: Има пропадане на път в "Аспарухово", наводнение и май удавено дете.

19:30 часа Вече съм в "Аспарухово" - мостът е свободен, има задръстване под него - в едното платно наистина са заседнали в калта няколко коли, но вече ги вадеха. Продължавам нататък. Успявам да стигна до първата спирка в квартала на бул. "Народни будители". Тук хаосът е пълен: река тече от перпендикулярна улица (по-късно ще запомня името й - може би за цял живот: "Балкапан"). Има безразборно нахвърляни коли навсякъде - в тревата, на тротоара, между къщите.

Полиция е отцепила северното платно и колите се движат двупосочно в южното. Успявам да паркирам по-нататък - към полицейското управление, и тръгвам назад по тротоара или по това, което би трябвало да е било тротоар под плътния пласт от 30-сантиметрова кал. Подхлъзвам се и се подпирам на кола, влачена от водата и спряла в електрически стълб. Понечвам да я заобиколя през тревата, вижда ми се по-сигурно, но полицай ме хваща за ръката: "Не минавайте от там", казва и съблича якето си. После го хвърля буквално в краката ми и покрива мъртво тяло, което не съм забелязала - напъхано е под колата и отворената й врата.

Вече е към 20:30 - Става все по-тъмно. Осъзнавам, че наоколо нищо не свети - нито уличните лампи, нито един прозорец от околните блокове. На няколко метра пред мен е реката - буйна, кална, заема цялата пресечка. Мъже държат от двата "бряга" краищата на две въжета, трети свети с фенер и помагат на хората да пресичат от единия тротоар до другия: жени, деца, страци се хващат с две ръце за успоредните въжета и нагазват до колене във водата.

"Има много жертви, много", коментира някой до мен. Обръщам се и разпитвам хората наоколо какво е станало: "Вода. Много вода. Изведнъж ни удари. Има хора, дето са били в мази, приземни етажи и не са успели да излязат, удавени са. В паркинга на Сити центъра има много коли, в тях също са се удавили. Много, много жертви".

В този момент за мен трагедията е само тук: На булеварда и блоковете около него. Нямам идея за случващото се на "Горна Студена", за "Моряшка" и "Кирил и Методий". Още не съм чувала за улица "Гривица", идея си нямам колко и какви дерета има в "Аспарухово". Представата ми за "дебрите" на квартала се свежда до ул. "Розова долина", която традиционно навестявам по избори.

Тръгвам към Сити центъра - там сега се помещава и кметството. Не успявам да стигна: багери разчистват цели планини от кал, море от тиня е заляло всичко около сградата. Разбирам, че в този вид - с дрехите и обувките, с които съм била през деня, не мога да съм особено полезна, дори предвижването е проблем по калните талази. Качвам се на колата и тръгвам към града. Не съм сигурна, че ще се върна. Страшно е. Изплаших се. Признавам.

21:30 След час отново съм тук. Подобаващо екипирана - поне така си мисля, защото се оказва, че от неспиращия силен дъжд и калта наоколо няма спасение, а чадър и фотоапарат в ръка не са добра комбинация. С мен са още двама колеги от Varnautre.bg. Задръстването по бул. "Народни будители" е още по-голямо. Чудим се защо полицията не е спряла достъпа на коли към него и не е отклонила движението през магистралата и Боровец за влизане в квартала.

Още не знаем, че горе - на "Кирил и Методий", е същият ад. Хвърляме колата някъде на разклона за Галата и "плуваме" през калта към инфарктната точка на кръстовището с "Балкапан". Тук вече са пристигнали екипите на 3 национални телевизии. Други колеги не виждам. Осветлението на камерите изважда на показ още страховити картини: натрупаните на камари коли около блоковете. Сега научавам още едно име на улица, което ще напиша стотици пъти в следващите дни: "Белгород". Водата се спуска в кален водопад в бездна, която сама си е изкопала под ръба на булеварда (улицата е на около 2-3 метра под нивото му, до нея се стига по 10-на стъпала).

Водата трупа вещи и боклуци върху колите в дъното на ямата - вижда се син автомобил, забит в калта почти отвесно. Под него явно има и още. Други са "захвърлени" върху първите къщи. Още се ориентираме в обстановката, когато спасители (не си спомням пожарникари или от гражданска защита, но с униформи), изнасят от ниското чувал с мъртво тяло в него. От полицията знаем, че до момента са намерени 8 жертви. Девет, броим на ум. (Още две тела бяха намерени пред очите ни тази нощ, но на сутринта министър Йовчев е категоричен - загиналите са 9, явно грешката е в първоначалната бройка. В следващите дни труповете станаха 13).

Около 23 часа идва и добра новина: намерено е дете, живо, върху една от колите, запратено от стихията на булеварда. Колегата от "Блиц" се спуска да помага в изваждането му. Докато помага на пожарникаря който дърпа малкия, водата отнася репортерския му фотоапарат. Едва след дни разбираме, че намереният Константин е бил във фаталната къща на "Горна Студена" 68.

От 9-те човека в нея по време на потопа - 4 жени и 5 деца, оцеляват само двама. Калният порой е влачил 7-годишното момче над 300 метра, лашкал го е по завоите между "Горна Студена", "Яш", "Гривица", "Балкапан", за да оцелее той като по чудо - свит от ужас и студ върху покрива на наводнена кола, също по чудо, останала на булеварда без да бъде погълната от "гробището" на "Белгород".

Там, в дъното на улицата, водеща към канала, стихията е запратила десетки коли, бусове, каравани. Досега не сме подозирали за тях - те са някъде там в безпросветното нищо. Тръгваме надолу с пожарникарите. Газим в калта, скъсани електрически кабели стърчат отвсякъде, стъпваш и не знаеш върху какво ще попаднеш. В края на улицата намираме огромна камара от коли, каравани, покъщнина. Около тях е море от кал. Пожарникарите опитват да нагазят вътре, но се оказва, че то е много дълбоко. Опитват с пръчки да определят дълбочината - не успяват, твърдото дъно е някъде под 3 метров пласт от тиня и боклуци.

"Казват, че в този жълтия бус е имало 7-8 човека. Не знаем дали са се спасили, дано няма други жертви", казва ми кметът Портних и започва да звъни за техника - багери, фадроми, които да нагазят в калта и да издърпат колите. С него е Илко Раев - бившият шеф на Фестивалния комплекс, дългогодишен активист на Червения кръст. Останалите от екипа на кмета - заместници, шефове на дирекции, са в районното кметство, където се сформира кризисният щаб: събира се техника от частни фирми, координират се действия с ВиК, Енергото, полицията, Гражданска защита, Спешна помощ, търси се помощ отвсякъде. Политици, държавни мъже, никой от тези, които после застанаха десетки пъти пред камерите, за да кажат как 72 часа са били в "Аспарухово" и какво са направили за хората там, не видях. Може би заради тъмнината. И хаоса. Но едва ли.

20 юни, 12:00 часа Тръгваме да търсим ул. "Горна Студена". Телефоните работят спорадично - обхватът хич го няма, най-вероятно заради спрения ток в квартала и неработещите тук клетки. За 3G и дума не може да става. Диктуваме, когато сигналът пробие, на колегите, останали в редакцията, пращаме, макар и с много зор, снимки. Никой не спи, целият екип на Varnautre.bg е на линия. Опитвам се да пратя поне двама да се прибират - за да има свежи сили и за сутринта, но не успявам. Батериите падат, мокри сме, техниката също, никой вече не обръща внимание, че ботушите и маратонките са пълни с вода и кал.

Поемаме към ромската махала през обходен маршут - прекият път е залят от неспиращата кална река, задръстен е от камари с боклуци, покъщина, коли, а някъде там, в непрогледния вече мрак - може би и човешки тела. Минаваме по ул. "Кирил и Методий", но освен множество закъсали коли, изкоренени дървета, наноси от боклуци, не виждаме истинските поражения. Светлината от фаровете не ни помага да надникнем в тази част от трагедията, разиграла се на ул. "Моряшка" и ниската част на "Кирил и Методий". Тях ще открием едва на сутринта, след изгрев.

Стигаме до ромската махала след дълга обиколка по пропаднали улици, улици, задръстени от парчета асфалт и камъни, улици, свършващи в прелялото дере. Хората ни упътват охотно. Те изникват като призраци в тъмното: крият се от дъжда под стрехите на къщите, по спирките, под асмите на оградите. Кварталът не спи.

Успяваме с помощта и на карта да стигнем до най-горния край на "Горна Студена". Оставяме колата на най-стръмното място - надолу има странни "плочи", отблизо разбираме, че това е мокър пясък, който, ще стане ясно по-късно, е довлечен тук от свлачището под социалния център по-нагоре. Тръгваме надолу по улицата, за целта трябва да лазим под дърво, заклещило се между оградата на номер 83 и електрически стълб. На 10 метра под него има широко място. Тук са колите на Гражданска защита. Мъже със светлоотразителни жилетки обикалят разрушените къщи с лопати в ръка и търсят хора в калта и купищата боклуци.

Малко след 1:00 часа "Къде е кметът, нали я нямало държавата, аз съм тук от три часа, целият съм вир вода, къде е той?", пита ни министърът на транспорта Даниел Папазов, който буквално изниква от тъмнината в горната част на ул "Горна Студена", на един полет време след изявлението на кмета. Някъде в паралелния свят на медии, изявления и изплашени хора пред екраните, кметът Портних е призовал държавата за помощ. Пак там - в паралелната реалност, стадо министри отговориха с дружен политически вопъл и нелепи метафори. Според Папазов той лично обявил бедствено положение още в 19 часа. В следващите дни научаваме, че това е станало в 21:30, когато за трагедията научил областния управител - преди това бил на място без интернет.

Само че е онзи момент нашата реалност беше друга: Колеги, тръгнали по обиколни улици се оказали в долната част на "Горна Студена" преди камарата с коли, преградила улицата, докладват, че е намерено тяло на жена. Предаваме им въпроса на министър Папазов за кмета. "Тук е, отговарят ни, помага на спасителите". Трябва спешно да бъдат издърпани колите - може би в камарата има и оцелели. Багерите не могат бързо да се доберат до там - пътят им е преграден от други коли, хладилници, камъни. Заедно с Папазов в горната част на улицата е и контраадмирал Румен Николов - до вчера официално Комадващ на флота, а от 30-юни началник на отбраната. Именно той разпорежда военен БТР да се спусне до колите и да започне разчистването им. Тежката машина с много маневри успява да влезе в улицата, но след 20 метра спира - тя е много тясна. Тръгва назад и маневрира на празното пространство, на което съм спряла. За да избегна удара, тръгвам напред и забивам колата си в блато от рядка кал. Няма как да търсим помощ: хората имат по-тежки случаи за спасяване. Въпреки това двама мъже от търсачите идват при нас. Оправяме се с тяхна помощ. Измъкваме автомобила след половина час и изриване на калта изпод гумите.

Часът е 3:30 решаваме да се върнем до града и да сменим мокрите обувки и дрехи. Проверяваме кога изгрява слънцето, за да сме тук за нови снимки - вече на светло. Връщаме се малко преди 5. Първо спираме на Аспарухов мост - той не е бил затварян, застрашен или каквото още там се изписа, в нито един момент от трагедията. От високото се виждат ясно калните кръгове, образувани от пороя в морската вода на канала. Игрищата отдолу са се превърнали в мръсни езера. Пред сградата на кметството се забелязват отнесените в канала коли. Продължава да вали. Духа студен вятър. Слизаме в квартала. Реката по "Балкапан" продължава да тече. 4-5 трактора разчистват бул. "Народни будители", десетки камиони изнасят калта. Северното платно продължава да е затворено - багери вадят колите от "Белгород". Първите бусове със сателити на националните телевизии вече са тук. Колегите се подготвят за репортажи и директни включвания. Подходът към Сити центъра вече е свободен. Стигаме до брега на канала - картината е нелепо пъстра: сякаш дете е нахвърлило колички в различни цветове в детския си басейн. Мисълта, че в тези коли може би все още има хора - въпреки водолазите миналата нощ, ни връща към реалните размери - на предметите и трагедията.

6 часа. Тръгваме по познатия вече маршрут към "Горна Студена". Заобикалям кола - спряна на улицата от голям дънер, който се е врязал в двигателя. По малките улички шофирам през места, които сега ми се виждат много по-страшни и опасни. Ако през нощта бях видяла всички пропадания, кратери и натрупани асфалт и камъни едва ли щях да посмея да мина от тук. Но съм минала. Паркираме на високото. До нас има пожарна, помощни автомобили на огнеборците, гражданска защита. Жандармеристи се разхождат по трима в дълги до земята гумени плащове. Пожарникарите и мъжете от гражданска защита обаче работят ударно - обикалят дворовете и с метални пръчки ръчкат калта, за да търсят жертвите. Други пък събират походните лампи, които са монтирали тук през нощта, докато са търсили хора под камарата от коли.

Млада циганка ни спира до моста: Вие от общината ли сте, пита, искам да дам сигнал за изчезнали хора. "Леля ми живееше в тази къща", ни казва и сочи бетонната плоча единствено оцеляла от постройката току до моста, на самия бряг на дерето. "С нея имаше внуче, много дете. Едното май са намерили, но не знаем в кой болница е откарано. От другите няма нищо. Обиколих всички къщи наоколо, никой не е прибрал", нарежда младата жена на объркан български и започва да плаче. След този разговор тръгваме по къщите: разпитваме хората издирват ли някого, всичките им близки ли са у дома. Информацията е противоречива. Все още хората от най-пострадалите къщи не са тук - прибрали са ги роднини на съседни улици. Между решетките на металната порта на номер 68 за се усукали треви и клони. Напомнят на траурен креп. И без него е ясно, че хората от липсващата къща зад портата, най-вероятно са се удавили.

Съседната къща е висока - на 3 етажа, бяла, с колони и орнаменти, изглежда непокътната. До нея има по-ниска, доста е пострадала. Още по-надолу зее отворен прозорец на приземен етаж. През алуминиевата дограма се вижда сутерен - луксозно, според местните обичаи и вкус, обзаведен с позлатени и резбовани мебели. Калта стига до средата на огледалото с пищна рамка на стената - над метър и половина от пода. Млада циганка изхвърля повреден телевизор и монитор на камарата в средата на улицата. "Всичко замина, казва. Но поне всички деца са добре". Когато водата дошла цялата 8-членна фамилия се качила на покрива на съседен гараж. Нивото продължило да се покачва и Севи започнала да хвърля децата през дупка в стената на високата къща до тяхната. Дупката всъщност е недовършен прозорец на таванския етаж. Спасили се. Имали късмета, че живеят от другата страна на улицата, не откъм дерето. Стигаме камарата от коли, която вече е намаляла значително - останали са 4-5, и се връщаме нагоре. Пред номер 68 този път заварваме възрастна жена - плаче, не спира да нарежда: Замина, водата го отнесе заедно с леглото. И пак: Замина, с леглото замина надолу по дерето. Христинка се е спасила по чудо. Не успяла да извади обаче парализирания си от инсулт съпруг.

Тук за първи път чуваме "легендата" за ангела от "Горна Студена", който ходел по покривите на наводнените къщи и вадел хората точно преди да удари голямата вълна. Разкази за подвизите му ще слушаме нееднократно през следващите дни, докато с помощта на ромите не го намираме най-накрая: Ганчо, човекът спасявал чужди хора, докато близките му мислели, че е мъртъв.

На моста спираме да чакаме министър Цветлин Йовчев. От старателно разпратено прессъобщение знаем, че той трябва да е тук в 7 часа за брифинг. Не го дочакваме. Държавните мъже - Йовчев, началникът му Орешарски и военният министър Ангел Найденов, са предпочели камерите на националните телевизии долу на булеварда. Трагедията на "Горна Студена" така и остана встрани от тях.

8-18 часа След като правителственият рейд отлетя от "Аспарухово" продължаваме с обиколките на квартала. Нови и нови страшни картини се откриват пред очите ни: "Моряшка", "Тимок", "Кирил и Методий", "Яш", "Маркови кули", "Пролет", "Рожен", "Явор", "Карач", Мара гидик", "Найчо Цанов", "Розова долина" - адресите на трагедията са безброй. Истините за нея - не по-малко. Но за това в друг материал. С по-малко емоция.