Правилата за разместване на листите на предстоящите избори са по-сложни, отколкото при гласуването за Европарламент

Възможността за пренареждане на парламентарните листи ще отприщи нови преференциални войни в партиите и коалициите. След случая с Момчил Неков от БСП на евровота, станал по-известен като "Любимец 15", и отмъщението на ДСБ срещу Меглена Кунева в реформаторската листа, преференцията се доказа като мощно оръжие за разправа с парашутираните отгоре кандидати. Най-ожесточена се заформя битката в средите на БСП, която се раздира от скандали заради подредбата на листите. Недоволните вече организират кампания за пренареждане на кандидатите чрез преференциалния вот.

На парламентарните избори обаче разместването на имената в листите ще бъде много по-трудно, отколкото на европейските, тъй като в Изборния кодекс бяха заложени различни правила. Ако на евровота бе достатъчно един кандидат да събере 5% от гласовете за неговата партия, за да излезе начело, то при гласуването за парламент аритметиката е много по-сложна. За да изплува на по-предни позиции, за кандидата трябва да са гласували поне 7% от избирателите на неговата формация. Но дори и при това положение той може да стигне най-много до второто място, тъй като водачите на листи бяха бетонирани с коварен текст в кодекса, внесен от ДПС, според който бюлетините без отбелязана преференция се броят като предпочитание за водача. Така че първият в листата може да бъде изместен само ако друг от кандидатите бъде изрично посочен от над половината гласували за партията, което е малко вероятно.

Така например ако за БСП в Благоевград гласуват 32 000 души, колкото на миналите парламентарни избори, ще са необходими 16 001 преференции за някой от кандидатите, за да измести водача, и 2240, за да мине на втора позиция.

Сложната схема за преброяване на преференциите рискува да създаде голям хаос при вписването на данните в протоколите на секционните комисии. Още преди месец ЦИК даде подробни разяснения как точно ще се броят предпочитанията за отделните кандидати на парламентарни избори. Според инструкциите гласовете за водача в листата ще се смятат, като към бюлетините без преференции се добавят и личните предпочитания за него. Бюлетините с недействителни преференции няма да влизат в тази сметка.

Допълнително объркване ще внесе и интегралната бюлетина, в която ще фигурират само имената на партиите и коалициите, но не и кандидатските листи. Образецът й вече бе утвърден от ЦИК. Имената на кандидат-депутатите за всяка формация ще бъдат изнесени в отделни списъци, както бе на евровота. С тази разлика, че за Европарламента партиите се явяваха с една листа за цялата страна, докато на парламентарните избори листите ще са различни за всичките 32 избирателни района.

 ПО ЗАМИСЪЛ

Идеята на преференцията е всеки избирател да може да посочва свой предпочитан кандидат от партийната листа, за която гласува. Ако този кандидат събере определен брой преференции, отива на предното място в листата и по този начин се вкарва мажоритарен елемент в пропорционалния вот. Преференцията е най-ефективна, когато е задължителна и прагът за разместване е нулев, т.е. подредбата става според броя получени предпочитания. Това дава възможност на избирателите сами да редят листите. Тъкмо за този вариант настояваха експертите в обществения съвет към временната комисия за нов Изборен кодекс. Тяхното становище обаче бе взето само за сведение.

НА ОРУЖИЕ, БРАТЯ

Бившият депутат от БСП Георги Кадиев, който остана много назад в листата за 23-ти МИР в София, вече призова съпартийците си да дадат отпор на "Позитано" 20 с преференциален вот. "Тези от вас, които не са се отказали да променят нещо в БСП - нека огледаме и изберем добри кандидати за преференциален вот и да дадем отпор на статуквото, номенклатурата, партбюрокрацията и абонираните за депутатски места. Не се предавайте", призова Кадиев своите фенове във "Фейсбук". И възвести началото на вътрешнопартийната промяна под девиза: "Промени България, промени БСП, гласувай преференциално", с което си навлече гнева на партийното ръководство.