Родната пърцуца в люта битка с украинско контрабандно уиски

Българска домашна ракия залива магазините в южноиталианските градове. Предприемчиви нашенци пласират нелегално продукцията от домашните си казани на Апенините. Стоката се транспортира от пътуващите всяка седмица пътнически микробуси до Неапол, Бари, Бриндизи и другите градове в южната част на Ботуша. За да не буди подозрения, ракията се пренася в пластмасови двулитрови бутилки от бира. Бусовете пътуват през Северна Гърция до пристанището Игуменица, а от там с нощен преход с ферибот на сутринта стигат до Южна Италия.

Наред с бирените бутилки, пълни с ракия, от България за Италия редовно се превозват и цели тенекии със сирене, пити кашкавал, дълготрайни колбаси, цигари... На границите в Гърция и Италия вече толкова са свикнали с преноса на хранителни продукти от България, че въобще не си и правят труда да проверяват съдържанието на товара в микробусите.

В градовете на Южна Италия получатели на пратките са български емигранти. Те продават домашната ракия на собствениците на малките квартални магазинчета, които са предимно араби и “марокини” (б.а. - африканци). Купувачите са основно българските емигранти, но освен тях интерес към българската бира, ракия, туршия, лютеница, кьопоолу и суджук проявяват още и колегите им от Румъния, Украйна и Русия.

В началото местните италианци били предпазливи и доста резервирани към идващите от България храни. След това обаче ги опитали и харесали. Фенове на родната 45-градусова пърцуца постепенно станали и някои от по-дребните членове в йерархията на неаполитанската мафия, предимно улични наркодилърчета, които поддържали връзка и снабдявали със стоката си и доста българи.

“Харесват нашата ракия, защото е по-силна от тяхното сладникаво лимончело и от украинското контрабандно уиски, от което на другата сутрин те цепи яко глава. Имам няколко постоянни клиенти, които си купуват от мен 1 - 2 пъти в месеца по една двулитрова бутилка ракия. В началото я разваляха, като я пиеха с някакви сладки сокчета. Аз обаче ги научих да правят шопска салата. Продават им наше краве сирене, защото тяхната моцарела не става за такава деликатна работа. И ела да ги видиш сега как смучат доновете, като сюнгери”, смее се Валери, един от контрабандните търговци на българска огнена вода в подножието на Везувий.

В Неапол, Бари, Бриндизи и в другите големи градове на Южна Италия български продукти могат да се купят почти във всеки втори “емигрантски” магазин.

Бира, луканки, суджуци, лютеница, туршии, сирене и кашкавал пълнят рафтовете. Има и български вестници, но поостарели с 2 - 3 дни. Цените на повечето от продуктите са като в България. Но не в левове, а в евро.