Възможно е до 30 г. климатът в България да заприлича на този в Южна Гърция

Кой ни открадна лятото, питат се хиляди българи на плажа, които се ядосват на облаците и на дъждовете. Стотици други си имат по-сериозни проблеми на главата, след като покъщнината им остана под вода, а техни роднини загинаха при потопите. Наводненията в България ще се редуват с периоди на суша и горски пожари в следващите години, показа проверка на “Труд”. Ако тенденцията се запази, е възможно до 30 години климатът в България да заприлича на този в южна Гърция, а температурата да се покачи между 3 и 5 градуса. Това сочат цифровите модели на специалистите, занимаващи се с измененията в климата. Оказва се, че за всичко това е виновен т.нар. парников ефект, който бавно стопля цялата планета.

У нас горите и плодородните терени ще намаляват за сметка на камънаците, храсталаците и песъчливите почви. Но и най-сетне ще се сбъднат мечтите на социалистическите следовници на ботаника Иван Мичурин, които през 50-те години на миналия век се мъчеха да отглеждат в Царево лимони, портокали, маслини. Лятото миналата година у нас е било средно с 2,8 градуса по-топло, сочи Световният доклад за климата на Американското метеорологично общество. Тогава валежите у нас са били само 20% от нормалните за сезона.  В същото време Западното средиземноморие бе удавено от дъждове. 

Според експерта по климатични промени в WWF Георги Стефанов всичко това е заради голямото отделяне на парникови газове в последните 150 г. Промените са по цял свят - у нас има потопи, а в Скандинавските страни - невиждани 40-градусови жеги.

България се намира в едни от най-интензивните климатични пояси откъм промени, казва Стефанов. Според разработените компютърни сценарии до 2030 г., не се очаква стабилизиране на емисиите на парниковите газове, което може още да утежни промените. “Не искам да кажа, че ни предстои гибел на планетата, но все по-често ще ставаме на такива крайни проявления, водещи до щети и загуба на човешки животи”, прогнозира експерт.

Това, което може да направи държавата, според Георги Стефанов е да се приеме по-скоро Националната стратегия за адаптация. В нея трябва да се опише какво трябва да направят всички институции, бизнес и граждани, за да се намалят последствията от жегите и жертвите от климатичните проблеми.

До 5 градуса С вероятно ще се покачи средната температура в България до 2050 г., сочат прогнозите на учените. Това ще се отрази веднага на земеделието, горите, биоразнообразието. Средната температура в България през миналата 2013 г. е била най-високата в историята - с 1,4 градуса повече от обичайното, според годишния доклад на Американското метеорологично общество.

Проф. Христо Пимпирев: Промените са бързи

Човешката дейност и замърсяването оказват влияние на климата, промените стават много бързо в последните 100 г. индустриална революция. В България не можем да се изолираме, планетата е свързана система. Тези екстремности ще продължават, докато не се вземат сериозни мерки.

Заплаха за ските и царевицата Сушата оскъпява реколтата, а изкуственият сняг - почивката.Климатичните промени носят заплахи за цели отрасли от българската икономика. Един от най-страдащите е зимният туризъм. Сезонът за каране на ски ще бъде скъсен, а курортите ще се нуждаят все повече от машини за изкуствен сняг. Прогнозата е, че още след 2020 г. ще започнат периоди с 2, 4, 5 или даже 6 последователни години с лоши снежни условия. Подобна беше и изминалата зима. В един от по-ниските курорти - Чепеларе, сезонът завърши на нула, тъй като разходите за изкуствен сняг изядоха печалбата.

Засушаването ще се отрази на селското стопанство. Най-песимистични са прогнозите за реколтата от царевица. След 50-ина години царевица у нас едва ли ще може да се отглежда, без нивите да се напояват, което ще вдигне много разходите. Подобно е съдбата и на слънчогледа. Към средата на века добивите в източната част ще паднат с 10-20%, в останалите райони могат да се задържат или да надхвърлят текущите стойности. Всяко засушаване обаче ще е пагубно за реколтата.

Вече има и категория климатичен бежанец

Цяла държава може да изчезна от лицето на земята в резултат на покачването на нивото на Световния океан. Това е Кирибати, тихоокеанската островна държавица с 85-хилядно население, разположена на 33 атола, като 20 от тях са необитаеми. Очаква се до края на 21-ви век нивото на Световния океан да се повиши с 1,1 м, което да доведе до заливане на островите. Властите на република Кирибати сериозно обсъждат възможността да преместят жителите на страната на друг остров, като дори водят преговори за купуване на един от островите в архипелага Фиджи. В подобно положение са и други островни държави като Маршаловите острови и Тувалу. Потенциалното изчезване поражда и въпроси без отговори в правния свят, като този какво се случва с държава, която бъде потопена, и дали ще запази мястото си в ООН. Семейство от Тувало преди седмица стана първото получило бежански статут поради климатичните промени от имиграционния трибунал на Нова Зеландия.

Мъж на 37 години от Кирибати обаче не е успял да убеди властите в Уелингтън, че завръщането му в родината е опасно заради климатичните промени.