Цената на излседването варира около 200-240 лева на едно лице

Тодор Тодоров е роден в Бяла Слатина, където е завършил средното си образование. Завършил е "Социална психология" в ЮЗУ "Неофит Рилски". От 1999 г. до края на 2012 г. е работил в Института по психология на МВР, като последно е бил началник сектор "Криминална психология". Оттогава досега е мениджър на фирма "Асес" с която организират първото полиграфско училище в Европа, и приема работата си като предизвикателство. 

- Г-н Тодоров, чести ли са напоследък случаите на работодатели, които искат служителите им да минат на полиграф?

- По-чести са, защото освен в случаи, в които има злоупотреби, доста често вече се ползва в чисто превантивна насока. Защото много хора разбраха, че е по-добре да вземеш сериозни служители, отколкото хора, за които не знаеш какво са правили на предишните си работни места и дали не са злоупотребявали там по някакъв начин.

- Това не може ли да се установи и по друг начин?

- Няма как да стане, освен ако настоящ работодател тръгне да търси бившия и да го попита. Това е малко сложно, защото някои от тези работодатели могат да бъдат в конкурентни отношения.

- Знак за какво е това, как трябва да се приема – като недоверие или просто някаква застраховка?

- Има няколко аспекта. Не мога да кажа, че е израз на недоверие в никакъв случай. Но понеже живеем в трудни времена, дори хората, които не се занимават с престъпления, могат в определен момент да поискат да си решат някакъв проблем, като например да откраднат пари. В случая функцията е превантивна, да се избегне такова нещо. Защото, когато имаме колективна отговорност за някои места, това почти винаги води до индивидуална безотговорност. Т.е., ако някой открадне 5000 лв. и са десет души екип, които имат възможност евентуално да са го направили, всички ще ги връщат заедно. Докато, когато човек знае, че може да се стигне до него, има едно наум, преди да помисли да направи такова нещо. Така че ефектът е превантивен. Освен това никой не иска да наеме човек, който по някакъв начин е ангажиран с криминален контингент, или на предишните си работни места е извършвал тежки злоупотреби.

- Сблъсквали ли сте с такива случаи, или обикновено се оказва, че насреща стои честен човек?

- Доста често се оказва, че на предишните си работни места хората са правили злоупотреби. Има случаи, в които за това са носили вина предишните им работодатели, които не са били коректни към тях. И тези случаи се изясняват по време на самото изследване и се изчистват. И то до такава степен, че ако се установи, че извън това не е правил нищо друго, се приема, че на този човек може да му се делегират отговорности и задължения. Защото, ако отношението към него е коректно, и той ще бъде коректен.

- Доброволен ли е този разпит и какво се случва, ако един човек откаже?

- Това не е разпит, а цялостно изследване и е напълно доброволно. Човек преценява дали да се подложи или не на него. Ако това е кандидат за работа, тогава работодателят преценява дали да вземе този човек или не. Ако е служител, който е извършил злоупотреба, тогава си има механизми на вътрешни разследвания. Помощта на полиграфа в такъв случай е да се знае кой е човекът, извършил злоупотребата, че не е целият екип, ако става въпрос за екип. Доста често се е случвало хора, за които има съмнения, че са извършили злоупотреба, да се окаже, че нямат нищо общо. В този момент хората са толкова щастливи, че е станало ясно, че са честни, а всичко е водело към тях.

- Значи може да се докаже невинност, не само вина. 

- Полиграфът неправилно се нарича „детектор на лъжата”, това е по-популярното му название, защото хората обръщат повече внимание на негативното. Както му казват „детектор на лъжата”, могат да му казват и „детектор на истината”, защото констатира не само кога хора изричат лъжа, но и кога казват истината.

- Гледали сме как се прави по филмите, така ли е в действителност?

- Реалното полиграфско изследване няма нищо общо с филмите, там всичко е художествена измислица. Мога да кажа, че самото изследване е малко скучно за самите полиграфисти, тъй като се прави по строго определена процедура. Трябва да се отбележи, че има и некоректни хора, които се занимават с полиграфски изследвания, те си позволяват да правят някакви поразии. Но за да бъде изследването адекватно и да бъде валиден резултатът, то се провежда по строго определена процедура, която, ако не е спазена, резултатът може да бъде невалиден.

- Каква е надеждността му?

- Има различни изследвания, но горе-долу до 97 процента достига надеждността на метода.

- Има ли случаи, в които човек може да излъже полиграфа, и друг, който не е виновен, да се провали?

- Няма възможност човек, който изрича лъжа, на полиграфа да му излезе истина, ако изследването е направено адекватно и от експерт, който да разбира от тази работа и е добре обучен. Могат да се получат фалшиви резултати само при хора, които гледат на това като на някакъв занаят и начин за печелене на пари, каквито за съжаление в България има няколко. Тогава се получават неадекватни резултати.

- Т.е. причината не е в полиграфа, а в полиграфиста?

- Точно така.

- Има ли вариант служителите в една фирма да поискат това за шефа си?

- С полиграф могат да се правят изследвания само когато става въпрос за конкретни действия, извършени от човек. Не за намерения или за емоции. Ако, да речем, шефът не им е плащал заплата и те поискат по надлежния начин това да се направи. Има и случаи, когато се подправят подписи под ведомости, че уж хората са си получили заплатата, а те на са. Да, тогава може да се използва това изследване. Но не е необходимо хората да го поискат, ако сезират полицията, тя ще поиска то да се извърши.

- А може ли полиграфът да се използва например за разчистване на сметки?

- По принцип няма как да стане, защото в крайна сметка полиграфското изследване се използва единствено когато имаме съмнения за някаква злоупотреба. Поне аз не съм срещал до момента работодател, който да каже: „Елате тук да направите изследване, за да мога да изгоня едни хора”. Първо, това не е евтино изследване, когато се извършва от експерти. И второ, много по-лесно се намират други механизми, за да се освободи от такива хора.

- Каква е цената на такова изследване?

- Зависи много от случая, от обема на работа. Но мога да кажа горе-долу как варира – около 200-240 лева на едно лице. Искам да отбележа, че има хора, които твърдят, че работят за по 60-70 лв. на изследване. Това не е адекватно, защото понякога едно изследване може да продължи пет часа с един човек. Второ, може да се наложи да се направят много тестове, за да е адекватно. В едно цялостно полиграфско изследване може да има направени и десет теста, преди да постигнеш краен резултат и да дадеш експертно заключение. Така че хора, които твърдят, че могат да го направят за 60 лв., подхождат чисто търговски и печалбарски. От един тест един уважаващ себе си полиграфист не може да извлече заключение, защото доста често резултатът от него не може да даде насока за това дали човек е направил или не дадено нещо. И след това започват пазарлъци, че следващият ще е още 50 лв. и т.н. И реално излиза доста пари такова изследване, което се продава „на лъжичка”.

- Като психолог как оценявате работната среда у нас, има изследвания, според които българите са много стресирани на работното си място?

- Мисля, че българите като цяло са стресирани, защото, когато си поставен в условия на оцеляване, минаваш в „авариен режим”. Ако не си сигурен в това какво се случва, какво предстои идващия ден и мислиш единствено за насъщния, за това, че трябва да си платиш сметките, че трябва да отделиш пари за децата да отидат на училище, това се отразява неминуемо. Лично аз смятам, че това е голям проблем. Защото, когато имаш народ, който е поставен на ръба дълго време, няма как да очакваш от него да бъде креативен, да има желание да се развива, да се обогатява по някакъв начин. Когато си поставен в стресова ситуация, реагираш спрямо нея и намираш начин да оцелееш. И се превръщаш в оцеляващ индивид, който не може да направи нещо различно за себе си или за хората около себе си.

- Тази тенденция само у нас ли е?

- Ние работим с колеги от чужбина и мога да кажа, че хората навсякъде по света имат проблеми. Но при едни проблемите са къде ще отидат на почивка, какво ще направят в свободното си време. При други като нас, българите, въпросът е дали ще могат да си платят сметките. И в това е голямата разлика.

- Жените или мъжете са по-засегнати от стреса на работното място?

- Според мен на мъжете като цяло се отразява по-зле просто защото у нас все още има патриархална нагласа във възпитанието, според която мъжът трябва да осигури семейството си. И ако работиш за 500-600 лв. заплата и си женен и имаш едно дете, няма как да го направиш. И това в техните очи ги превръща в човек, който не може да се справи с онова, в което е възпитан. Да си мъж в днешно време в България е доста трудно.

- Как да преодолеят хората стреса си от връщането на работа, тези от тях, за които отпуската е свършила?

- Всичко зависи от мотивацията. Аз си обичам работата и понякога нямам търпение да ми свърши отпуската. За хората, които обаче ходят на работа само за да изкарат някакви пари, не е така. Това е мотивация, която в никакъв случай не кара човек да се чувства добре на едно място.