Създаден е във Велико Търново

Чушкопекът стана на 40 години. Емблематичният за соцепохата уред е създаден през 1974 г. в гаражче на ул. “Балванска битка” във Велико Търново. Изработил го майстор Дочо Дочев. Заедно със сина си направил керамичното тяло и корпуса на чушкопека по чертежи на инж. Николай Пиперков, който тогава работел в държавното предприятие “Вакуумтерм”. Пиперков вече е покойник.

“Първото масово производство на знаменития чушкопек стартира година по-късно. Още в началото обаче възникнаха проблеми. Оказа се, че реотаните изгарят много бързо”, спомнят си дългогодишни служители в търновското предприятие. Керамичното тяло на първите чушкопеци се нуждаело от усъвършенстване, а глината се оказала смляна много едро. Така кварцовият пясък в нея отделял кислород при нагряване и разтапял металните реотанчета. Създателите на прочулия се по-късно в страната и извън пределите  чушкопек бързо разбрали къде е проблемът и поръчали доставка на фино смляна глина.

“Само за няколко месеца уредът доби изключителна популярност. Първоначално цената му бе 12 лв., а впоследствие бяха направени двойни и тройни чушкопеци за по 17-20 лв. Признатият за изобретение на XX век чушкопек станал толкова търсен, че предизвикал интерес и в чужбина”, разказва Христо Драганов, който е дългогодишен работник във фабриката.

Поръчките валели и буквално сваляли изделието от конвейера, за да го купуват. Правели се списъци от зимата и желаещите да се сдобият с култовия уред чакали с месеци, докато го получат. “Идваха гърци, сърби, македонци да го търсят и питат за чертежите. Едва насмогвахме да го правим в промкомбината. Цяла България се снабдяваше от нас”, реди Драганов.

Тогавашната власт се заела да легализира уреда. Пристигнали инженери от София да изготвят документация. Чушкопекът бил тестван в лабораториите на “Елпром”-Варна. Търновските майстори са категорични, че не са верни твърденията, че бившият зам.-кмет на София Велизар Стоилов е сред изобретателите на чушкарника. Истината е, че инженерът заедно със свои колеги е изготвил чертежите на уреда според изискванията на БДС и Инспекцията по охрана на труда, за да се патентова.

Опонентът

За изобретател на чушкопека официално е признат инж. Велизар Стоилов, който бе дълги години зам.-кмет на София. За уреда, измислен през 1976 г., той е получил Народен орден на труда - сребърен, и си има и тапия. Кълне се в мустака си обаче, че споровете кой е автор и кой не е, са му “писнали”. “Омръзна ми да ме разнасят по вестниците”, каза той по телефона. “Нямам никакви претенции, нито искам да се правя на велик, нито на интересен. Тогава нямаше патенти, много хора работеха. Аз съм награден, това ми донесе три дни повече платен отпуск. Ей това ми беше печалбата!”

Уредът минава граница

Тази история е на Бате Енчо от Велико Търново (вече не е между живите, светла му памет). В средата на 80-те алпийският клуб “Трапезица” ще изкачва връх Комунизъм в Памир - най-високия в СССР. Трябва обаче да се закупи оборудване за експедицията от Германия. Бате Енчо е шофьор на ладата, с която местни туристически шефове ще отидат до Берлин. Те я претъпкват - предимно с колети за близки зад граница. Между тях господства чисто нов чушкопек. На немската граница митничар отваря багажника, вижда уреда, заляга и започва да крещи: “Бомбен, бомбен!” Бате Енчо парира ситуацията, като му обяснява: “Нихт бомбен! Чушкопекен! Паприка, муш-муш унд есен!”“Само за айне паприка?!”, недоумява немецът пред близо 10-килограмовия уред. “Я, я”, отвръща бате Енчо, а служителят вика всичките си колеги да видят българското чудо, докато се превиват от смях.

 В Америка и Мексико пекат люти чушки

Не е ясно поради каква причина българинът си е въобразил, че само той може да танцува бос върху жар, да прескача огън за здраве и да пече чушки за зимнина. Нито нестинарството е наше изобретение, нито само ние познаваме прекрасния вкус на белената печена чушка.

Хората даже са изобретили още по-находчиви чушкопеци от нашата гордост за целия ХХ век. Американците използват мрежест тенекиен барабан, който въртят с ръчка над газова горелка. Ръчката се завърта на всеки 5 секунди, сочат инструкциите.

Този уред е много по-ефективен от родното изобретение, защото пече в “панаирни” количества. По неделните празници и съборите в щата Аризона страшно си падат по печени чушки. В Мексико технологията е същата. Разликата е, че там пекат най-вече люти чушки, или както пишат местните реклами, събират “пламък с пламък” (Mix Fire with Fire). Указанията обаче са едни и същи - чушките не бива да се препичат, за да не изгорят. За да се белят лесно, щом се свалят от огъня, се задушават в хартиени кесии. Американците даже ги опаковат в огромни найлонови пликове под вакуум и така ги съхраняват и транспортират.

В интернет ще откриете още находчиви начини за лесно и сравнително чисто печене на чушки, в случай че не сте роден в родината на чушкопека и не познавате тази гениална домакинска придобивка. Пекат се на скара, чиято решетка се намазва с олио, за да не залепнат, или върху газовия котлон, увити с фолио. Това, последното, изглежда най-примамливо и удобно за модерния човек.